Необичайните пресечки в живота на човека

Пенка Калинкова

Международният ден на театъра в Пловдив бе ознаменуван с премиера на камерната сцена - в присъствието на автора Родни Лий Роджърс бе изигран "Аз, актьорът? Брат ми уби президента" по пиесата му "Трагикът". Сценичната версия и постановката са на пловдивчанина, актьор и режисьор Петър Карапетков, от години живеещ в САЩ. Известно е неговото сътрудничество с Родопския театър, напоследък и с Пловдивския, на чиято сцена е дебютирал. Той е избрал за ролята на трагика Едуин Бут известния актьор Стефан Попов. Намерението е през 2016 г. на фестивал в  Сполето пиесата да бъде изиграна в двете версии от Стефан Попов и от автора, който е драматург, сценарист, режисьор, Родни Лий Роджърс. Както твърдят и двамата - това са два много различни спектакъла. Резултат от срещата на Петър Карапетков в Чарлстън с PURE theatre и неговия създател Родни Лий Роджърс са няколко спектакъла, между които "Пухеният" от Макдона и "Трагикът" (2008).
А пиесата е фокусирана върху трагедиите и драмите в живота на великия Шекспиров актьор Едуин Бут, син на не по-малко известния актьор Джуниус Бут, брат на още двама актьори, единият от които е Джон Уилкс Бут, убиецът на президента Линкълн. Фамилията Бут е водеща в американския театър на ХІХ век. И докато бащата играе в по-декларативната стилистика на епохата си, Едуин Бут е по-органичен, особено в коронната си роля на Хамлет, изиграна сто пъти, както се твърди.
За българската постановка е избран неслучайно Стефан Попов - той има потенциала и опита да изиграе този моноспектакъл, в чиято структура са вплетени някои от най-известните Шекспирови монолози и в който се пресичат в един момент театърът и политиката. Една любопитна подробност за необичайните пресечки в живота на човека е следният факт - Едуин Бут спасява живота на сина на Линкълн, а неговият брат, южняк по рождение и представител на същата позиция, смята президента за виновник за Гражданската война и го прострелва смъртоносно. Художник по костюмите е Боряна Семерджиева, чест партньор на режисьора Карапетков. Сценографът Петър Митев е изобретил едно съоръжение, едновременно количка и сандък за театрални костюми и аксесоари, което дава възможност за много необичайни мизансцени.
"Животът на актьора минава в безкрайно пътуване до затънтени градове, евтини хотели и лоша храна - всичко това за няколко часа щастие на сцената. Човек трябва да е роден скитник, за да издържи, без да се оплаква, трябва да усеща в себе си бездомника. Трябва да се чувства част от цялото безименно номадство на театъра и с тъпа упоритост да се събужда отново и отново" - това е текст, който Стефан Попов/Едуин Бут произнася от сцената. Спектакълът е озвучен с вълшебната музика на прочутата Добринка Табакова, родом от Пловдив, от диска й "Струнни пътеки", номиниран за "Грами".
Още отсега може да се каже, че спектакълът и поредицата от роли, които изиграва в него Стефан Попов, ще бъдат оценени по достойнство. Между първите му зрители бяха режисьорът Александър Морфов и актрисата Рени Врангова, редица колеги на създателите на спектакъла от страната и чужбина.