21 Август 2019сряда03:33 ч.

Божии хора

Не съм сам по пътя - Господ върви до мен!

91-годишният свещеник Атанас Аролски от родопското село Хвойна в студ и пек извървява всеки ден по 10-20 км, за да служи на миряните, които го чакат като спасител

/ брой: 296

автор:Дума

visibility 1592

Светозар Казанджиев


    91-годишният свещеник Атанас Аролски от село Хвойна в Родопите е известен не само с апостолската си възраст, но и с всекидневното обхождане пеш на селата Хвойна, Малево и Орехово, за да служи на Христовата църква. Всеки ден изминава по 10 км, за да бъде с миряните, които го чакат като спасител.
    Намирам го в храм "Св. Пророк Илия" в с. Хвойна, който е на 150 години. Отец Аролски охотно се съгласява да разговаряме. Деликатно му изповядах, че съм атеист, затова не се кръстя. Той ме погледна през очилата си, усмихна се и рече: Господ обича всички свои деца.
    Отецът служи 67 години в Родопите - цяла вечност, шегува се той. Прославен е със своя работохолизъм, с прилежанието към църковните работи, с искреното си човеколюбие. Когато го питам как смогва с толкова ангажименти на тези години, той отвръща съвсем не на шега: Изпълнявам ги като поп!
В студ, в пек, в дъжд отец Аролски крачи пеш по пътя и когато му се чудят, че сам се подлага на такова изпитание, казва: Не съм сам, Господ върви до мен!
    Нашият поп е от библейските хора, хвалят се хвойненци, усмихнат, добър, просълзява се, когато види несретник, страдаща животинка, болна душа. Очите му се изплакаха по Дома за сираци в Орехово. Вратата на къщата и на човеколюбивото му сърце са без ключ. Ако има как, ще понесе на плещите си всичкия грях и хорски страдания. На Атанасовден къщата му е пълна с миряни и за всеки има паница с лъжичка.
    През 1939 г. Атанас Аролски завършва Богословския институт в с. Черепиш и заминава войник. След казармата става послушник, а през 1943 г. е ръкоположен за поп. Най-напред го изпращат в село Павелско, съседно на Хвойна, а след това в Златоград - за два месеца. Уж за 2 месеца, а остава да служи и да работи в южния град повече от половин век. Тогава в града има 150 християни и 1000 мохамедански семейства.
    За тези 52 години в цитаделата на хайдут Делю никога не съм делил хората по религия, казва свещеникът. Аз ги ценя по делата. Сред мохамеданите беше най-добрият ми приятел Хасан. И едните, и другите ми даваха хляб, пари, дърва за черквата, кураж в делото и всичко това даром. Бях дошъл да докосна душите им, а преди да им се представя, те спечелиха моята.
Усетил приближаването на края, моят приятел мохамеданин ме попита, ще ли бъда каил аз да го опея и погреба. Как да откажа, той ми беше почти брат! Ръката му изстиваше в моята. Страхуваше се от смъртта. Сложих кръста под възглавето и се помолих Бог да го навести, да му помогне. На другия ден, когато отидох да го опея, видях ножица, закачена на гърдите му. Каква е тази работа, попитах? Тогава брат му ми довери: ножицата е кръст, с него по-лесно ще иде при нашите прадеди. За да не дразним роднините, вместо икона или кръст, окачихме нея.
    Не бива да забравяме, продължава отец Аролски, че човекът е сътворен не само от тяло. Него той утолява с кражба, с лъжа, с измама, храни го, облича го, мие го, чисти го - ясна работа. Има обаче и друго, по-важно - това е духът. Човекът има душа, която се нуждае от грижи. Тя не се храни с фасул и патато (картофи), а със слово, с Божие слово. Затова дойде Исус. Той даде своя живот, за да ни напътства какво да правим и къде да вървим. Пътищата да ни покаже: "Аз съм пътят и истината, и животът!" Затова дойде той, но ние избрахме не неговите, а нашите земни, не всякога правилни пътища.
    Животът ми мина така, че не всякога е бил лесен: как да възпитаваме с моята Гинка трите ни деца? Всеки месец ходех до Смолян - 60 километра пеша в едната посока, за да се видя с учителите ми, да получа напътствие за църковните работи. Властта ме тласкаше към съблазни, за да разлюбя Исуса Христа, но аз устоях. Денем бях работник като всички останали, вечер се готвех за служба и така стигнах до 90 лета. Нали Господ ни е създал сами да се грижим за себе си, сами да правим живота си. Често грешим, защото не се вслушваме в неговите съвети. Грехът е от дявола, а дяволът е в нас. Какво друго да кажа?
    В какво вярвате днес, когато се простира зад вас цял живот време, попитах го, опиянен от доверието, с което ме обдаряваше. Вярвам в нашия Бог Исус Христос, в църквата, на която се посветих, вярвам в хората, в живота. Вярвам в любовта, във всеопрощаващата Божия и в облагородяващата общочовешка любов. С моята другарка имаме 70-годишен съвместен живот. Седемдесет лета орем заедно каменистата нива, сеем, жънем и печем хляб. Понякога е клисав, но все сладък, наш хляб насущний. Много е важно да имаш подкрепа до себе си. Как мислите щях да издържа 67 години служба в Родопите, ако бях сам захвърлен сред снеговете и бурите, без нея, без децата, без хората, без вярата?
    Човек има нужда от Бог, има нужда от вяра, той не може да живее сам. Затова вървя всеки ден към хората от моята енория, кръстосвам Малево, Орехово и Хвойна. Знам, че там ме чакат за благослов, за добра дума, за упование, за среща с вярата, за надежда в църквата. Животът ни стана труден, няма млади нито в селата, нито в храма, прощавайте, те не познават вярата, как да открият пътя към Бога?
    През 2009 г. Атанас Аролски навърши 90 години. В черквата "Свети Пророк Илия" в с. Хвойна стотици пяха "Достойно ест" в негова чест. Получи най-високото отличие на Пловдивската епархийска църква - орден "Свети Апостол Ерм". Обявиха го за почетен гражданин на Златоград и на Чепеларе.
    В навечерието на най-големия наш празник - Рождество Христово, искам да благопожелая здраве и добрини на хората. Да бъдат добри граждани, защото лошите стават добри роби. Да имат в кесиите и в душите от всичко по много и да не забравят, че човек не може да спи на две легла едновременно, нито да пие от две чаши наведнъж. Всеки да получи колкото е заслужил.
Ние казваме на дядо поп: Сполай ти! И на многая лета!
 

КЗЛД глобява НАП с милиони за теча на данни

автор:Дума

visibility 58

Запали се старото сметище в Перник

автор:Дума

visibility 166

България вече не е собственик на морски флаг

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 160

Тръмп подкрепя връщането на Русия в Г-8

автор:Дума

visibility 0

САЩ тестваха крилата ракета

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 160

Путин и Макрон не се разбраха

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 160

Печатница или перачница

автор:Евгени Гаврилов

visibility 86

/ брой: 160

Ще влезе ли МО във война с работодателите?

visibility 74

/ брой: 160

За Георги Петрушев като за Жорж

автор:Лозан Такев

visibility 102

/ брой: 160

Двуличие и коварство

visibility 93

/ брой: 160

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ