Непослушните

Латиноамериканците са известни с непокорния си дух. Пореден пример за това дойде тези дни, когато стана ясно, че политическото движение, което САЩ подкрепиха във Венецуела, за да премахне авторитарното правителство на президента Николас Мадуро, е... на път да се разпадне. Голяма фракция обяви оттеглянето си. Без да се съобрази с плановете на Щатите! Послушковците изведнъж станаха непослушни. Парите ли им се сториха малко? Или съвестта ги "зачовърка"? Независимо кое от двете е вярно, факт е, че Хулио Борхес, водеща фигура в антирежимната коалиция, призова самозвания Хуан Гуайдо да прекрати "лидерството" си. "Лидерство", признато през 2019 г. от САЩ и съюзниците им, сред които, за съжаление, е и България. Въпреки че едва ли някой се сеща за него, защото на важни събития винаги ходи законно избраният Мадуро. А през това време Гуайдо тъне в забвение някъде в изгнание. Е, появява се понякога, слушайки заповедите на чичо Сам.

След победата на проведените преди няколко седмици местни избори в страната, партията на Мадуро показа, че хората искат лява политика. Десницата бе разгромена, президентът обяви, че преговорите с нея приключват, защото народът си е казал думата. И голяма част от десните с достойнство признават поражението си и факта, че е безсмислено да се опитват да съборят Мадуро, защото САЩ е с тях, но венецуелците не са.

Латинска Америка постепенно започва да се отърсва от американското влияние. Местните проглеждат, разсъждават, сравняват настоящото си положение с недалечното колониално минало, когато са били експлоатирани от испанците и португалците. Дават си сметка, че ролята на "послушковци" не им отива. Това е повод да се запитаме: А ние? Докога ще продължаваме да се правим на "дисциплинирани"? Време е да се присъединим към отбора на "непослушните".