Непознатите кътчета на Флоренция

История, култура и изкуство са преплетени във всяка уличка, сграда или легенда на един от най-красивите градове в света - Флоренция. Потокът от туристи не секва никога, европейци, американци, азиатци, австралийци, градът е пълен целогодишно. Близо 11,2 милиона туристи са посетили тосканския град според данните за хотелската заетост през 2018 г. Опашките пред главните туристически забележителности са дълги и често се чака по 4-5 часа, за да може човек да се любува на картините на Ботичели, Караваджо, Леонардо да Винчи в галерията "Уфиций". Също толкова се чака, за да се видят скулптурите в Галерия на Академията, между които е известната "Давид" на Микеланджело. Катедралите в града, които си заслужава да се посетят, са толкова много, че еднодневен тур би бил невъзможен, затова обикновено се избират най-централните и известните. Градът обаче е пълен и с потайни за туристите забележителности и истории, които са също толкова интересни.

Едно от тях е "Ruota degli innocenti" ("Колело на невинните" - бел. ред.), намиращо се на централен площад, в сърцето на града, на няколко крачки от Галерия на Академията. Особеното там е малко прозорче, оградено с метален параван. През Средновековието мястото е много известно и популярно, а историята му поражда смесени чувства заради обстоятелствата по създаването на "Колелото на невинните". То е представлявало малко, каменно корито върху перваза на прозорчето и започва да функционира на 5 февруари 1445 г. в сградата на тогавашната Болница на невинните. На този ден там е създаден първият дом в Европа за приютяване на изоставени бебета.

Веднага пристан намира момиченце, което милосърдните хора кръщават Агата Смералда. От тогава до ХIХ век, в продължение на 500 години, това е мястото във Флоренция, където са приемали новородените на тези, които по една или друга причина не са могли да отглеждат децата си. През Средновековието повечето флорентинци са били бедни, препитание трудно се е намирало и това е принуждавало родилките да предават бебетата си в  "Колелото на невинните". В централния архив на града се пазят данните за приютените бебета, а цифрите са смразяващи. Само през 1871 г. са приети 2530 новородени, а за целия период - над 500 хиляди деца.

През ХVII век каменното корито е заменено с въртящ се цилиндричен дървен диск, в който майките са поставяли бебетата. При завъртането му е позвънявала камбанка във вътрешността на сградата, която е била свързана с връвчица за диска. Така е била гарантирана анонимността на майките. На 30 юни 1875 година "Колелото на невинните" е затворено, а дървеният диск е премахнат. Днес музеят в сградата пази амулетите за здраве, които майките са слагали до децата си, преди да ги изоставят. 

На същия площад има още един любопитен факт, а именно отворен прозорец на сграда до "Музея на невинните". Историята датира от ХVI век и разказва за млада съпруга, която е стояла до смъртта си на прозореца, за да чака мъжа си да се завърне от война. До ден днешен прозорецът е винаги отворен.

На около 500 метра по въздушна линия от Болницата на невинните се намира сградата на най-старата болница в света "Santa Maria Nuova". Любопитното е, че от построяването и създаването й през 1288 година до ден днешен тя работи без прекъсване и до ХIХ век е била най-голямата в областта. Сградата е внушителна, огромни гранитни колони с трийсетина арки носят тежестта на горния етаж. Историята разказва за четири големи каменни корита, намиращи се в подземието на болницата, наречени "коритата на Леонардо". Използвал ги е  флорентинският гений Леонардо да Винчи за дисекция на починалите, докато е учел анатомия на човешкото тяло.

Интересно е, че собственост на централната болница са над 750 произведения на изкуството, които са били съхранени векове наред от управниците й. Сега част от тях са в галерията Уфиций, други се излагат периодично в музеи в цял свят, а трети могат да се видят в музея на болницата. В административната й част, в специален сейф, се пази особена реликва. Това е малка бронзова пластика на скулптора Лоренцо Гиберти, творил през ХV век. Произведението на изкуството е запазено непокътнато, а сейфът, където се съхранява, може да бъде отворен само при строги правила от директора на болницата, но задължително в присъствието на оторизиран висш служител на кметството. Една от най-известните творби на Гиберти е източната врата, наречена "Вратата на рая" на флорентинската Баптистерия. 

Продължавайки пътя към река Арно, пресичаща града, се натъкваме на още много интересни, но по-малко известни факти от историята на Флоренция. В главната катедрала на града "Santa Maria del Fiore", на срещуположната страна на олтара се намира Обратният часовник, рисуван от Паоло ди Доно, известен като Паоло Учело (Paolo Uccello), заради творбите си с птици ("uccello" в превод от италиански означава "птица" - бел. ред.). Механизмът, който работи от ХV век до сега, върти стрелките в обратна посока, а на циферблата са изобразени не 12, а 24 римски цифри. Флорентинският художник, свързан до края на живота си с приятелството на друг майстор в италианската живопис и скулптура Донатело, оставя като наследство не само невероятни картини, но и техниката на рисуване в перспектива, по-късно използвана от Леонардо да Винчи. 

На един от главните площади (Piazza della Signoria), в дясно от входа на кметството в града, пък се натъкваме на графика на мъжка глава, сътворена от Микеланджело. Историята разказва, че, отегчен от разказите на минувач, облегнат на стената, великият творец с дясната си ръка зад гърба е изгравирал главата, без да гледа...