Не трябва да принизяваме "елитните" училища

Доц. Маруся Любчева

Не трябва да сме експерти на Световната банка в областта на образованието, за да констатираме, че българското образование има проблеми. Освен изследванията на ПИЗА, ние също имаме възможности и правим нашите български анализи за състоянието на българското образование. Но тези анализи като че ли не се чуват - не се чуват и предложенията, които многократно са извеждани от различни форуми. За да прочетем днес, че според СБ профилирането след седми клас създавало неравнопоставеност в българското образование, защото не всички деца можели да попаднат, да си позволят, да се преборят... за да учат в така наречените "елитни" училища.
Някой просто постави етикета "елитни", без това да отговаря на статута им. А и тези "елитни" училища разшириха сериозно приема до степен, че експертите отчитат липса на достатъчно конкуренция. Да, "елитността" на езиковите, математическите, професионалните гимназии с разширено изучаване на чужд език и тези, при които обучението е 4-годишно, се изразява в по-високо качество, но не единствено заради приемния изпит. Не само те са градски училища, има редица градски училища, които не попадат в тази категория, макар да имат същите условия за обучение. И със сигурност има училища в по-отдалечени райони, които попадат в тази категория. Разделението между учениците не се получава от това, че те влизат в езиковите, математическите и професионалните гимназии след подбор. Разделението има далеч по-дълбоки корени, но много лесно е да се търси на повърхността. Много е лесно да се елиминира една мнима причина, вместо да елиминираме дълбоките причини за недоброто състояние на българското образование (както преди доста години направихме с професионалното образование, като внесохме неработещи външни модели в него). Може би по-лесно е да принизим образованието в "елитните" училища чрез отлагане на "разделителния" приемен изпит, вместо да направим обратното - да премахнем причините за по-ниското качество в останалите училища. 
Струва ми се, че отдавна битува тенденцията против езиковите и математическите гимназии. Ропотът срещу приемането на ученици от по-ниските класове в математическите гимназии отдавна предизвиква спорове и дискусии. Но е вярно и друго, че именно от средите на тези училища излизат първенци от наши и международни олимпиади, състезания, конкурси, защото математиката, логическото мислене, усетът към математическа системност се вграждат в мисленето от най-ранна възраст. Вярно е също, че благодарение на езиковите гимназии имаме младо поколение, което умее да общува на чужди езици. Не всички, но много голяма част.
И как да се реши въпросът? Да следваме достиженията си, или да направим уравниловка към по-ниското качество? Ако се сравняваме с Полша, там се направи много сериозна обща реформа в продължение на няколко години, много системна и с много висока обществена подкрепа.
Всяка образователна система е с ясно изразен национален характер и отразява националните специфики. Затова няма европейски и международни стандарти. Оценки и анализи - да, но не и стандарти. Има индикатори, които трябва да се постигнат. Но стандартите са наши, национални. И ние сме длъжни да си ги направим, но и да ги спазваме така, че да осигурим нужното качество. И след като сме достигнали до тези стандарти, не е трудно да отидем малко по-далеч и да решим съществуващите проблеми в цялост, без да отсичаме един здрав клон от системата.
В много европейски системи има и по-ранно профилиране, прави се по различен начин, за да се осигури проходимост на системата и изход за всички интереси. Продължаващо високият брой отпадащи ученици у нас показва, че това е възможно решение. Със сигурност не можем да обвиним "елитните" училища за големия брой отпадащи ученици, по който сме на едно от първите маста в ЕС.
 Разделението в образованието е аналог на разделението в обществото, дължи се на силното разслоение, на бедността, на социалното неравенство, на отказа на част от обществото да се социализира по начин, който ще му даде по-добър жизнен стандарт, на дългото отсъствие на възпитание в училище, на срива на ценности, което моделира у младите различно отношение не само към образованието, но към духовността, към живота като цяло.
Приемам много от констатациите в доклада на Световната банка, но мисля, че имаме сили да направим свой национален прочит и анализ. И вместо вече 8 години да се обещава, че ще има закон за училищното образование, наистина да се приеме - след този анализ - максимално обективен, без политически пристрастия, без залитания по външни модели и механичното им привнасяне у нас.  Образованието е достатъчно сложно, но и достатъчно важно, за да го гледаме само през една призма. То е и достатъчно отговорно, затова непрекъснато повтаряме, че е в основата на икономиката на знанието. Но ние самите не проявяваме необходимата отговорност към него.
И може би трябва да се замислим върху въпроса за създаването на Национален институт за развитие на образованието, който ще има задачата да разработва модели, методологии, методи, да прави анализи, да съветва управляващите за посоките, в които системата на образование трябва да се развива. Той може да работи в сътрудничество с външни анализаторни центрове и агенции, но най-добре ще оценява нашите национални специфики, които ще запазват и в бъдеще най-добрите ни постижения.