Антология
Поезия
Не утре, а сега...
Георги Константинов
/ брой: 93
Обедняхме от тези
олигархични фокуси.
Изтърпяхме лъжата
с години на власт.
Стига! Нека погледнем
ясно живота си:
днес мечтата ни вече
е станала фарс.
Накъде повече? -
Сега или никога!
Сред грабежи, скандали
и медиен дим:
днес, братя мои,
Родината вика ни!
Тя потъва,
тя моли да я спасим!
Знаем: вече издъхва
родното село.
Във чужбина изтича
младата ни кръв...
Куп хищни мафиоти
ни лъжат умело
и от нашата бедност
богатеят със стръв.
Нека не хващаме вяра
на техните трикове.
Днес влече ни към дъното
мафиотската власт...
Не в мъгливото бъдеще -
сега или никога!
Да спасим Родината.
Да спасим всички нас!