Не всички французи са единни срещу атентатите

Емоциите, които завладяха травмираната от три дни на терор Франция, символизирани от лозунга "Аз съм Шарли", крият неприязънта на малцинството, която оспорва идеята за единодушие на френското общество пред атентатите, предаде Франс прес. "Колкото и да съм тъжен, една част от учениците, макар и малка, отказаха да запазят минутата на мълчание в четвъртък в памет на жертвите на атентата срещу "Шарли ебдо", съобщава пред АФП учител в гимназия в Клиши.
Публикуваните през 2012 г. карикатури на Мохамед в седмичника предизвикаха вълна на възмущение в мюсюлманския свят. Учителят съобщава, че реакциите на някои ученици са били "не трябваше да ги убиват, но пророкът не се обижда". Барбара Льофевр, учителка по история и география и съавторка на книга за нарастването на антисемитизма, сексизма и расизма в училищата в предградията, разказва за подобни инциденти, съобщени й от колеги. Някои са отказали да спазват минута мълчание "за евреи и ченгета", подчертава тя. В парижка гимназия някои ученици са носели значка "Аз съм Саид", на името на един от двамата братя Куаши, отговорни за клането в "Шарли ебдо". В туитър има призиви да се разпространява лозунгът "Аз съм Куаши" или "Аз съм Кулибали", според фамилиите на ислямистите атентатори. В Безансон са били изстреляни фойерверки, които да отпразнуват атентата срещу "Шарли ебдо".
Министерството на образованието на Франция съобщава, че нарушения на минутата мълчание е имало в около 70 училища от общо 64 хиляди. Според Барбара Льофевр присъстваме на появата на "мюсюлманско малцинство, тиранично малцинство, което поема властта над останалите. Ако не бъде неутрализирано, не трябва да се учудваме, че няма уважение към Републиката", казва тя. Още от сряда "Аз не съм Шарли" обикаляше мрежата, предимно от страна на потребители в туитър, пропагандиращи строга версия на исляма. Към тях обаче се присъединиха и крайнодесни, които бяха против сатиричния седмичник. "Съжалявам, аз не съм Шарли", заяви вчера председателят на крайнодесния "Национален фронт" Жан-Мари льо Пен, макар че оплака смъртта на 12 свои сънародници.
Други обявиха декларираното единодушие за лицемерие. В статия от петък Бруно Бертес, журналист, специализиращ в икономическите новини, посочи, че журналистите от "Шарли ебдо" са били относително изолирани. "Но сега всички са тук, когато са мъртви", пише той. Жан Ортис, сътрудник на комунистическия всекидневник "Юманите", отказва да отиде на шествието в Париж, където щели да присъстват президентът Франсоа Оланд, премиерът Манюел Валс и множество чужди държавни глави. "Какво са се разхленчили за свободата на пресата, докато "Шарли ебдо" беше на път да обяви фалит?", пита той. Според него политиците използват болката и емоциите на обществото.