Не пей ми се, от днеска ще да блея...

Огнян Марков

Тъй стана с ГЕРБ след изборите. Преди тях всеки, който носеше по някой друг електорален глас, можеше да мине без особено притеснение отзад на гербаджиите. Сега обаче вече не става. Изборите минаха, бетонираха бат ви Бойко и послушната му чета за следващите две години и в гласовете на министрите и депутатите от управляващото малцинство незабавно зазвучаха стоманени струни.
Хич не ми пука, отсече бате ви Бойко по една национална телевизия и предупреди всички изобщо да не си мислят, че с протест ще го уплашат - още на другия ден си давал оставката, като толкова сме искали протести... След което коравосърдечно прокле хората да си изберат пак Станишев и Костов, които да ни фалират държавата. Което само по себе си е интересно като твърдение на държавен мъж, защото при Станишев, пък и при Костов държавата не показваше никакви признаци, че се кани да фалира.
Ако пък се погледнат нещата от друг ъгъл, тогава те стават още по-странни. Броят на милионерите в България расте, увеличава се количествено държавната и всяка друга администрация, съответно и нейната издръжка, а банките все повече и повече заглаждат косъма при благодатните за тях икономически правила у нас. Расте, както казват, износът ни, по морето отчетоха това туристическо лято като повече от успешно, гръцкият и румънският бизнес все повече и повече се присламчва да се регистрира у нас и тук да си плаща данъците, а скъпите коли и рентиерите по кафенетата непрекъснато се увеличават. Тогава - за какъв фалит става дума, за какви пет лева? И за чий кеф половин България вече е излязла на протест, а другата половина се кани съвсем скоро да направи същото?
Бате ви Бойко и неговите клакьори от правителството, парламентарната група и партията Му сериозно бъркат. При това съвсем не от незнание, ако позволите...
Непрекъснато обясняват колко много пари дават на земеделците, на пенсионерите, на образованието, на културата и за какво ли още не, както и колко много повече са събрали НАП и митниците, откак се е възцарил едноличният Борисов режим. Непрекъснато ни обясняват, че нашата фискална политика е най-правилната, че финансовият гений Дянков е единствен и неповторим в цялата Вселена, че всички министерства си скъсват задниците да работят за народното добруване и че накрая всеки, който е хванал бате ви Бойко за шлифера, ще е честит не само на този, но и на онзи и на всички други светове. И пак така непрекъснато изразяват искреното си учудване от това, че хората са запротестирали и упорито бягат от доброто, което от година и половина насам щедро им се поднася на тепсия.
И точно тук е волната грешка - Борисова и общогерберска. Щото само лудите бягат от доброто! А изстрадалият от безкрайния преход, от свирепите експерименти на неуките си управници след 1989 г. и от продължаващия вече 22 години пладнешки обир български народ е всичко друго, но не и луд! И е много наясно, че управници, които си менят мнението по-често, отколкото дамите във висшето общество тоалетите си, не струват и пукната пара.
Досега бате ви Бойко имаше само две отчетливо забелязващи се привички. Едната е тази, че винаги обясняваше всеки свой и на министрите си провал с преждеуправляващите. Както и сега това прави, като задава на железничарите, полицаите и пенсионерите безумния въпрос що не били стачкували, когато тройната и другите управлявали досега коалиции им вдигали на времето си заплатите и пенсиите!...
Втората негова привичка е, че винаги, щом стане напечено, започва да си размахва оставката. Само дето никога не си я подава... Вероятно, пак защото мисли, завалията, за нас, обикновените хорица - да не харчим във време на криза държавни пари за излишни избори.
Сега вече ясно се вижда, че се сдобива и с трета вредна привичка - почва като малко дете да ни се сърди. На нас - народа, суверена на тази държава и същевременно електората, който му даде властта през лятото на 2009 г., за да отвори, както непрекъснато тогава повтаряше, нова страница в нашата история. Страница, която обаче сега се оказва отдавна прочетена и втръснала също така отдавна на всички ни.
Преди близо 140 години един неизмеримо по-заслужил от сегашния ни премиер българин - Петко Славейков, отчаян чисто по човешки от иначе наистина коравата българска глава, написа стихотворението "Не пей ми се". Тогава друг велик българин - Христо Ботев, немилостиво го осмя с думите "Не пей ми се, не смей ми се, от днес вече ще да блея." С което много ясно показа на големия поет, че никой не е по-голям от народа си. И никой не може да си позволява го обвинява за кривата си ракета или пък за кривия си Космос. Както непрекъснато със смешния си плач правят Борисов и борисовчетата.