Неакадемични мисли

Упражненията на властта върху науката и образованието продължават.
Всички отзиви и коментари в медиите са критични към тези упражнения, но е общо и мнението, че акцията е целенасочена и има всички шансове да успее. Няма значение, че конкретните изпълнения са тъпи и правят позорно обществено впечатление, въпреки усилията на Б. Б. да усмири развилнелите се "гербери". Е, те, изпълнителите, продължават да ни даряват със своите приумици и "да ни радват душите" с бляскавите си находки.
Велислава Дърева и Велиана Христова се постараха да ни запознаят с тях на страниците на ДУМА и аз съветвам всеки да прочете техните материали. Правят впечатление имената на "героите" - нямат нищо общо с науката: Симеон Дянков, Вежди Рашидов, Божидар Димитров, Кольо Колев, Петя Кабакчиева, Андрей Райчев, Евгений Дайнов. Написаното и казаното от последните са глупости и лъжи и нека напомним думите на германския канцлер Ангела Меркел: "Германия затяга яко коланите, само на едно няма да посягаме - на парите за наука, за образование и за помощи на децата до 3 години".
Но "какво тук значи някаква си" Меркел?!
Всъщност има достатъчно сериозни неща, за които БАН трябва да се критикува, но за това някак си не е прието да се говори. Говорят се други неща, и то целенасочено.
Академията беше сред първите цели на "новите български демократи" още в началните години на т. нар. български преход. Тя беше обявена за "остатък от комунизма" и за "бастион на българските комунисти".
Учен от БАН (сега покойник) се обърна с писмо до ръководството с доклад от 12 октомври 1992 г., в което, между другото, се казваше : "Препоръчвам ускоряване на преструктурирането на институтите на БАН и по-специално тези от техническите науки, на базата на тяхното декомунизиране с оглед повдигане на техния авторитет и доверие пред научния свят". Вътрешното напрежение непрекъснато нарастваше, беше организирана шумна атака срещу различните "тоталитарчици" чрез стенвестници, окачвани във фоайето на сградата на Централното управление на БАН.
Много от днешните ръководители на БАН бяха сред най-активните "академични демократи"...
След това в по-нвово време се появиха - също целенасочено, злобни интерпретации, които разглеждаха БАН като ненужен музей, в който се изплащат не заплати, а помощи за безработица. В общественото съзнание упорито и последователно се натрапваше образът на кабинетна наука, "никому ненужна" и "безперспективна".
Обществото, обременено с нерешими битови проблеми и поставено на границата на оцеляването, беше накарано да "не разбира" защо броят на научните публикации, импакт-факторът и спечелените международни научни програми са достатъчен аргумент за получаване на заплата. Да се говори за ролята на науката в съвременната държава стана едва ли не демоде.
След като процесът на "декомунизация" се сметна за "временно завършен" и "академичните демократи" - възнаградени, БАН напоследък "залегна", сниши се и се зае със своето оцеляване (последното ехо от тези събития стана публикуваният списък на агентите на ДС на ръководни длъжности в БАН). Нацията беше лишена от подкрепата на своите учени за сериозни и важни проблеми. Академията остави незапълнено научното пространство за дискутиране и по този начин го предостави на различни мафиоти, съмнителни личности, журналисти, политолози, "проучватели на общественото мнение" и на електоралните нагласи, на новоизлюпените политици и държавници - все "отбор юнаци", нямащи нищо общо с науката, но много добре разбиращи от рейтинги и от печелене на пари.
До голяма степен с това БАН си направи лоша услуга. Там решиха, че чрез "снишаване" ще се спасят. Но неизбежното се случи. Сега и да митингуват, и да демострират по улиците - все тая. Случващото се е пряко следствие или от тяхното мълчание, или от тяхното скачане по площадите преди 20 години. Като учени хората от БАН може да си направят далече отиващи изводи.
Затова да се обвинява за ставащото само правителството не е по "научному". То е следствие от дълбоко почувствана, пресметната и съзнателно насърчавана политика, с която е ангажирана цялата българска управляваща прослойка.
Всичко е свързано със съществуващата в България псевдопазарна обществено-икономическа система, която ще ни доведе до икономическа и духовна пустиня.