Неоправдано мълчание
Един от най-ценените съвременни диригенти - Валерий Гергиев, навърши 65 години
/ брой: 98
За мен е загадка по какви показатели хората, работещи в информационната сфера, правят своя избор кои артистични личности са достойни за тяхното внимание, за да ги представят и рекламират на обществото - тези, които създават културни ценности, или тези, които робуват на грубо комерсиалната субкултура.
Вярно е, че подчертано зрелищната популярност е много важен фактор в изкуствата, но тя се превръща в самоцел, ако техните емоционално-естетически послания са без задължителния възпитателен компонент. Съгласен съм, че човешкият живот е многолик и "за всеки влак има пътници", но както "не всичко, което блести, е злато" и "не всичко, което звучи, е Музика", така също - въпреки че светът е материален - не всичко може да се оцени с финикийски знаци и обективността винаги трябва да доминира. Неслучайно европейските експерти препоръчват на България "културната дейност да не се оценява само от гледната точка на икономическите показатели, понеже има и дава многостранен принос за развитието на държавата, което оправдава направените в нея инвестиции"...
Повод за тези мои "еретични" размисли стана фактът, че на 2 май т. г. едно от най-големите съвременни диригентски величия - Валерий Гергиев, навърши 65 години, но това беше подминато от българските средства за масова информация с пълно мълчание. Имам хипотеза за неговата причина, но ще я запазя за себе си, защото не желая да наливам масло в огъня. Това не ми пречи да споделя с евентуалните читатели на тази кратка статия, защото смятам това мълчание за неправилно и недопустимо.
Осетинецът по произход Валерий Гергиев е роден в Москва, живее в Санкт Петербург и получава диригентското си образование в Санктпетербургската консерватория под ръководството на прочутия проф. Иля Мусин. Още като студент става победител на авторитетния берлински Международен диригентски конкурс, носещ името на Херберт фон Караян (1976), който дава успешен старт на бъдещата му блестяща национална и международна диригентска кариера. Тя започва с назначаването му през 1988 г. за главен художествен ръководител и директор на петербургския Кировски театър, възстановил - по негова инициатива - началното си наименование "Мариински театър", която длъжност изпълнява без прекъсване вече 30 години. Паралелно с това е бил още главен диригент на Ротердамската (1995-2007), Лондонската (2008-2015) и Мюнхенската (2015) филхармония, гастролирал е в Берлин, Полша, Виена, Амстердам, Ню Йорк, Чикаго, Сан Франциско, Лос Анджелис, Бостън и др. и е участвал в най-известните международни музикални фестивали по света.
Най-характерните белези в диригентския почерк на Валерий Гергиев са невероятната му работоспособност, експедитивност и умението му не да налага, а да увлича артистичните си партньори за активно творческо сътрудничество. Освен това проявява и невероятно умение при подбора на изпълнявания от него репертоар, който е с впечатляващо широк авторов и стилов диапазон.
Онова, което най-много отличава Валерий Гергиев от колегите му - в глобален мащаб, - е неговата обществена активност. Челно място в нея заема благотворителността, която осъществява чрез създадения от него фонд "Валерий Гергиев", участието му в съпътстващите културни програми на различни крупни международни събития, като Олимпиадите във Ванкувър - Канада, и Сочи, чрез изнесените концерти пред населението, живеещо в "горещите" глобални точки, и пр. А включването му в Обществения консултативен съвет на президента Владимир Путин е безспорно доказателство за притежаваното от него силно развито социално светоусещане. Не без значение е, че той е и ревностен приятел на България!
Всичко това прави Валерий Гергиев един от най-ценените съвременни диригенти, чието изкуство е търсено и желано от слушателите независимо от националната им принадлежност. Дано ръководителите на българския музикален живот съберат смелост и го поканят да гастролира у нас, което ще създаде истински музикален празник за българската публика.