Не нам

В навечерието на 3 март за пореден път си давам сметка, че причините, за да ни има сред пет века робство, са три: род (семейство), език, религия.
Семейството, оградено с високите дувари, зад които от поколение на поколение са предавани обичаи, обреди, традиции.
Езикът, съхранил нашето самосъзнание. На българи, славяни.
Православната религия, вярата в господа, която е давала надежда и за която често се е заплащало с отрязани глави.
Вече 138 години сме свободни, а не рая, гяури, роби...
Но готови ли сме да запазим свободата си или сме склонни с лека ръка да се откажем от нея?
Семейството се разпада. Разводите стават все повече, модерното съжителство е на път да ги измести. И празниците, обичаите български също сме склонни да заместваме с чужди. Младите хора избират чужбина, но не в името на някакъв идеал, подобно на хъшовете, а заради по-добър живот.
Днес българският език е подложен на унищожение. Чуждоезични думи го замърсяват, децата ни пишат по-добре на английски, отколкото на български. Да отстояваш собствения си език се смята за нещо остаряло, демоде.
Православната религия също е подложена на натиск. При това - външен. Свидетели сме на истинска война срещу православието. 
А само от 138 години сме свободни.
И вече забравяме кому дължим това. Ако не беше Русия, още дълго щяхме да сме рая, гяури. Щяхме да сме под игото.
Но днес самозабравили се политици се стремят да прекъснат тази братска, тази духовна връзка, която имаме с руския народ. За това са готови дори да подменят историята. Новите попкръстьовци измислят термини като "съвместно съжителство", "османско присъствие", теорията как "трябва да се гордеем, че сме били част от велика империя" и други подобни безумия. Постепенно ролята на Русия за освобождението ни се неглижира, като се изтъква какви интереси имала тя от това.
А няма нищо сложно за разбиране, нито за анализиране. 
Ние сме два братски народа. С еднаква религия, подобни езици, сходни обичаи и близка душевност. И хиляди руски войници са оставили костите си по нашите планини и полета, за да ни има. Нека това не забравяме нито ние, нито съвременните попкръстьовци.  
"Не нам, не нам, а имени Твоему 1877 - 1878" пише на Руски паметник в София.