Пардон
Не ни разбират
/ брой: 36
Димитър Бежански
Чужденците не ни разбират!
Мой познат. Бизнесмен. Трябвало да се срещне с други бизнесмени – германци. Срещата – в девет сутринта. Германците пристигат, чакат го в офиса му. Чакат, чакат... Секретарката му им прави кафета, разказва им за България – за Аспарух, за Крум Страшни, показва им снимки от Рилския манастир, а шефът й все не идва! Пристига в единайсет. Очите му – червени, едва гледа. И най-човешки им казва на германците:
- Извинявайте, херове, обаче цяла нощ съм пекъл чушки!
Е, не го разбрали... А той наистина цяла нощ бил пекъл чушки! Ама как не могат тия германци да разберат, че ти може да си бизнесмен, може да караш джип мерцедес не знам к`ва си класа, но когато става дума за печене на чушки... Абе, не можеш на друг да повериш тая деликатна работа!
- Та се провали сделката – казва ми моят познат, – сделка за милиони!
Друг случай. С друг мой познат. И той бизнесмен. И той имал среща с други бизнесмени. Само че тези – японци. Посрещнал ги моят познат на летището. Лично! Настанил ги в хотел, завел ги на ресторант. Па манджи, па ракии, па пак манджи, па пак ракии... И японците по някое време:
- Мистър Гочев, няма ли да поговорим по работа?
Това чрез преводача. Мистър Гочев съответно:
- Абе, мистър Мицокура, и утре е ден! Работата не е заек да избяга!
Това и той чрез преводача.
Мистър Мицокура и другите японци както са им дръпнати очите, изведнъж стават кръгли! И пак чрез преводача:
- Извинете, мистър Гочев... Какъв заек? Нас ни интересува вторичната преработка на металургичната шлака! Вие за какъв заек намеквате? Е, и тая сделка се провалила.
И още един пример: Този път не бизнесмен, а политик. Той не ми е познат, за него само са ми разказвали. Но няма значение... Става дума, че някакви канадци искали да подарят на България поликлиника. Ама със сградата, с оборудването, с всичко. И когато въпросът стигнал до слагане на подписи, щото трябва да има документация все пак, политикът се поинтересувал какъв ще бъде неговият процент в случая. И тия канадци, уж разбрани и разбиращи хора, но и те не могли да разберат. И попитали:
- Моля?! – рекли. – Ние подаряваме! Защо трябва да платим и процент, за да бъде приет подаръкът ни?!
Ама така – директно попитали. След което станали и си тръгнали към Канада. И тая работа се провалила, искам да кажа... Та не ни разбират чужденците и това си е...