Небе, Полюс, парашут

Игор Елков


Повече от 40 години той се е занимавал с оцеляването на  летци, космонавти и въобще на всички хора, озовали се в екстремни условия. Работил е в пустинята, в планините, в тайгата...

Виталий Георгиевич, аз се опитах да преброя всички ваши професии: професионален военен, парашутист, лекар, полярник, писател, учен. Пропуснах ли нещо?

Освен това съм бил и готвач. Не се смейте – казвам го съвсем сериозно. На изследователската станция „Северен полюс-2“ (под ръководството на Михаил Сомов СП-2 е работила от април 1950 до април 1951 година. - бел. ред) официално моята длъжност се водеше „лекар-готвач“.

А умеехте ли да готвите?

Същото ме попита и Михаил Василиевич Водопянов, когато ме канеше да постъпя на станцията. Казвам му: аз мога да пържа яйца. Но се адаптирах: и готвех, и лекувах. Дрейфувахме върху плаващ леден къс в Северния Ледовит океан, на 76-а ширина. Не достигаха газ и бензин, палатките изтъняха, през нощта температурата падаше до минус 25. Всичко бе засекретено, никой от роднините не знаеше къде се намираме.

По образование вие сте лекар. Как се озовахте в Арктика?

През 1941-а постъпих във Военно-медицинската академия в Ленинград, когато завърших, ме назначиха за лекар в батальон на ВДВ (въздушно-десантни войски-бел.пр.). Съдбата ме срещна със известния Павел Буренин, запознахме се, разговаряхме, и той се поинтересува: не искам ли да ида в Арктика? Аз му отговорих - искам.

Хората от по-старото поколение знаят кой е той, но не е лошо да поясня за останалите с какво е известен той.

Това е първият човек в света, скочил с парашут в Арктика. През лятото на 1946 година метеоролога на полярната станция на Земята Бунге (арктическите Новосибирски острови) Виктор Беляков получава травма на окото по време на лов. Вторият полярник изпраща радиограма до Москва: спешно ни трябва лекар!
Как да спасят човека? От Москва изпратили хидросамолет. Той долетял до Земята Бунге. Но не успял да кацне, наложило се лекаря да скочи с парашут. Това бил Павел Иванович Буренин – капитан от медицинската служба на ВДВ. Фронтовак, по време на войната е скачал с парашут в немския тил, оперирал е ранени партизани. Операцията – отстраняване на остатъци от тъканта на повреденото око – протекла успешно.

Връчиха ли му звезда за Герой?

Наградиха го с орден „Червена Звезда“. Тази история е описана от Маршак в поемата „Леденият остров“: „В света не са се случвали такива чудеса, доктора да пада на земята от небесата“. Благодарение на подвига на Павел Буренин нашата страна има пълното право да изисква този приоритет в усвояването на Арктика да бъде присъден на нас. Не е важно, как ще наречем скока: рекорд, подвиг. Това е област, в която ние сме първи.

А някой съмнява ли се?

Надникнете в Книгата на Гинес: най-северният скок принадлежи на Джек Уйлер и на летеца Роки Парсънс. И двамата са американци, скочили са през 1981 година. Само че те са скочили в района на Северния полюс 32 години след като на полюса с парашути са се приземили двама съветски граждани: парашутистът-инструктор Медведев и аз, и двамата офицери от ВДВ.

Разкажете за скока.

Беше през „студената война“. Известни учени, най-добрите летци, бяха изпратени на Високоширотна експедиция „Север-4“ със задачата да получат отговор на въпроса: как да се защити Арктика? Централният лагер бе разположен на 80 км от полюса, имахме два самолета. Аз бях лекар на площ от 20 милиона квадратни километра, там нямаше други лекари.
Какви са шансовете на лекаря от тези ширини да се приземи жив до пациента?

Рискът е огромен. Тогава нямаше топло и леко оборудване, както и управляеми парашути. Да не си счупиш краката, когато се приземяваш върху ледените скали – това е голям късмет. Но аз знаех на какво отивам. Много исках да се покажа, разбирате ме, а там бях най-незабележимия, наоколо герои-фронтоваци, герои, гърдите на всеки отрупани с ордени. А аз бях на 25 години, според техните мерки – момченце, и само един медал - „За отбраната на Ленинград“. И ето, на 9 май, ние вече се подготвяме да отбелязваме празника, когато неочаквано ме викат в палатката на началника на експедицията: искаш ли да участваш в скок на Северния полюс? Разбира се, искам! С две думи – в самолета (тогава имахме американски Си-47) – и на полюса! Скачахме двама: Андрей Медведев и аз. Подбрахме подходяща площадка, хвърлихме димни димки, от 600 метра напуснахме борда на „дъгласа“. Точно време: 9 май 1949 година, 13.05.

Отбелязахте ли го?

Естествено! Аз взех манерка със спирт, глава лук, парче сланина. Един след друг се снимахме взаимно с моя фотоапарат ФЕД, макар че това беше забранено, все пак беше секретно. Ще подчертая: това не е наш с Медведев личен рекорд. Това е рекорд и приоритет на страната.

Вярно ли е, че шлема с който вие сте скачали на полюса, след това е носен от Юрий Гагарин?

Да. Въпросът е в това, че след арктическите експедиции аз започнах работа в института по авиационна медицина. Започна ерата на покоряването на космоса, на мен ми възложиха да ръководя група, която трябва първа да пристигне на мястото на приземяване на космонавта. Тук аз си спомних своята полярна история и предложих на генерал Каманин да подготви група от доктори, които едновременно ще са и парашутисти, и полеви хирурзи. Идеята бе възприета. Така и работехме: космонавтите се спускаха от орбита, ние скачахме от самолета. Например аз бях до Андриан Николаев 20 минути след неговото приземяване. Посрещал съм също така Биковски, Титов. При посрещането на Титов не ми провървя, вятърът духаше със скорост 10 метра в секунда, залюля ме, удари ме в земята. Загубих съзнание, озовах се в болница със сътресение на мозъка. Попович и Терешкова бяха посрещнати от мои сътрудници, които аз съм подготвял.

А защо Гагарин е посрещнат от колхозници?

Виж, с Юра се получи фал. В Куйбишев се бяхме настанили в самолета за издирване Ил-14, но нещата не се развиха по план: цяла нощ валя дъжд, нашият самолет просто заседна в калта..

Вълнувахте ли се?

Да, като използвахме специфични офицерски термини (ругатни – бел.пр.), които вие няма да напечатате във вестника. Но какво да се прави – прехвърлихме се в друг самолет, излетяхме. На борда му липсваше пеленгатор за точното засичане на космическия кораб. Гагарин бе взет от вертолет, а на нас ни заповядаха: да го следваме до летище Енгелс. Кацнахме. Гледам: огромна ликуваща тълпа. По някакъв начин успях да си пробия път до Юрий, поздравих го. Силно се прегърнахме.

Вие познавахте ли го лично?

Ние тренирахме космонавтите в басейна на института. Някои от летците – бъдещи космонавти – живееха при нас, на територията на института, тогава още старши лейтенанти и капитани, бяха още момчета – по 26-28 години. Запомнил съм: на една тренировка Гагарин ми каза: „Е, докторе, посрещайте ме след приземяването“. А тогава още не се знаеше, кой и кога ще полети.

Значи, за вас той е просто Юра, а той към вас се обръща на „вие“?

Ами че аз съм по-стар от него с 11 години. Той е 1934-та година, аз – 1923-та. Аз съм подполковник, той – старши лейтенант.

Гагарин се завърна на земята като майор.

Точно така. Да, относно моя „арктически“ шлем. Преди да се приземим в Куйбишев, Гагарин забеляза в илюминатора, че по Волга плува лед, а той няма какво да си сложи на главата. Казвам му: сега всичко ще оправим. И му връчвам кожения пилотски шлем с дълги наушници. Гагарин: „Малко е маловат, но ще свърши работа“. Аз го предупредих: да не го загубиш, защото аз с него съм скачал с парашут на Северния полюс. А той ми предаде неговия бордови дневник и оръжието си.

А що за оръжие имаше Гагарин? Нещо специално?

Специално оръжие за космонавтите бе разработено след много години: трицевен пистолет ТП-82. При създаването му конструкторите се консултираха включително и с лекари, дълго време държах такъв в сейфа си. Но, разбира се, това оръжие не е за бой в орбита, а за оцеляване в екстремни условия след приземяването.
Но тогава Гагарин не притежаваше нищо подобно. Личното оръжие, което Юрий Алексеевич ми предаде след приземяването си, бе неговия пистолет, най обикновен „Макаров“.

Между вашите изследвания има някои необикновени: например, съветско-индийски експерименти за реакцията на  организма на бърза смяна на тропически климат с арктически. А защо?

Практическото значение на физиологичната реакция на организма на смяната на климата осъзнаха американците, когато прехвърлиха батальон от Аляска в зоната на Панамския канал и целия личен състав на батальона излезе от строя.
Своите експерименти ние провеждахме в Индия и в Колското Заполярие.

Вашите методики разсекретени ли са?

В Афганистан войниците и офицерите получаваха нашите брошури. Днес въобще всичко е разсекретено, но няма търсене. Макар че всички препоръки са проверени на свой гръб.
Ако трябваше да се провеждат изследвания в морето и в океана, то лекарят се намираше в една лодка с изпитателя. По заявка на флотската авиация разработвахме даже способи за защита от акули на летците, катапултирали над морето. Проверявахме американските средства за защита. Между другото, срещу акули те се оказаха абсолютно неефективни.

А можете ли да дадете някои съвети на туристите, които сега се срещат с акули ту в Египет, ту на Далечния Изток?

Само един: да не се влиза във води, в които са се появили акули.

ДОСИЕ

звание: академик
призвание: изследовател
професия: лекар
Участник във Великата Отечествена война. Доктор на медицинските науки, академик в Академията по космонавтика „К. Циолковски“, член на Руското географско общество, член на Клуба на изследователите (САЩ). Знаменит полярен изследовател, учен и пътешественик, първи в света осъществява скок с парашут на Северния полюс (1949). Негови са изследванията по оцеляване на човека, проведени в в условията на автономно плаване със спасителни плавателни средства в тропическата зона.