Не сме заплаха за безопасността в рамките на Шенген

Докъде стига Шенген и опасни ли сме ние за Европа?
В момента вървят два паралелни процеса - единият е свързан с отчаяните усилия на България и Румъния да се присъединят към Шенгенското пространство възможно най-бързо, другият е засилващото се желание за промени в правилата и повече гъвкавост за страните членки да ограничават при необходимост свободата на движение по националните си граници.
Можем категорично да кажем, че сама по себе си България, или по-конкретно българските граждани не представляват заплаха - нито пряка, нито потенциална - за безопасността, реда и спокойствието в рамките на Шенген. Страната ни, макар и със закъснение, е изпълнила всички технически изисквания, свързани с контрола по външните граници. Налице е обаче висока степен на недоверие, че в практическото прилагане на мерките за контрол могат да възникнат сериозни пробойни. Това недоверие личи в докладите на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, в докладите на Европол, в поредицата изявления на висши представители на различни страни членки. При този невиждан ръст на контрабандата и на сивата икономика, при наличието на корупция, при несправянето с организираната престъпност няма защо да се сърдим, че пред нашето членство възникват допълнителни пречки. Трябва да отбележа, че политиката на правителството при тези обстоятелства беше непоследователна, даже хаотична, то не оцени навреме негативните сигнали и не реагира адекватно. На този късен етап всички призиви да не се поставят нови и твърде обтекаеми условия имат своя смисъл, но вече са на практика незащитими.
Развитие на демокрацията в Северна Африка като инструмент за контролиране на миграционните потоци - има ли и къде е връзката с дискусиите около Шенген?
Проблемът е изключително сложен, а популистката десница и крайнодесните се опитват да залъгват гражданите с лесни отговори. Десницата, която управлява в почти цяла Европа, се оказа неспособна да се справи с предизвикателствата на имиграцията. Един по своята същност положителен процес, който дава нови възможности на европейските икономики, не беше организиран адекватно, не се направи достатъчно за интеграцията на имигрантите и естествено беше използван като плашило за избирателите от популистки и ксенофобски партии. В същото време години наред се отлага темата за създаване на обща интеграционна политика на Европейския съюз. Сега нестабилността в Северна Африка създава тежка обстановка по южните граници на Евросъюза и първата защитна реакция е да се затворим в тесните национални рамки, да стоварим цялата отговорност само на най-засегнатите страни или да надхитрим съседите, като пуснем нелегалните имигранти да пътуват свободно в рамките на Шенген. В най-добрия случай планираме ново затягане на контрола по външните граници. Това обаче е обречен ход, той има смисъл само ако е допълващ към една цялостна имиграционна политика, чиято реализация трябва да е обвързана и с икономическата, търговската и външната политика на ЕС. Най-сигурният начин да бъде отслабен имиграционният натиск е, като се помогне на страните от Северна Африка да продължат успешно прехода към демокрация, да развият по-конкурентоспособни икономики, да преодолеят високата безработица и да създадат реална перспектива пред многобройното младо население. Това не означава да поемем на ръчно управление процесите там, това означава да бъдем кооперативни и ангажирани, но без да създаваме свръхочаквания. Проблемите на България с членството в Шенген са резултат както от закъснението в подготовката ни, което ни вкара в съвсем друг международен контекст, така и от косвени фактори. Нека спомена някои от тях - Гърция например е обект на силен имиграционен натиск. Макар и член на Шенген, тя няма сухопътна граница с друга страна член и това ограничава възможностите на тези имигранти да напускат нелегално страната в посока Западна Европа. Ако България и Румъния станат част от това пространство, то премахването на граничния контрол между трите страни ще отвори пътя им на Запад. Друг проблем е, че самата Гърция изпитва трудности да контролира границата си с Турция. Може да се предположи, че ако България бъде приета в Шенген, потокът ще се пренасочи към и през България и това ще подложи на сериозно изпитание контрола на българо-турската граница, а вероятно и на морската ни граница. Нека към това добавя и фактът, че арабските страни, включително Египет, имат безвизов режим с Турция, т.е. и най-повърхностният анализ може да очертае потенциалната заплаха от преориентиране на имиграционните потоци през нашата страна. Затова и изискванията към нас ще бъдат по-високи. На този фон задържаната, а след това избягала гемия-нарушител в Черно море или безпрепятственото преминаване на стада животни през сухопътната граница с Турция са сигнали, които със сигурност влияят върху оценката за нас.
Влизането в зоната е основен приоритет на правителството ни, какъв би бил ефектът от евентуален отказ или отлагане на България?
Безспорно това е един от провалите на този кабинет, отлагането на практика вече е факт и аз съм сигурен, че Борисов ще бъде наказан на изборите и заради това. Всъщност към днешна дата е много трудно да се отговори къде няма провал, така че Шенген просто ще е поредният в дългата редичка, която ГЕРБ подреди. Логична стъпка би било Цветанов, който носи главната отговорност, да подаде оставка. Но фактите са факти, нека видим какво следва, защото няма смисъл да драматизираме неуспехите. Ако България не е напълно готова да бъде част от Шенгенското пространство, с всички отговорности по осигуряването на външните граници в една динамична среда, то отлагането е в наша полза.