Нека спрем да преоткриваме топлата вода

От 2009 г. коментирам проблеми, които сега са в основата на масовите протести, и съм предлагал начини за тяхното разрешаване. Многократно съм анализирал монополното положение на доставчиците на ток, парно, вода, газ, причините за стигането до това положение, вредните последици за потребителите, за държавата и обществото.
В основата на моите предложения стоят премахването на монополизма и засилен обществен контрол върху формирането на цените. Още от 2005 г. посочвам, че не е редно регулаторният орган да определя само цената на тока, а дружествата по свое усмотрение да включват в сметките 7 вида такси за доставка. Разкривал съм, че на гърба на абонатите чуждестранните мениджъри в монополистите-доставчици получават направо фантастични заплати, като при това не плащат данъци за тях и имат огромни разходи за автомобили, квартири, самолетни пътувания и други от този род, и всичко това по някакъв начин се включва във формирането на цената на тока. Това го знаят много хора, само

ДЕКВР се правеше на глуха и сляпа

и не можа да го пресече. Антидемократично и антипазарно е да се принуждават потребителите да плащат ел. енергия от скъпи източници. Във връзка с това развих идеята, че АЕЦ "Козлодуй" трябва да се трансформира и като търговско дружество, което директно, без посредници, да доставя ток на потребителите. Себестойността на 1 мгвт от АЕЦ е 39 лв. и това е средната месечна консумация на едно домакинство. С търговската надценка неговата месечна сметка ще бъде максимум 43 лв. При това положение обосноваността от съществуването на НЕК и на Енергийния холдинг се поставя под голямо съмнение, а ЕРП-тата стават направо излишни. Който иска да произвежда ел. енергия от други източници, да се явява самостоятелно на пазара при условията на равноправна конкуренция.
Ако АЕЦ беше превърната в такова дружество през 2003 г. (още тогава предложих тази идея), през 2010 г. тя щеше да има достатъчен финансов ресурс за пускането в експлоатация на нов реактор с мощност 6 хил. мгвт, с което да се задоволяват 87% от енергийните потребности на страната и да се обезпечава изпълнението на договорите за износ.
Сега недоволството е насочено главно срещу доставчиците на ток и отчасти на парно. Но в крайна сметка това не е болка за умиране. Най-голямата трагедия настъпва, когато някой човек има сериозен здравен проблем. И тогава той отново се изправя срещу монополист, с когото трябва да се бори за живота си. Здравната каса си е    

присвоила ролята на Господ

и от нея в много голяма степен зависи кой ще продължи да живее или да съкрати земния си път. Личните лекари и специалистите нямат право да дават направления за изследвания, които струват повече от 20 лв. и да изписват лекарства с рецепти по рецептурната книжка на същата стойност. За тях трябва да има разрешение от здравната каса. Но не е ясно и кой има право да изпрати пациента на комисия, която да му даде разрешение за издаване на направление за съответното изследване или рецепта за безплатно или частично платено лекарство.
Личният лекар го изпраща при специалист, последният към първия и така омагьосаният кръг се затваря. Затова в многобройните си писания по тези въпроси съм посочвал, че или здравната каса трябва да се премахне като излишна и пречеща за нормалното здравно обслужване, или да се постави под контрола на пациентските организации. Това се отнася и за фондовете, които отпускат средства за лечение на хора с тежки заболявания у нас и особено в чужбина.
Не е издържана и сегашната практика, прилагана по отношение на осъществяване на веригата пациент-личен лекар-специалист. Подобна съществуваше и в Германия до края на миналата година. От 1 януари 2013 г. тя е премахната. Всеки, който се нуждае от преглед и лечение, в зависимост от заболяването, директно отива със здравната си книжка при съответния специалист и така се пести време, пари и нерви. Освен това направленията и съответно лимитите за тях отпадат. А като си спомним, че и у нас беше така преди въвеждането на здравните реформи, нищо не ни пречи и ние да си върнем старата практика.  Наскоро в една реномирана частна болница в София беше доставен робот за извършване на операции на рак на простатата жлеза, като се достига до 80% успешно лечение, а ако е в начален стадий и до 100%. Болницата има общ договор със здравната каса и той трябва само да се анексира с включването на такъв вид операции, като за тях се открие здравна пътека. Другият вариант е здравната каса също да закупи такъв робот и в държавна болница да се правят такива операции, от които се нуждаят към 60 хил. мъже в България. Тя обаче не прави нито едното, нито другото.
А знаете ли колко дълъг и сложен е пътят, по който трябва да мине един онкоболен, за да достигне до правото да получава безплатни лекарства. От него се иска да си направи десетки изследвания, повечето от които трябва да заплати, а те струват скъпо. Дори по някакъв чудодеен начин да се сдобие с направление за ядрено-магнитен резонанс и да спести 380 лв, консумативът пак се заплаща, а той струва 180 лв.  В същото време се говори, че колкото по-бързо се открие едно заболяване и започне неговото лечение, толкова вероятността за излекуване става по-голяма. Така здравната осигуреност се превръща във фикция.
Хората плащат

непосилни данъци за сгради

и такса за смет. Срещу това не получават никаква адекватна услуга. Инфраструктурата извън района на големия център и на София е в окаяно състояние. Извън него почти няма нормални улици с тротоари и осветление. Шофьори на таксита често отказват курсове до тези квартали, макар че клиентите са доста оредели. Контейнерите със смет се извозват след като се препълнят, поради което остава разсипан боклук. Но общината и сметоизвозващите фирми също са монополисти. Затова и върху техните действия е необходимо да се осъществява граждански контрол.
Подобни идеи съм лансирал още през 1987 г., като изненадващо и за самия мен моя статия с такова съдържание беше публикувана навремето във в. "Поглед". По повод на това даже ме викаха при министър-председателя Гриша Филипов, който се опитваше да ми внуши, че трябва да напиша опровержение. Малко по-късно - през януари 1990 г. във в. "Народна армия" на цяла страница беше публикуван мой анализ за това какво ни очаква във връзка с наскоро случилите се политически събития - разруха на промишлеността и селското стопанство, масова безработица, висока инфлация, престъпност, пълен упадък на общественото здравеопазване и образование и т. н. По този повод имах среща с тогавашния премиер Андрей Луканов и президента Петър Младенов. Те ме попитаха виждам ли алтернатива. Отговорих, че кооперативните стопанства трябва да се запазят, като се превърнат в акционерни дружества. Промишлените предприятия да се продават само на доказани стратегически инвеститори, като в приватизационните договори се запише изрично задължение за запазване обема на производството, а следователно и на работните места. Посочих им примера на чехите, които продадоха заводите "Шкода" за 2,1 млрд. марки, името се запази, но започнаха да се произвеждат автомобили на най- високо европейско и световно качество.
Случайно се оказах и

безплатен консултант на Иван Костов

с когото се познавахме като колеги преподаватели във ВУЗ, а беше и автор на статии във в. "Икономически живот", на който бях редактор. Та той ме попита какво е моето мнение относно продажбата на БГА "Балкан", за каквато го натискат от МВФ и Световната банка. На въпроса ми за каква цена става дума, ми отговори, че офертата е 200 хил. дол. Срочно направих проучване и установих, че  активите на авиокомпанията възлизат на 2,4 млрд. лв. Затова му изготвих доклад, според който минималната цена да е 1 млрд. долара, като в нея не се включват  дестинациите. Въпреки това Костов продаде националния авиопревозвач за 180 хил. долара. Резултатите по-нататък са известни на всички.