Не по-високо от лакейската капра

Нашият премиер Бойко Борисов и финансовият му министър Горанов продължават с рогата напред да натискат пред Европейската комисия страната ни да бъде набутана в предверието на еврозоната. Част от българската опозиция също размахва креативно ръка за този прием. Разбира се, задружният натиск дава известни резултати. Страната ни получи нещо като обещание с половин уста за юли месец през тази година. Решението беше отложено дискретно за есента. Аха да стане и... получихме нов студен душ. Сега се отложи с нескриван жест на досада за неопределена дата през първата половина на 2020 г. 

Очевидно е, че стопаните продължават с упоритото си нежелание да ни пуснат дори под леглото на еврозоната. Ако питате премиера Борисов, неговия министерски антураж, изпълнителните му народни представители както и  част от нашата промазана опозиция, да стоим пред затворената врата като сополиво гладно циганче е несправедливо. Според техните претенции България е покрила всички критерии, за да бъде приета за член на еврозоната. Разбираме, че тези претенции са 

в интерес на забогателия слой 

от българския народ. 

Приемането ни сега в еврозоната и замяната на лева с еврото означава, че у нас богатите ще станат няколко пъти по-богати, но за сметка на хората и без това с ниски доходи. Бойко Борисов като премиер очевидно се интересува от бързото забогатяване на онези, чиито интереси защитава, а не от шоковото обедняване на бедните. Промазаната част от партийната опозиция пък представлява натрупалите милиони, но заемащи ръководни постове в левия политически сектор. По показателя направени сделки за милиони те се оказват съмишленици, които имат общи финансови интереси с управляващите от ГЕРБ. Техният личен висок стандарт на живот ги кара да бъдат нетърпеливи за членство на България в еврозоната.

В случая надделява рационалният разум на мнозинството от Европейската комисия. Там осъзнават добре, че ако България бъде допусната в еврозоната, ще се наложи на страните членки да ни носят на своя гръб. Излишен товар, и то в условия на сериозна заплаха от поредна икономическа криза в света. 

България очевидно не е подготвена 

в социално-икономическо отношение за такъв залък. Когато един боец се качва неподготвен на ринга, макар и силно амбициран, е застрашен от тежък нокаут. Вместо да си дадат сметка за това на какво изпитание биха подложили своя народ, нашите богаташи, заслепени от пословична алчност за нови порции от бързи печалби, се мъчат да поведат народа не към ямата, а направо към пропастта на бедността и страданието.

Нека да надникнем в конкретната реалност. Нашата икономика продължава да изостава все повече от икономиките на страните членки на Европейския съюз например от Централна и Източна Европа. Икономиките на Полша, Чехия, Унгария и дори Румъния имат ръст от 4,4 процента. У нас икономиката расте едва до 3,5 процента. Структурните дисбаланси на стопанския живот на страната ни я правят неконкурентоспособна. Вече повече от двадесет години нашата икономика има отрицателно търговско салдо. Вносът е с много по-големи финансови стойности, отколкото стоките, които изнасяме. Редица експерти вече призовават за незабавно започване на диверсифициране на износа. Един от тежките проблеми на пазарното стопанство тук са 

темповете, с които се развива инфлацията 

При храните, стоките, които се потребяват ежедневно, тя се движи между 5,1 и 7,6 процента на годишна база. На фона на покачването й се разкрива намаляването на покупателната способност на хората, все повече депресирани от своето  обедняване. Снижаващият се жизнен стандарт ги изправя пред невъзможността да покриват своите разходи. Премиерът обявява победоносно, че безработицата била намаляла. Е, как няма да намалее, след като всяка година напускат страната поне по 50 хиляди души, които представляват икономически активната част от нашето население? Лошата икономическа среда, ниското заплащане на труда, слабата реализация за младите хора тук натрупват така нареченото отрицателно миграционно салдо. 

Най-тежък е проблемът с доходите и съответно с потреблението на хората. Символичният растеж на заплати и пенсии като цяло е далече под темповете, с които поскъпват насъщните продукти, лекарствата и животоспасяващите услуги. Бъркотията в системата на здравеопазването се дължи до голяма степен на крадливото безскрупулно източване на Здравната каса от недобросъвестни лекари. Престъпните им деяния се оказват за сметка на здравето на хората. Правосъдната ни система обаче е неспособна да осъди и да вкара в затвора високопоставени и заемащи отговорни длъжности в държавата престъпници.

Натъкмените ниски данъци 

и евтината работна ръка не са стимул за очакваните чуждестранни инвеститори. Страната ни е известна с мазните си слоеве от корупционни практики, с подкупите и с какви ли не врътки под масата, които нямат нищо общо със съвременните делови отношения. Чуждестранните инвестиции вече от години снижават все повече ръста си и не могат да формират сериозно влияние за съществен ръст на икономиката ни. Вече по традиция най-големите пари от чужбина са изпращаните суми от нашите трудови мигранти.

Както споменахме, мнозина анализатори предричат нова световна стопанска криза. За съжаление страната ни не е подготвена за нея. Очевидно е, че управляващите не са в състояние да направят структурните реформи в различните сектори, които биха стабилизирали страната ни спрямо задаващият се финансов ураган. 

С други думи, незадоволителните показатели на икономиката ни и ниският жизнен стандарт не само че не предвещават добро бъдеще за България, но я отдалечават от европейската зона на проспериращите икономики. "Лидерската" роля на Балканите, която си въобразява, че има премиерът Борисов, и амбицията му да бъде политически фактор в Европа, са само смешни напъни, които никой и на Запад, и на Изток не ги поставя по-високо от лакейската капра. 

Водено от амбицията да вкара България в еврозоната, правителството на Борисов с действия и с поведение от години наред все повече я отдалечава от тази заветна цел. Защото там е светът на натрупалия богатства капитал. Голяма част от народа ни през годините на така наречения "демократичен преходен период" е изведен на срещуположния полюс - този на бедността. Еврозоната няма нужда от българската бедност, освен от работната ръка на икономически активното българско население, което и без друго търси път натам за своето оцеляване.