Непознатият Иван Шишманов

Доц. д-р Румяна Конева

    Българският учен, общественик, политик, преподавател и застъпник на идеята за духовно общуване между народите професор Иван Шишманов е водеща фигура в културната ни история в края на ХтХ и в първите десетилетия на ХХ век. Той е и сред най-изследваните първостроители на новата българска култура, а с активната си дейност и с огромния организационен размах е емблема на следосвобожденския духовен и ннституционален подем.   
     Още като ученик в Педагогическото училище във Виена, където е стипендиант на дружество "Напредък" - по препоръка на австроунгарския учен Феликс Каниц, се запознава отрано  и задълбочено изучава  миналото на другите народи.
    Когато през 1881 г. пред очите на стъписаните виенчани изгаря при злощастно причинен пожар един от символите на културната столица - Бургтеатъра - Иван Шишманов формулира две от основните си бъдещи тези: превъзмогвайки омразата чрез солидарност се завоюват културни пространства. "Пред едно таквоз нещастие престава всяка омразна полемика" - записва той в дневника си и с вълнение следи, как от Берлин, Париж, Прага и другаде пристигат съчувствени телеграми. Шишманов чете за тях в местния печат и разбира, че европейският културен свят има един мощен лост - съпричастността към човешката и културната трагедия, която може да бъде превъзмогната чрез усвоен и култивиран възглед за единство и заедност. В посока на тези вече оформени идеи се развива и целият житейски и творчески път на учения. В Йена, Женева и Лайпциг чрез целеустремено университетско образование той утвърждава смисъла на Съизмерването, подготвя се всестранно в сравнителното културознание, което през целия си път ще прилага в областта на сравнителното обществознание и ще го защитава чрез институционалните и политическите си възгледи.

Сградата във Виена, където през 1926 г. заседава първият Паневропейски конгрес

    Когато след Първата световна война осъзнава фиаското на вложената в национални въжделения енергия, Иван Шишманов отваря нова биографична и политическа страница в своя посветен на взаимността и единението живот. От лятото на 1921 г. до началото на 1924 г. той живее във Фрайбург и се радва на сърдечен прием от страна на колегите си в един от най-старите и авторитетни университети. Бил е част от културния живот на града, близък приятел на изтъкнати германски учени, някои от тях и бивши негови преподаватели от Йена и Лайпциг: Ото Имиш, Едмунд Хусерл, Оскар де ла Камп, Феликс Рахфал, Фридрих Клуге, Ханс Янцен, Лудвиг Шутерлин, Хайнрих Финке и др.

Факсимиле от личните бележки на Иван Шишманов за неговата реч, изнесена във Виена през октомври 1926 г.


    Средоточие на научната дейност на Иван Шишманов във Фрайбург е лекционният курс "Славянският свят". Воден от убеждението, че славяните са съставна и неделима част на европейската история, той последователно отстоява цивилизационното единство на Европа. Лекционният курс и цялостното научно присъствие на Иван Шишманов във Фрайбургския университет оставят ярък научен и личен спомен за него. Той е първият български учен, чел лекции в Германия; основоположник на научната славистика във Фрайбург; духовен посланик на България в Германия; несломим радетел на европейското единство. Нещо повече: още тогава се бори срещу предразсъдъците спрямо славяните, срещу зараждащия се национализъм и тенденции за превъзходство на едни народи спрямо други.
    Във Фрайбург Иван Шишманов прочита във "Фосише цайтунг" през 1922 г. статията на  Рихард Николаус-Кеденхоф-Калерги "Паневропа - едно предложение", запленява се от идеята и бързо я представя на студентите. Когато се завръща в България, Шишманов се включва още по-активно в борбата за мир и през октомври 1926 г. е сред първите мъже-европейци, институционално поставили основите на Обединена Европа. Наравно с Паул Дестре, Вацлав Шустер, Паул Льобе, Едуалд Ерио, Георг Лукач, и не на последно място Куденхоф-Калерги, Шишманов е в президиума на Конгреса. Изнася доклад на пленарното заседание, ръководи секцията за културата и малцинствата, изготвя основните документи на този нов Виенски конгрес, предлага да се учреди в Женева общоевропейски университет, в който да преподават изявени учени от всички краища на Европа. В пленарната си реч обобщава:
" Идеята за паневропейски съюз изисква критическия разум и размисъл на старите и опитните, но също горещата и непоклатима вяра на младите във възможността за нейното осъществяване. Обединена Европа да бъде не само един траен съюз на интересите, но да бъде съюз на духа и още повече -  на сърцата!
Затова за нас ще бъде най-голяма радост да се присъединим на страната на тези, които твърдо вярват, че духът на Европа е непресъхващ, тъй като това е духът на Сократ, на Платон, на Джордано Бруно, на Спиноза и Декарт, на Бернанден Сен-Пиер и Русо, на Лок и Хюм, на Лайбниц, на Кант, на Гьоте...
    Високопочитаемо събрание! - продължава Иван  Шишманов - Струва ми се, че ние сме дошли от всички краища на континента във великолепна Виена, за да отлеем и да подарим на човечеството нова, обещаваща мир камбана. И тази камбана трябва да се казва както в Шилеровото прекрасно стихотворение - съгласие:
Тъй камбаната дигнете
с яките въжета вий,
в чудний мир на звуковете,
в небесата да се вий!
Здраво дръж, тегли!
Дига се, трепти!
Радост в тоя свят да буди,
мир звънът... пръв да бъде!"
    След като произнася тази своя реч, най-напред на български, после на френски и на немски, Иван Шишманов записва в дневника си: "За първи път на един международен конгрес се чу българска реч!" Днес българският език е официално равнопоставен в Европейския съюз.  
    На 13 март 1927 г. в София се провежда учредително събрание на Българската секция на Паневропейския съюз, чийто председател става Иван  Шишманов. Сред участниците се открояват имената на най-изтъкнатите български интелектуалци, политици и общественици. Приетият устав издига като основна цел пред сдружението Дда разпространява между българския народ идеите на Паневропейския съюз за сближаване и сътрудничество между всички европейски народи на политическа, икономическа и културна почваФ. Самият Шишманов ратува за тези идеи и като член на други авторитетни международни и национални организации.
    След Първия паневропейски конгрес той учредява и оглавява Българския клон на ПЕН-клубовете - международното неправителствено сдружение, което обединява "хората на перото" в борбата им за мир и диалог между народите. Професор Шишманов отново привлича около себе си най-известните български творци. През 1928 г., когато вече се подготвя за Втория паневропейски конгрес, той получава покана за участие на конгреса на ПЕН-клубовете в Осло. Работата на конгреса е наситена със срещи и разговори с представители на европейския интелектуален елит, сред които се чувства като в едно духовно семейство.
На 23 юни 1928 г. в северния скандинавски град европейското сърце на българския учен престава да тупти.    Вестта за смъртта на големия български европеец отеква сред всички добронамерени хора в неговата духовна родина - Обединена Европа. Приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. съживи спомена за вярата и надеждата на големия български учен в духовните измерения на европейското обединение, на европейската интеграция.
    Тя съживи и още едно нещо: Иван Шишманов остави завет с личния си пример. Сам член или симпатизант на народно-либералната партия, никога не е проявявал партийни симпатии и пристрастия при културния или обществения си избор. Неговият пръв приятел и неизменен другар - Иван Вазов - е бил член на Народната партия. Сам Шишманов, когато е трябвало да представя България, е участвал на конгреси и на социалисти, и на консервативни кръгове, не е изхождал и от партийната принадлежност на членовете, които е канил да работят в създадените от него културни организации. Защото е имал усвоен принцип: в областта на духовността и културата и най вече в стремежа към нейния възход, партийните пристрастия са в разрез с цивилизования тон.
    Съществува легенда, според която професор Иван Шишманов е потомък на последния български владетел - цар Иван Шишман -  на Второто българско царство. Дори и да не се докаже това предположение, сигурно е едно Иван Шишманов е един от духовните владетели на Третото българско царство, достойно вписали се и в европейския културен указател.
 Водени от преклонение и почит към интелектуалното наследство на професор Иван Шишманов, Славянският семинар и ръководството на Фрайбургския университет "Алберт Лудвиг" направиха първата стъпка за връщането му в Европа. На 8 декември 2010 г. - в деня на студентския празник, въведен лично от Шишманов в българския национален календар, на сградата на Славянския семинар във Фрайбург беше поставена паметна плоча.
___
* Румяна Конева е доц. д-р в Института по история на БАН, автор на множество изследвания в областта на културната история и политика, на сравнителното културознание, на излязлата наскоро книга "Иван Шишманов и Обединена Европа" и документална изложба, посветена на големия учен, която предстои да бъде представена в ПАСЕ -  Страсбург.