Не се чувствам чужденка в Буенос Айрес

Елица НИКОЛОВА e родена в София. Учи фотография в аржентинската столица Буенос Айрес при Мартин Акоста. Тя представи част от проекта си, върху който работи в момента - Гонзало "Eл Патон" Басиле, в Червената къща в София по време на Месеца на фотографията. Елица Николова повече от три години живее и работи в областта на фотожурналистиката в Аржентина. Преди да се отдаде на любимото си занимание, тя е учила химия и физика. Сега пред нея има нови хоризонти в една далечна и екзотична страна, в която Елица иска да се реализира и да осъществи мечтите си. Буенос Айрес освен, че е красив град, е и много важен културен център, който събира националности от цял свят, споделя пред ДУМА чаровната Елица, която неотдавна показа пред българска публика първата си самостоятелна изложба.         


- Елица, как заминахте за Аржентина? Как е там? Какво правите?
- От три години и половина живея и работя в Буенос Айрес. Занимавам се с фотожурналистика и документална фотография. Учих в различни курсове там, изкарах уъркшопи и в момента продължавам обучението си в школа към Асоциацията на фоторепортерите. Това всъщност е сред най-елитните места и съм много щастлива, че успях да вляза точно там. Защото в това училище няма случайни хора, учат и са получили дипломите си едни от най-добрите фотографи на международно равнище. Наистина съм много доволна, че ме приеха в школата и се радвам да споделя това с вас и с читателите на ДУМА.
- Представихте пред софийска публика част от документалните си фотографии в изложба, как дойде идеята за нея и това да се насочите към фотожурналистиката?       
- Това е документален проект, по който продължавам да работя. Човекът, когото съм снимала, е известният боксьор Гонзало Басиле. Той има три титли в тежка категория, но това, което грабна вниманието ми освен външния му вид - целия изписан с татуировки, е и фактът, че е работил като боклукчия и винаги мечтата му е била боксът и в крайна сметка успява да я постигне. Стигнал е до най-високото равнище в спорта и е интересен с политическите си пристрастия. Басиле е много благодарен на синдиката на боклукчиите, които му помагат да започне кариерата си на боксьор. И повечето му татуировки са посветени на тях, както и на Ева и на Перон, запален перонист е, както забелязвам, това е почти религия за него. По повод на изложбата ми искам да благодаря на Фотографската академия "Янка Кюркчиева", която ми даде шанс да покажа фотографиите си в Червената къща.      
- Гонзало Басиле лесно ли ви позволи да го снимате? Как стигнахте до него?
- Беше интересно, защото заради външния му вид бях притеснена в началото, но поговорихме и се оказа, че му е приятно да участва в такъв проект. Той е свикнал да позира пред различни медии, но винаги във връзка с някаква новина или мач, в който играе... Хареса му да участва в по-сериозен проект, който да го представя не само на боксовия ринг, но и как е стигнал дотам, кой всъщност е Гонзало и семейството му... Не беше толкова трудно да стигна до него, както си мислех предварително. Искам да продължа проекта си с аспекти от личния му живот и да  направя изложба в Аржентина. Надявам се, че един ден ще успея да постигна намеренията си.
- Разкажете за живота си в Буенос Айрес. Казахте, че се занимавате с фотожурналистика. Има ли работа за фотожурналисти?               
- Работя свободно, нямам договор към нито една медия. Правя най-вече репортажни и новинарски снимки. Още не смятам, че съм се реализирала и продължавам по пътя си, лека-полека, имам и успехи. Смятам, че работата върви, доволна съм. Но конкуренцията е много голяма. Това, от друга страна, е добре, защото човек се учи по този начин.
- Как се запалихте по фотографията? Откога снимате?
- Фотографията винаги ми е била интересна, но по-рано имаше друга перспектива. Първата ми професия е химик-физик и работих в съвсем различна сфера. Но пък това ми даде шанс да опозная други страни от света... Финансовата възможност е много важна, за да пристъпя към осъществяване на фотографската си мечта.
- Има ли други българи, които да живеят в Буенос Айрес? С какво се занимават?
- Да ви кажа, почти не познавам българи там, защото, доколкото знам, те живеят извън Буенос Айрес. Има, но не съм добре запозната. Няма, като че ли силно движение или по-сериозна организация на българите в аржентинската столица.
- Защо избрахте да отидете в Аржентина?
- За мен Буенос Айрес е много важен културен център, освен това е интересно за нас, българите, защото е далечно и екзотично място. По-скоро исках да го опозная, но много ми хареса и реших да остана.
- Какви бяха първите ви впечатления от града? Как живеят хората?
- Първите ми впечатления бяха само прекрасни. Хората доста се забавляват и обръщат голямо внимание на културни прояви, което е много любопитно... Не знам как намират време, защото всички ходят на работа и имат семейства. И това много ми допадна.
- Как се отнасят към чужденците? Лесно ли ги приемат?
- Това е много млада страна, изцяло създадена от емигранти - абсолютно от целия свят. И човек не може да се почувства чужденец, защото всички са чужденци - или бащата, или дядото, идват от Европа, най-вероятно.
- Пред какви трудности е изправен Буенос Айрес?
- Не е лишен от проблеми. Това е един огромен град и поради голямото текучество на чужденци - хора най-различни, престъпността се увеличава, за нея много се говори всеки ден. Има финансови трудности - постоянно цените се покачват... А в предградията на Буенос Айрес равнището на безработицата и престъпността е особено високо.
- Как живеят младите?                        
- Много са свободни, много късно излизат и се забавлавят чак до сутринта. Започват да вечерят в 11 ч. вечерта, след което отиват на нощен клуб. Заведенията  работят до много по-късно... Нощният живот е в разгара си след полунощ и продължава до ранни зори. Той е много застъпен - всички излизат, въпреки че е скъпо. Най-младите, преди да отидат на дискотека - преди 3 часа, когато всъщност се ходи, се събират в някоя къща и си правят купони... На мен ми е още трудно се адаптирам с техния начин на живот. 
- Какво най-много ви харесва в Буенос Айрес?
- Това е много труден въпрос. Много са нещата... А и ми харесва работата, с която се занимавам, и културният живот, и хората много ми допадат. Това е много добро място не само за туризъм... безспрно има какво да се види, за всеки вкус - по нещо.
- Там ли възнамерявате да останете?  Ще се върнете ли в България?
- Сложен въпрос. Харесва ми в Аржентина, но наистина не знам след две години как точно ще се случат нещата, ще имам ли работа и какво ще правя...