Недостигът на лекарства

Аида ПАНИКЯН

"Липсват две важни лекарства за...", "Хронично болни остават без лекарства", "Отново няма хепарин в аптеките"... Това са малка част от заглавията в ДУМА, които в последните години описват един и същ проблем - дефицитът на определени лекарства в даден момент. Немалка част от тях са изтеглени от пазара - някои са с остарели формули, други са прекалено евтини, за да бъдат поддържани от фармакомпаниите на малкия ни пазар.

Недостигът се дължи и на свръхпотребление, на неритмични доставки, друг път на изчерпване на наличностите. Може да се дължи и на презапасяване. Причина са и производствени проблеми. У нас често причината е в реекспорта (паралелния износ), който от търговска гледна точка е законен.

Каквато и да е причината, потърпевшите са едни и същи - болните. А за тях едва ли има значение фактът, че дори 

няма единна дефиниция 

за недостиг на лекарства, макар че в света съществуват над 25 определения.

Няма система за уведомяване на лекарите за липсата на дадено лекарство, коментира за ДУМА общопрактикуващият лекар д-р Николай Брънзалов, член на ръководството на БЛС. Често лекарите изписват дадено лекарство, след ден пациентът се връща, защото го няма, лекарят го заменя или звъни по аптеките да търси алтернативно. Според д-р Брънзалов по-голямата част от лекарствата са заменими с други, които съдържат същото активно вещество. Проблем е, когато няма алтернатива, казва лекарят. Затова и у нас от години пациенти са принудени да пътуват до съседни държави, за да се снабдят с жизнено важните им лекарства.  

В началото на пандемията американските здравни власти представиха списък на лекарствата с очакван или настоящ дефицит. На 31 март 2020 г. университетски болници в ЕС предупредиха, че се очаква изчерпване на запасите от анестетици, антибиотици, препарати за отпускане на мускулите и пр. Докато светът говореше открито за липсата на лекарства, прокуратурата у нас обвини тогавашната председателка на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова (сега - Сербезова, министър на здравеопазването) във всяване на паника заради "серия от изявления, будещи неоснователна тревога у гражданите в условията на въведено извънредно положение".

У нас в последните 2 години периодично "изчезват" от аптеките лекарства, които се ползват и при лечението на КОВИД-19. Засега държавата налага

забрана за износ

на лекарства, които са в недостиг за българските пациенти. Първият забранителен списък през ноември включваше 297 продукта, след седмица те станаха 313, в началото на декември бяха 340, а към средата на януари са 373. Списъкът СЕСПА (Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък на Република България) се администрира от ИАЛ. В него се включват лекарствени продукти, чиято наличност е "по-малко от 65% от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от 1 месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление за предходните 6 месеца".

Недостигът на лекарства е хроничен проблем, особено за някои медикаменти, казва председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов. Той е категоричен, че забраната за износ няма да овладее дефицита. "Забраната се заобикаля лесно и на практика не е реално препятствие за износителите", смята Костов. "Те задържат стоката в седмичния период, докато премине 65-процентната граница, тъй като стоката се отчита като налична в България, и след седмица съответното лекарство излиза от този списък и се изнася", обяснява той. Според него замисълът за списъка е много добър, но е

необходима промяна в правилата

тъй като седмичното му обновяване е прекалено често и може да се увеличи на месечно. Необходим е и засилен контрол. Според Костов е нужно също да бъде облекчена генеричната замяна за аптеките.

В началото на декември 2021 г., когато бе съобщено за липсата на "Вентолин" и "Пулмикорт" за недоносените бебета, от МЗ заявиха, че няма недостиг на тези продукти. Миналата седмица министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова заяви пред парламентарната Комисия по здравеопазване, че от 7 до 13 януари медикаментът "Пулмикорт" е включен в СЕСПА и за този период износът му е спрян, а от септември до декември 2021 г. у нас са доставени 51 565 опаковки. По думите й към момента лекарството е налично в складовете за търговия на едро, а за януари фирмата производител е заявила, че ще достави 18 000 опаковки, за февруари и март - по 14 000 опаковки. Продажбите на "Вентолин" са спрени от 1 ноември, но "имаме уверението, че доставките ще бъдат възстановени от февруари", заяви Сербезова.  

На онлайн платформата на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства (БАРПТЛ) и на федерация "Български пациентски форум" за сигнализиране на недостиг на лекарства към момента са събрани и обработени над 1468 сигнала от пациенти, съобщи за ДУМА изпълнителният директор на асоциацията Боряна Маринкова. От БАРПТЛ са категорични, че не забраните, а

насърчаването на вноса 

може да преодолее периодичните липси. Проблемите при 70% от сигналите за недостиг биха се решили чрез внос. От БАРПТЛ от години имат конкретни предложения. Сред тях са приемането на законодателни промени, които да насърчат паралелния внос, регламентиране на вноса на лекарства, изтеглени от пазара не заради лекарствената безопасност, медикаменти, които са забранени за износ, незабавно да бъдат включени за бързи доставки от ЕИП за един или няколко месеца и др. 

Българските пациенти доплащат за лекарствата си най-много в рамките на ЕС. Но очевидно са и сред най-потърпевшите от недостига на медикаменти. И все още очакват решаването на проблема.