Ненавистта на интелектуалеца

Фактът, че Жерар Депардийо получи руско гражданство, предизвиква световна медийна вълна от заглавия. Неочакваният ход, бързото придвижване на процедурата, странният на пръв поглед избор - всичко това стана повод за безброй коментари. Най-гневният от тях принадлежеше на френския философ Андре Глюксман. Пред "Тагесшпигел" интелектуалецът обяви, че се срамува от актьора. Причината за срама обаче била не това, че Депардийо не иска да плаща данъци във Франция, а това, че бил близък с Путин!
Абсолютното тесногръдство на това обвинение и на начина, по който е изразено то, чертаят ясен портрет на един тип съвременни "глобални" интелектуалци, които са обсебени от идеята да присъстват в медиите с гневни оценки, независимо по какъв повод. А Глюксман отдавна е известен като върл русофоб, крайнодесен морализатор и човек, който обича да дава оценки от последна инстанция.
Той е типичен представител на своя вид - скучаещ френски интелектуалец, който обича да прави пози пред огледалото и да влиза в ролята на загрижен за световната демокрация. За него по никакъв начин не са важни социалните критерии, а единствено отнесеното морализаторство, защото това е терен, на който винаги можеш да се правиш на ангел.
Депардийо е укорим за бягството от данъчната система на своята страна, но е безукорен по отношение на любовта си към Русия. Глюксман обаче не може да приеме това. Той е част от същата разглезена прослойка, която радостно обяви "Пуси райът" за израз на свободата и в своята политическа слепота се опитва да задава тона на извратената представа за Русия на Запад. Умишлена слепота, философска каша, в която Западът се оставя да бъде забъркан и от която трудно ще успее да излезе.
Глобалният интелектуалец е застанал в особена нарцистична поза, самовъобразява се като дисидент (модерно е в средите му), но истината е, че  разчита на политическо одобрение. Интелектуалците от "разглезената" школа са се превърнали във ветропоказатели, които се опитват да създадат "правилен" вятър, да бъдат обсипани с медийно внимание и с... много пари от определени кръгове. Това ги превръща в клоуни, а не в загрижени съвести. Не "руснакът" Депардийо е проблемът на Европа. Напротив.
Този тип интелектуалци, стъпили върху злобата, не могат да видят нито политическите, нито социалните проблеми, те само ги задълбочават, превръщайки всичко в черна меса на обвинението. Точно този тип политическо интелектуално говорене прави от европейската политика постмодерно чудовище с неясни стойности.
Глюксманщината е по-опасна от дезертьорството на Депардийо. Актьорът един ден може да се върне във Франция. Но философът вече окончателно е отплувал от реалността. Дано да е на по-добро място.