Нека да са по-младите...

Иван БОГДАНОВ

"Нека да са по-младите..." - все така ни отговаряше, когато през годините се опитвахме да го предложим за по-висока длъжност или за награда... Това разбиране за политиката беше припознал като свое верую Васил Илчев. На тази кауза беше отдаден и като директор на Централната школа на ЦК на ДКМС, и като ръководител на създадения по негово предложение отдел "Избори" в централата на БСП преди близо 30 години. Обучи и научи стотици бъдещи политици, общественици и най-вече - добри хора, които подпомагаше и наставляваше във времето.

Преди 40 дни той си тръгна завинаги. Загубата на такъв човек трудно се описва и изразява с думи. Може би затова природата е измислила сълзите... А съболезнованието е самотно занимание.

Твоите другари и колеги те наричахме Васко или бай Василе. 

Преди всичко ти беше достоен човек! Разговорът с теб и с обичливата ти душа носеше радост и удовлетворение на всеки. Ако трябва да напиша всичко за теб в едно изречение, то е: "Един от най-честните и етични хора, които познавах". Ценностна система, пълна с добродетели: добронамерен; взискателен; безкомпромисен; перфекционист; състрадателен; вяра, че нещата ще тръгнат по-добре. Енергия и сила, с която водиш хората, доверието, което ти предизвикваш у всички. 

Някога един велик интелектуалец бе казал, че всяка нация и личност пишат своята биография в три главни книги - книгата на словата, книгата на делата и книгата на изкуствата. 

Ти, приятелю, с всичко, което правеше, с цялата си страст и енергия написа своята "голяма книга на живота си". Твоят живот беше богат и съдържателен - и като ученик и студент; и като ръководител на ДКМС в Ботевград и в Софийска област; и в научната ти подготовка като аспирант и като "доктор по философия"; и в дългите години на работа в Централния комитет на БКП и в Националния съвет на БСП. Твое дело са всички проекти за предизборни програми и изборни успехи на БСП след 1990 г., подготовката на кадри в тази важна област на партийна дейност не само в България, но и извън страната. Признат като един от най-добрите експерти и познавачи на тази отговорна и много важна за всяка партия дейност. 

Животът ни събра, защото служехме на една и съща кауза, на един и същ идеал. Ти им служеше честно и вярно до последния си дъх, защото така беше възпитан в своето семейство, такива бяха неписаните закони на нашата социализация и присъствие в обществото и обществения живот. 

Ти винаги успяваше да мотивираш и обединиш хората. Имаше разностранна и богато надарена натура, особено обичаше философията, историята, социологията, литературата. 

Беше перфекционист във всичко, което вършеше. Повече от 20 години работехме рамо до рамо в една стая. Няма нито един момент, в който да си подценил работата, която имаше да свършиш. Такава беше твоята неспокойна и търсеща натура. Говореше за процесите в обществото, за прочетени книги и личности, за културни достижения. В такива моменти най-добре чувствахме силата на твоята щедра и интелектуална душа - олицетворение на великата сентенция "Спокойствието е майка на мъдростта". 

Заедно с тебе преживяхме много радости, но и много разочарования, особено през последните години след Прехода, когато пред очите ни се рушеше всичко, което бяме градили в продължение на много време - материална и духовна култура, морал, съвест, отговорност за бъдещето на страната и народа ни. 

Годините на твоята младост и това, което ни отреди съдбата, не отидоха напразно. Ти живя достоен живот - ти работи честно, всеотдайно и почтено, не за да търсиш лични облаги, а с убеждението, че искаш да сбъднеш идеала, избран още в годините на младостта. 

Или, както написа Матей Шопкин: 

"И днес, обичан, необичан

Прегърбен, тъжен, побелял

Високо казвам: не отричам

Това, с което съм живял."

Вярвам, че искрици от твоя дух и душевна красота ще останат в паметта на всички. Че в безсънните нощи на размисъл твоят дух и глас ще бъдат в нас. Благодарим ти за красивите и емоционални моменти, които ни подари. 

Със сигурност знам, че ще се срещнем, ще си стиснем ръцете и ще се прегърнем в отвъдното, защото те обичаме и никога няма да те забравим. 

А сега - нека да са по-младите!