Не се надявайте на колапс

Джереми УОРНЪР,
Телеграф

Ето някои цифри: Миналата година икономическият растеж беше с впечатляващите 4,3%, безработицата беше само 2%, салдото по текущата сметка беше положително, съотношението дълг към БВП беше малко над 20%, а бюджетният дефицит беше скромните 1,8%.
Обикновено подобни цифри биха се считали за пример за модел на икономика, каквато Международният валутен фонд би искал да види навсякъде. Но, уви, това не е успешна западна икономика. Това е Русия, която вече е в четвъртата си година на военен конфликт с Украйна.
Тези цифри показват, че икономиката, въпреки ясните признаци на напрежение, е напълно способна да поддържа конфликта в продължение на много години.
От самото начало западните възприятия за способността на Русия да поддържа своята "специална военна операция" се основаваха на наивност и желание да се вярва в най-доброто. Санкциите трябваше да поставят Русия на колене чрез най-амбициозния и ефективен пакет от подобни мерки, приемани някога. Но това не се случи.
В крайна сметка Русия установи, че е сравнително лесно да заобиколи санкциите или да намери алтернативни търговски партньори, за да запълни празнините, оставени от бившите й западни доставчици и клиенти.
В момента Европа продължава да купува значителни количества петрол, дизел и газ от Русия, а САЩ издадоха редица отстъпки за внос от торове до, колкото и да е странно, ядрено гориво. Санкциите не сработиха по предназначение. Последният, 18-и пакет от мерки на ЕС, също вероятно ще се окаже неефективен.
Русия, по собствено признание, изпитва трудности без западните стоки, които обичайно внася. Но необходимостта е майка на изобретението и руската икономика се оказва далеч по-устойчива от очакваното.
Всъщност режимът е толкова устойчив, че наскоро трябваше да въведе отново данъчните правила, които беше спрял по време на пандемията. Фондът за национално богатство все още държи активи на стойност 2% от БВП, фондовете на Министерството на финансите представляват 3,5%, а резервите са 350 милиарда долара, дори без приблизително 280 милиарда долара руски активи, замразени в Euroclear и другаде.
Икономическите резерви на Русия са повече от достатъчни, за да позволят на Путин да продължи конфликта в Украйна практически за неопределено време. 
Окуражена от високите военни разходи - може би до 8% от БВП - руската икономика е далеч от пълния колапс, който много западни наблюдатели предричат. 
Не е чудно, че украинците се хващат за идеята за икономически колапс на Русия като спасение; трябва да им се даде някаква причина за надежда. Масовите протести срещу Володимир Зеленски, първите от началото на боевете, показват, че търпението се изчерпва. 
Тръмп заплаши да наложи 100% мита върху руския внос, освен ако Русия не поиска мир, но малцина го приемат сериозно. Ако Индия и Китай спрат да купуват руски петрол, ще трябва да намерят алтернативни източници на доставки, което ще доведе до рязко покачване на цените.
Всеки ход на Тръмп за налагане на вторични мита неизбежно ще предизвика твърд отговор от страна на Китай, включително евентуална забрана за износ на редкоземни метали за САЩ. Тръмп скоро ще открие, че не държи всички карти.
Като алтернатива западните съюзници биха могли потенциално да принудят Русия да капитулира, като допълнително намалят цената на петрола, изнасян от нея.
Миналата седмица ЕС намали тавана на цените - въведен чрез отказ да застрахова кораби над този лимит - от 60 на 47,60 долара за барел. Но САЩ все още не са се съгласили. Всъщност таванът никога не е бил ефективен на практика. Русия е намерила много заобиколни решения. 
За съжаление, руската икономика, а може би и населението й, могат да издържат на настоящата лудост дълго време.

Заглавието е на редакцията