Необходимо е управление на съгласието

Чавдар Стоянов

    Очакванията, преобладаващи към момента, са, че предстоящата предизборна кампания ще е безинтересна и вероятно скучна, тъй като според социолози и наблюдатели резултатът е предизвестен и интрига в този смисъл не съществува. Не съм убеден, че изненади няма да има. Особено по отношение на по-малките субекти, участващи в предизборната надпревара. Възможно е някои от тях да не преодолеят четирипроцентния праг за влизане в парламента, а други да направят неочакван пробив, привличайки разочаровани избиратели и протестен вот. Българският избирател не бива да бъде подценяван. Нееднократно той е наказвал самовлюбени политици и лицемерни ментори, отстоявайки воля и решимост да търси промяна.
    Политическата ни класа сякаш не оценява обективно и трезво ситуацията, а се е изолирала в собствен свят, без разбиране за прекалено дълго проточилата се политическа криза. Лидерите на водещите политически сили към този момент все още не оценяват необходимостта от национално съгласие като единствен път към решаването на острите социални и политически проблеми пред страната ни. Липсва диалог, няма чуваемост на послания, предлагащи градивни идеи и носещи дух на нов тип коалиционна култура. Във все по-разкъсаното политическо пространство идеята за национално съгласие по няколко базови приоритета не означава примирение, съглашателство или обезличаване, а последна възможност да се оттласнем от дъното и излезем от спиралата на противопоставянето и омразата. В последните години сатанизирането на определени личности сякаш се превърна в хоби за част от политическите дейци. Но то води само до допълнителна конфронтация, а не реши нито един национален проблем.
    Въпросите, които трябва да бъдат задълбочено анализирани в предстоящата кампания за нов български парламент, са свързани с осигуряване на заетост и борба с младежката безработица, спешни мерки за решаване на проблемите в банковия сектор, запазване равнището на доходите на работещите българи, спешни и цялостни реформи в областта на здравеопазването и образованието, постигане на консенсус относно параметрите и модела на пенсионната реформа. Това са своеобразните "невралгични" сектори, които изискват отговорни решения, експертен и обективен анализ, ясна визия в платформите на политиците как ще бъдат преодолявани в най-близко време кризисните явления в тези области. Изтърканите лозунги само ще отблъскват избиратели, снижавайки броя на участващите във вота. Смятам, че популистките послания също няма да получат очакваната чуваемост. Повече отвсякога е необходим политически реализъм, а не реваншизъм и липса на диалог.
    Осъзнаването на тази повеля е не просто моментна необходимост, а дълг за цялата политическа класа, независимо от конкретното процентно съотношение на политическото представителство, излъчено от избирателите след предсрочния вот на 5 октомври 2014 г. На базата на изборните резултати би трябвало според мен да се търси широк коалиционен формат, осигуряващ стабилност на управлението и даващ зелена светлина за необходимите болезнени реформи.