28 Октомври 2021четвъртък05:57 ч.

Върхове

Непознатият дисидент

Стефан Продев на 90

/ брой: 182

visibility 2032

Иван БАКАЛОВ

Беше някъде през 1987 г. Стефан Продев един ден донесе стара магнетофонна ролка и ме помоли - "Можеш ли да ми я презапишеш на касета?". Бях младо журналистче в сп. "София", минавах за по-запознат с техниката.
Той отскоро беше главен редактор на в. "Култура", но още беше и главен редактор на списанието. Работата в него вечер преминаваше в незабравими сбирки на чашка, често в присъствието на една елитна редколегия, избрана лично от Продев - Светлин Русев (когото изключиха и изхвърлиха от всякакви постове заради Русенския комитет), проф. Гочо Гочев (един от изключените и низвергнатите заради отказа да подпише прословутото писмо на писателите за Солженицин), карикатуристът Борис Димовски (уволняван заради съавторството на "Люти чушки"), Атанас Свиленов (и той не беше любим на властта), археоложката от БАН Магдалина Станчева, философът Бернард Мунтян. Понякога гостуваше и Радой Ралин. Веднъж съм запомнил как на поредна редакционна вечеринка присъства акад. Петър Динеков и академично пиеше вода.
Продев поиска да му прехвърля един запис от Виетнам. Бил е там кореспондент на БТА по време на войната. И с характерното за един истински журналист чувство за памет си записал нещо забележително. Когато американските бомбардировачи наближат, в Ханой обявяват тревога. Всички се крият в мазета и бомбоубежища. Като отмине тревогата, дават край и пускат по високоговорителите химна на Виетнам. Един ден, като обявили тревога, Продев, преди да тръгне към скривалището в мазето, оставил прозореца си отворен и пуснал на запис ролковия си магнетофон на масата. И така на ролката останал записан около половин час от виене на сирени, после далечно бучене на самолети, после тътен на бомби по-близо и по-далеч, накрая настъпва едно затихване и после се чува химн с маршова стъпка...
Разказа ми и още нещо - веднъж го командировали за известно време в съседен Лаос, където попаднал в хотела, в който са настанени американските пилоти на бомбардировачите. И някой, като разбрал, че е българин, го запознал с един по-възрастен пилот, който е бомбардирал София през 1943-1944 г. Той разказал кога и как е пускал бомбите. Продев на свой ред пък разказал как е било там отдолу, в неговия квартал "Банишора". И как сега се крие пак от неговите бомби, но във Виетнам. И се почерпили...
После казваше, че спомените от Виетнам не му давали да спи няколко години.
Сложна биография има Продев. Бил е

винаги на мушката на властта

През 50-те години остава за пръв път без работа, изгонен за свободомислие в една професия, от която тогава се изисква обслужване на партийната линия. През 1957-1959 г. той, Васил Акьов и Радой Ралин правят в. "Литературни новини" - новият вестник е уж по-младежки, предназначен да дава повече информация, без много разкази и статии, с каквито по онова време изобилства "Литературен фронт". Но вестничето направо удря шамар на писателския съюз с новините от западната култура и закачките си. Неговият председател по онова време Георги Карасловов е бесен. "Литературни новини" е закрит. Понеже закриването на вестник е прецедент, Тодор Живков вика на среща Продев за лицемерен успокоителен разговор - избрал да говори с уж най-невинния по онова време от тримата. И след кратък разговор Продев не се сдържал: "На тръгване му казах: "Другарю Живков, в историята остават спрените вестници."
Странни обрати на времето...
По онова време Продев беше от най-ярките противници на режима. Невероятно, че този човек се сдоби с ореола на ярко ангажиран червен журналист. Негови колеги шефове, които идеално се нагаждаха по време на комунизма, на някои от които им извадиха и досиета от ДС, направиха частни вестници и се държат важно като независими журналисти.
Продев прие да стане главен редактор на "Работническо дело" на един партиен конгрес през януари 1990 г., който искаше промяна на партията и вестника й.

И си понесе кръста

Промяната в БСП настъпи, но не такава, каквато я очакваха. В партията останаха и романтично привързани към младежките си идеали хора като Продев, Валери Петров, Исак Паси и т.н., и заедно с тях бивши партийни величия и млади тарикати, които се криеха зад техния гръб и използваха положението да се домогнат до властта. "Червените бабички или червените мобифони?", както се изрази самият Продев.
Името му се превърна в емблема, марка или знак на нещо партийно, свързано с БСП. А той беше нещо съвсем различно. Интелектуалец, към когото изпитваха респект. Търсеха признанието му, дружбата му, мнозина го боготворяха. Автор на поразителни есета и статии, с една несравнима елегантност на думата, с една сдържана емоция и същевременно пламенно защитаващ своите позиции. Няма кой да му изследва творчеството, да види периоди в него, да го обясни. Написал е близо 30 книги. Трудно може да се намери например нещо по-вълнуващо, писано за Левски от наши съвременници, от неговия текст.
Един ден, като се видяхме, сподели, че е чел досието си. Дебело досие. Пълно с доноси, в които били задраскани множество имена, виждали се само псевдоними на агенти. Беше много разочарован да научи, че близки хора около него са писали за всяка негова крачка. На някои неща бяхме свидетели и двамата, доколкото съдбата ни събра в една редакция - той ме назначи на първата ми работа - в сп. "София". Много добре беше разбрал от доносите кой кой е.
Може би една от причините след 1989 г. да застане на страната на БСП, а не на СДС (в заформящата се опозиция са обсъждали вариант да бъде главен редактор на в. "Демокрация") беше не само верността му към младежките му идеали - той е станал ремсист на 16 години. Той беше поразен да види, че вчерашни слуги на властта и агенти на ДС изведнъж са станали големи антикомунисти или се правят на независими.
Някак неусетно той принесе целия си авторитет в олтара на БСП и в. "Дума". Не, той не беше комунист. Беше

враг на всякакъв авторитаризъм

Опияняваше се от свободата. Дори беше малко анархист. Беше сложил за кратко във в. "Култура" един девиз от Бакунин "Свободата на печата е майка на всички свободи", без да посочи на кого е.
Когато го поканиха на закуската на Митеран с интелектуалци във френското посолство през януари 1989 г., това не беше само защото е уволнен журналист. Французите много добре знаеха какъв почитател на френската култура е. Впрочем някои от участниците в тази закуска след време се опитваха да обяснят, че Продев е предложен за тази закуска от високите етажи на БКП. Велика глупост. Видях с очите си, когато секретар от френското посолство дойде в редакцията да търси контакт с Продев, да му връчи поканата за закуската с Митеран. Той беше изненадан да научи.
В партията започнаха да го атакуват, още преди да са минали 2-3 години от 10 ноември. Партийните тарикати пускаха стрели срещу него и от конкурентни уж независими вестници, като например "168 часа". Там Блъсков държеше сметка защо падал тиражът на "Дума" - вместо да се радва, че губи конкуренция. Огромният авторитет на Продев обаче го правеше непоклатим.
В началото на 1990 г. започна мощна вълна на антикомунизъм, авторитетни хора, интелектуалци, си късаха партийните книжки по митингите и в студията на телевизията. В БСП се притаиха и потънаха вдън земя. Тогава други като него, останали верни на БСП, казваха - партията изчезна, останаха в. "Дума" и Продев. Вестникът замени изцяло разпадащата се, люспеща се, преименувана БКП.
И така

той стана мишена

Много мръсотия имаше в тези първи нови вестници в началото на 90-те. Страшно време на разюздани вестникарски войни. На широкия гръб на Продев приписваха всеки коментар или по-остро заглавие в "Дума". А много от тях бяха написани от някои, които по-късно криеха, че са работили в този вестник. Заместници на Продев после станаха главни редактори в други издания, редактори и репортери от вестника станаха шефове в други вестници, някои от тях и до сега крият в CV-то си, че са работили в "Дума". Само Продев остана до последно, като самотно дърво.
Работил съм с какви ли не шефове. Никой не може да се хване и на малкото пръстче на Продев. Той създаваше невероятна атмосфера на работа. Той "подкупваше" хората да работят заедно, никога не насили някого да напише нещо, което не иска. Някак свенливо предлагаше на един или друг тема за материал.
Спомням си как в България за пръв път дойде Петър Увалиев, една от най-високите фигури сред нашата интелигенция въобще, независимо, че е живял откъснат от страната с години. Дойде на крака при Продев в редакцията на "Дума", на лична среща. Тогава Стефан ме покани да ги снимам. Двамата се гледаха с някаква обич, като стари приятели, които не са се виждали години наред. А се виждаха за пръв път.
Такива разговори му липсваха на Продев в последните години. Иначе мераклии да седнат с него на приказка имаше много. Беше останал сам в една бедна редакция с едни отчаяни последни мохикани на партийната журналистика.
Носеше си кръста докрай. Ракът го погуби бавно. Умря, без да опетни името си и пред партийния дом се изви опашка за поклонение от няколко хиляди души. Това не бяха онези хора от погребението на Живков или на Иван Славков. Качеството им беше друго. В опашката видях дори хора от противниците на БСП.
Два-три месеца преди да почине му бях купил една кутия хубав тютюн за лула от Лондон, така и остана в мен, без да мога да му го подаря. Изсипах го в един голям пепелник на балкона и го запалих - негов си беше.


Стефан Продев във Виетнам                                             С приятеля Валери Петров

 

Македонски българи на "Дондуков" 2

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 207

Милен Митев оглави БНР

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 207

Социалистите в Ямбол с акция "Памет и слава"

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 207

Още 400 000 лева без търг изтичат за осветление на София

автор:Деси Велева

visibility 147

/ брой: 207

И за лифтовете в курортите ще искат зелен сертификат

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 207

Експерти очакват пик на инфлацията през януари

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 207

КЕВР намали временно цената на тока за малките фирми

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 207

България спечели делото заради "Олимпик"

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 207

СДСМ с предизборен език на омразата

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 207

Вече сме трети по по КОВИД-смъртност

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 207

Киев атакува с турски дронове в Донбас

автор:Дума

visibility 146

/ брой: 207

Демонстрация в Англия в подкрепа на Джулиан Асандж

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 207

Стадо ли сме?

автор:Велиана Христова

visibility 122

/ брой: 207

Кризата е на всички "фронтове"

автор:Ина Михайлова

visibility 250

/ брой: 207

Целта ни е стабилна България

автор:Ева Костова

visibility 151

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ