Не заслужаваха съдбата на хъшове

Това правителство не заслужаваше да работи само една година. Признаха го и синдикати, и бизнес, макар и когато дойде краят му. Всъщност, ако се замисли човек, от началото на така наречения преход България никога не е имала такова правителство. На него не му бяха дадени дори прословутите 100 дни толеранс. От първия ден то бе подложено на ожесточен уличен и политически натиск. Искаха му оставката по повод и без повод. Надуваха вувузели, биеха тъпани, крещяха истерично под прозорците му. То обаче работеше. Като на инат. А тъпаните и крясъците искаха да заглушат увеличението на майчинските, които не бяха пипани четири години, връщането на швейцарското правило за актуализиране на пенсиите, които също не бяха пипани четири години, разплащането с бизнеса, което му даде възможност да поеме глътка въздух и Евростат да отчете по-висок от средния за ЕС ръст на икономиката ни.
Обаче вувузелите и тъпаните продължаваха да нагнетяват напрежение с прикази от рода на "държавата е фалирала, дайте да актуализираме бюджета, та да има на какво да стъпи следващото правителство". Да, ама не. Държавата беше фалирала по времето на ГЕРБ, когато оставеният от кабинета "Станишев" резерв от 8 млрд. лева бе напълно опоскан. Впрочем, вчера Петър Чобанов заяви, че правителството на Орешарски оставя фискален резерв от над 8 млрд. лева... 
Не, не заслужаваха съдбата на хъшове. Но както е казал Странджата, България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес, а хъш значи да бъдеш мъченик.