23 Февруари 2020неделя19:11 ч.

8 март

Ненагледна, безценна, единствена Екатерина Матвеевна, здравейте...

Часът на всемирното освобождение и "женската линия" в знаменития съветски игрален филм "Бялото слънце на пустинята", или защо на света царуват от веки веков Доброто и тайнствената прелест на Жената

/ брой: 52

автор:Богдан Иванов

visibility 2419

"И ще Ви кажа, прелюбезна Екатерина Матвеевна, че за мен сте като чист лебед, като че плувате нанякъде или към нещо - трудно ми е да кажа. Дъхът ми спира от радост, сякаш някой ме е прострелял в упор.
Знайте, любезна Екатерина Матвеевна, че класовите сражения вече са изцяло приключени и настъпва часът на всемирното освобождение. Дойде и моят ред да се върна вкъщи, за да строим заедно новия живот в милото сърце на Родината."


Така се изповядва в писмо до своята прелестна съпруга червеноармеецът Фьодор Сухов от Закаспийския интернационален революционен пролетарски полк "Август Бебел". Но колкото да го тегли към нея любовта, колкото Екатерина Матвеевна да лети като ангелско видение в мечтите му, революционният дълг е над всичко. Затова Сухов, отишъл още двайсетинагодишен в армията, странства безкрайно дълго по необятните простори на Отечеството. Воюва от Амур до Туркестан - железен борец за щастието на трудовия народ по цял свят.
Ах, какъв боец!
Че той струва повече от цял взвод, не - повече от цяла рота!
Бялото слънце на пустинята е изсушило лицето му, пясъчните бури са ощавили кожата му при безкрайните пътешествия с Червената армия по земите на Изтока. Фатални срещи, страшни премеждия, кървави сражения и... Съдбата, разперила ръце над него да го пази. Едновременно и да изправя все нови и нови препятствия по пътя му към дома и към възхитителната Екатерина Матвеевна.

"Душата ми се стреми към Вас, ненагледна Екатерина Матвеевна, като жерав към небето. Но сега имам малко забавяне, предполагам не повече от три дни.
Като съзнателен боец ми поръчаха да придружа група другарки от братския Изток. Трябва да отбележа - народът пак става отстъпчив, задушевен, пламенен. Така че бягам по горещите пясъци в обратна посока, защото така ни задължава революционният дълг.
На третия ден, да Ви кажа, дислокацията ни върви гладко, в обстановка на братство и съгласие. Вървим по пясъците и не въздишаме за нищо, освен за Вас, единствена и незабравима Екатерина Матвеевна.
Затова недейте да скърбите, няма смисъл."

Така се изповядва в друго писмо до очарователната Екатерина Матвеевна червеноармеецът.
Заклет проповедник на революционните идеи, неустрашим и безпощаден изтребител на класовия враг по море и по суша, Фьодор Сухов е назначен за нежен рицар понеже такава е повелята на всемирното освобождение.
- Другарки жени! Не се страхувайте! Ние ще ликвидираме вашия мъж-експлоататор, а дотогава ще сте на разпореждане на другаря Сухов. Той ще ви храни, той ще ви защитава!
Зачислени са му девет жени, целият оцелял харем на вожда на басмачите Абдула, които Сухов трябва да изведе на сигурно място и да спаси от Абдула: Зарина, Джамиля, Гюзел, Саида, Хафиза, Зухра, Лейла, Зулфия, Гюлчатай. Девет крехки, красиви създания, заробени от грозните нрави на миналото.
Сухов е длъжен не само да ги опази, но и да разсече оковите на предразсъдъците от Средновековието и както Моисей е водил своя народ през пустинята, за да се пречисти, така и червеноармеецът Сухов започва с тези жени на Изтока своята безкрайна одисея през пустинята, за да отвори душите им, да ги превъзпита.
И когато пазителят на музея му казва да не ги настанява там, защото в музея има велики ценности, Сухов пламенно възразява:
- Чуйте, другарю пазител. Тези девет освободени жени от Изтока също са велика ценност!
След което проповядва на целия харем нов морал: всички са длъжни да си свалят фереджетата, защото великата пролетарска революция е донесла велико разкрепостяване, всеки мъж вече трябва да има само една жена, деветте жени не бива да приемат мъжа като господар, всяка следва да си намери достоен съпруг, да работи свободно, а на него му стига една-единствена.

"Пак Ви пиша, любезна Екатерина Матвеевна, щом изскочи свободна минутка. Разнежих се под горещото слънце като нашия котарак Васка върху печката.
Седим на пясъка до най-синьото море и не се безпокоим за нищо. Слънчицето е такова, че изглежда бяло..."

И докато Сухов излива душата си в поредното писмо, а пред очите му като мираж в пустинята, клати сочна, кръшна снага Екатерина Матвеевна, уж освободените жени на Изтока му поднасят дяволски изкушения:
- Аз съм твоята жена!
- Моята жена е вкъщи!
- Не можеш ли да й кажеш, че аз съм любимата ти жена? Ще се обиди ли?
- Полага ни се само по една жена! Ясно - една!
- А лошо ли е една да те обича, да ти прави подаръци, да се грижи за тебе, да те пази?
- Лошо ли е? Хубаво е!
- Една жена те обича, една ти шие дрехите, една ти готви, една храни децата... Все една и съща!
- Не разбираш.
- Сложно е.
- Естествено.
Така екипът на легендарния съветски филм "Бялото слънце на пустинята" раздипля сюжета - задъхан, непредвидим, опияняващ.
Някои лепнаха на невероятната творба етикета истърн, т.е. източен уестърн. Други го определиха като романтична балада. Трети го нарекоха приключенски. И още: военен, класов, революционен, социален, любовен, фантастичен, комедия, екшън, психологически... Той смайва с какви ли не загадъчни съставки, за да се получи накрая вълшебна еднородна смес. Вълшебството на киното! 
Сценаристи - Валентин Ежов и Рустам Ибрахимбеков.
Режисьор - Владимир Мотил (1927-2010). Негови творения са "Децата на Памир", "Женя, Женечка, Катюша", "Звезда на пленителното щастие".
Композитор - Исак Шварц (1923-2009), който заедно с Булат Окуджава (1924-1997) пише песента "Ваше благородие" - централната песен във филма.
Исак Шварц почина сравнително скоро на преклонна възраст. Той е композирал 32 песни за Булат и кажи-речи всички са хитове, но "Ваше благородие" предизвика фурор. Песента избухна като бомба и разтърси не само Москва, но и целия Съветски съюз. Изпълнявана милиони пъти, записвана легално и нелегално, в един момент тя стана едва ли не по-популярна от химна на СССР! Нещо повече: тя стана нов химн и то химн, който така въодушевяваше, че чак разплакваше!
Спомням си, в края на 70-те години, като кореспондент на Българската национална телевизия в Москва, поканих Булат Окуджава за интервю и го помолих да вземе и китарата си. Щом разбраха какъв запис ще правим с режисьорката Нушка Григорова и с оператора Станислав Станчев в малкото студио на нашата телевизия там, изсипаха се може би петдесетина, а може би стотина приятели. Да видят Булат, да го пипнат, да чуят какво ще каже и какво ще изпее.
Вдигна се олелия, три пъти започвахме и три пъти спирахме записа, докато се успокоят духовете. Накрая записахме интервюто, получи се,  а Булат изпадна в настроение, сложи автограф на плоча със свои песни и ми я подари. Причината за неговото благоразположение, разбира се, беше всеобщият възторг и обожанието на всички. После без кандърма взе китарата и изпя "Песничка за Арбат", "Довиждане, момчета", "Молитвата на Франсоа Вийон", "Песничка за комсомолската богиня".
Слушахме го прехласнати и всеки си казваше:
- Боже, какъв ден! Човек като Булат не само да ти дойде на крака, но и да ти разказва, и да ти пее!
Беше оставил "Ваше благородие" за най-накрая. Пък и ние едва ли бихме му позволили да си тръгне, без да я изпее. Чудо, не песен - чудо! Като свърши, всички изригнахме от възторг и после цял месец си говорехме само за Булат. Не се сещам колко пъти въртяхме и превъртахме записа на "Ваше благородие". А щом се видехме из Москва - тези, които имахме честта да присъстваме на срещата - обръщахме се един към друг с Ваше благородие. Това ни стана парола...
Сценарият - разкош, режисурата - за "Оскар", за музиката и за песента вече казах, но кой изнесе на гърба си всичко, закъде без артистите?  
Владимир Мотил успява да събере екип без грешка: Сухов - Анатолий Кузнецов, Верешчагин - Павел Луспекаев, Саид - Спартак Мишулин, Абдула - Кахи Кавсадзе, Настася - Раиса Куркина, Петруха - Николай Годовиков, Гюлчатай - Татяна Федотова. А ненагледната Екатерина Матвеевна - Галина Лучай.
За жалост не са много живите от тях, за да чуят и сега френетичните ръкопляскания и аплодисменти, които се разнасят след всяка прожекция на филма 45 години след премиерата му! Сред живите - безценната Екатерина Матвеевна, ординарецът Петруха, повечето от деветте освободени жени на Изтока и още някои. Но възторзите са така силни и така шумни и днес, че сигурно стигат чак до Отвъдното.
Особен чар носи на филма въвеждането на Екатерина Матвеевна. Тя се появява като сладостна халюцинация пред идейния взор на червеноармееца Сухов от Закаспийския интернационален революционен пролетарски полк "Август Бебел". И следват покъртителни със своята огнена страст, съкровеност, революционна преданост и вдъхновение писма - едно от друго по-чувствени и по-невероятни. По-изгарящи дори от бялото слънце на пустинята. 
Владимир Мотил е възложил на своя приятел с авангарден дух Марк Захаров, театрален режисьор, да съчини писмата. По това време младият Марк Захаров пише за радиото остроумни хуморески. "В него аз видях бъдещия съавтор на епистоларния роман на моя Сухов", ще каже режисьорът, който чрез писмата иска да разчупи шаблона на образа. 
Марк Захаров така блестящо се справя с мисията си, че като слуша човек откровенията на червеноармееца Сухов, хем се залива в смях, хем едри сълзи от възторг се търкалят по бузите му!
Ако колебанията, обаче, какъв точно филм е "Бялото слънце на пустинята" продължават, читателят може да бъде сразен с една неочаквана квалификация: феминистки! Замисли ли се, ще прозре - в знаменитото творение, на фона на приключенията, битките, идейните и революционни стълкновения, неочакваните поврати, ирония и шеги на Съдбата, авторите прокарват елегантно, с много финес, красота и лиричност "женската" линия:

"Искам още да Ви пиша, Екатерина Матвеевна, понякога такава тъга свива сърцето ми, все едно ми стяга гърлото с клещи.
Мисля си как сте там сега? Какво ще правите днес? Как е коситбата? Тази година трябва да има много трева.
Раздялата ни е към края си. Ще помогна на група другари, ще оправя едни неща и тръгвам към Вас, безценна Екатерина Матвеевна.
Великодушно простете малкото ми забавяне. Ще завърша следващия път."

Историята с Екатерина Матвеевна продължава, но наедно с нея през филма, като гейши по горещ пясък, пристъпят освободените от мъжа-експлоататор и от черния гнет на Средновековието девет жени от Изтока. Всяка със свой характер, със свое разбиране за света и за живота. Едни - по-отворени, други - по-прибрани, но всички объркани от затруднението къде е границата между Старото и Новото?
Към харема на Абдула е редно да добавим и Настася, жената на митничаря Павел Верешчагин. Абдула - с 9 жени, Верешчагин - с една, но и тя робиня, погубила младостта си за своя мъж - диктатор и експлоататор.
За подбора на актрисите и някои други неща може да се опише най-любопитното:
- Екатерина Матвеевна е телевизионна журналистка от "Ленфилм", която режисьорът Мотил среща случайно, харесва я много за ролята и трябва дълго да я уговаря, докато най-сетне тя се съгласява;
- От "жените на Абдула" само три са професионални актриси. Другите след основните снимки се връщат на работа и тогава ги заместват... войници;
- Изкусителната Гюлчатай е артистка в цирка. Получава там собствен номер, отказва се от снимките за филма и е заменена от 17-годишната Татяна Федотова, която следва актьорско майсторство;
- Настася, жената на Верешчагин, изиграва в края на филма разтърсваща сцена на умопомрачение при неговата смърт, но тази сцена е здраво орязана от цензурата;
- Орязани са, както известяват руски сайтове, и две "еротични" сцени - с Екатерина Матвеевна, която със скъсана пола преминава през потока, и с жените на Абдула, които се събличат в нефтената цистерна...
Както се вижда, "женската линия" е непредвидима, изменчива, изненадваща, но съблазнителна. Поради което мъжете, и най-напред славният червеноармеец, са така прехласнати в нея, че с мъка запазват идейно и плътско самообладание и леят цели реки от чувства, примесени с фатализъм и клетви, но въпреки това - в тон с революционните повели:

" Ако все пак съдбата вече не ни срещне, Екатерина Матвеевна, знайте, че до последния си дъх съм верен само на Вас, единствена.
И понеже може да остана завинаги в тези пясъци, като че ли ми е малко тъжно. А може би, защото напоследък срещам хора сърдечни, дори деликатни.
Оставам свидетел за това, боец за щастие на трудовия народ по целия свят от Закаспийския интернационален революционен пролетарски полк "Август Бебел" червеноармеец Сухов Фьодор Иванович."

Перипетиите на завършения вече филм до кината приличат на перипетиите в действието. Приет с неодобрение и дори отвращение от тогавашните киноцензори, оцелял след 112 поправки(!) , почти отписан, той изважда луд късмет: една есенна вечер на 1969 г. го гледа лично Леонид Брежнев на вилата си и изпада във възторг. След това започва триумфалното шествие на "Бялото слънце". То продължава и днес.
Знае се, че руските космонавти, преди да излетят, гледат филма за късмет и щастие. Знае се, че негово копие е качено на Международната космическа станция. Знае се, че за тези 45 години след премиерата е показван навсякъде по света хиляди пъти и публиката му надхвърля 100 милиона души!
Всичко друго остава "зад кадър" - времето изтрива лошото, за да царуват само Доброто и магнетичната Екатерина Матвеевна - единствена, прелюбезна, ненагледна, незабравима, безценна!

"Здравейте, безценна Екатерина Матвеевна,
Не се опечалявайте от последните случки, очевидно такава ми е Съдбата. Нищо не може да се предвиди, затова бързам да Ви съобщя, че съм жив и здрав, което желая и на Вас, ненагледна Екатерина Матвеевна!"

Времето изтрива лошото, за да царуват само Доброто и тайнствената прелест на Жената...



Владимир Мотил


Плакат на филма


Екатерина Матвеевна


Червеноармеецът Сухов


Митничарят Верешчагин


Абдула


Освободените жени на Изтока


Ваше благородие

Ваше благородие, госпожа Раздяла,
толкова отдавна с теб сме се опознали.
Писъмцето ми не бързай, още в плика ти да късаш!
Щом не ми върви в смъртта, ще успея в любовта.

Ваше благородие, госпожа Чужбина,
страстна, но без обич бе връзката ни силна.
В мрежата си от лъжи ти недей да ме ловиш!
Щом не ми върви в смъртта, ще успея в любовта.

Ваше благородие, госпожа Сполука,
за едни добра си ти, а за други - глуха.
Но в сърцето ми поспри, ти куршума не зови!
Щом не ми върви в смъртта, ще успея в любовта.

Ваше благородие, госпожа Победа,
значи неизпята е още мойта песен.
Дяволи от ада, спрете да редите кръвни клетви!
Щом не ми върви в смъртта, ще успея в любовта.



Булат Окуджава и плочата с негови песни, която той подари на автора

Само 30% от българите си мият зъбите

автор:Дума

visibility 33

Конгресът на БСП ще е на 9 и 10 май

автор:Дума

visibility 323

Путин обеща нови оръжейни комплекси за армията и флота

автор:Дума

visibility 41

Бърни Сандърс печели предварителния вот в Невада

автор:Дума

visibility 205

Стрелба по бар за наргилета в Щутгарт

автор:Дума

visibility 169

Протест в Лондон в защита на Джулиан Асанж

автор:Дума

visibility 233

Какво разказа Еl Periodico за Борисов

автор:Дума

visibility 1766

Тъпанари*

автор:Ина Михайлова

visibility 1623

/ брой: 36

Сагата с винетките

автор:Ростислава Иванова

visibility 423

/ брой: 36

Организираният хаос в поземлената реформа

visibility 498

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ