Не на фашизма, не на войната!

Маргарита Самсарова,
специално за ДУМА от Виена

Над 22 хиляди души, между които оцелели концлагеристи, представители на редица обществени, международни и младежки организации, дипломатически представителства в Австрия и високопоставени местни и чуждестранни политици като президента Хайнц Фишер, председателката на Националния съвет (долната камара на австрийския парламент) Дорис Бурес, канцлерът Вернер Файман, вицеканцлерът Райнхолд Митерленер, вътрешният министър Йохана Микъл-Лайтнер както и зам.-председателката на германския Бундестаг Петра Пау, чешкият премиер Бохуслав Соботка, председателката на гръцкия парламент Зои Констандопулу, председателят на Камарата на представителите на Белгия Зигфрид Браке, люксембургският престолонаследник принц Гийом и съпругата му херцогиня Стефани отбелязаха на 10 май с тържествена церемония 70-та годишнина от освобождаването на един от най-зловещите и най-големия на австрийска територия концентрационен лагер Маутхаузен.
"Това място в сърцето на Австрия ни напомня за една от най-ужасните страници в нашата история и за урока, който трябва да си извлечем, а именно никога да не забравяме и да поддържаме ценности като толерантност, демокрация, "не" на насилието и солидарност", изтъкна в словото си по повод честването австрийският канцлер Вернер Файман. Освен уважение към жертвите и почит към оцелелите трябва да се грижим за Европа на мирно съжителство, защото само така бъдещите поколения ще могат да живеят в мир, заяви Файман. От своя страна председателят на Австрийския комитет за Маутхаузен Вили Мерни посочи, че във времена, когато липсата на толерантност и дискриминацията продължава да е актуална тема както в Австрия, така и в целия свят, още по-важно е да не забравяме до какви последици е довела такава нагласа преди 70 години - до унищожаването на десетки милиони човешки живота.
Възпоменателното шествие по главната алея в лагера бе поведено от оцелели концлагеристи. Следваха ги представители на обществени организации, носещи плакати: "Никога повече фашизъм", "Никога повече война", "Фашизмът не е мнение, а престъпление". Венци и цветя бяха положени на монумента на централния площад на лагера в памет на загиналите концлагеристи.
От 2006 г. честването на освобождаването на Маутхаузен всяка година минава под дадено мото, което е пряко свързано с историята на лагера. Тази година то бе "Каменоломна и принудителен труд". Създаден през 1938 г. в периода от 1939 до 1945 г., концлагеристите в него работят предимно в каменоломните около селищата Маутхаузен и Гусен. Каменните кариери стават най-големия източник за производство на гранит на германската компания "Deutsche Erd- und Steinwerke GmbH" (DEST), ръководена от Освалд Пол, който е и висопоставен есесовец. В периода между 1941-1943 г. средно 3500 концлагеристи са експлоатирани по 11 часа в каменоломните на DEST. Този метод за умъртвяване на хора, който нацистите наричат "унищожаване чрез труд", носи огромни печалби както на DEST, така и на СС. Той е бил прилаган най-вече спрямо представители на интелигенцията и на по-висши социални слоеве в държави, окупирани от хитлеристка Германия. Концлагеристите, които били отделяни в наказателни отряди, е трябвало да носят в лагера камъни от гранит, тежки по 50 кг по т.нар. "Стълби на смъртта". Който не е имал повече сили да работи е бил пребиван, застрелян, убит с инжекция в сърцето или в газовите камери, или е намирал смъртта си по време на чудовищни медицински експерименти, извършвани във филиал до централния лагер под контрола на т.нар. "Доктор Смърт" - офицера от Вафен СС - Ариберт Хайм. Труповете били изгаряни в крематориума. От 1943 г. голяма част от концлагеристите са изтеглени да изготвят военна продукция за нацистка Германия. "Най-добре помним безчовечността на миналото, като се борим срещу безчовечността на настоящето", заяви Вили Мерни.
Концлагерът Маутхаузен заедно с филиала му Гусен I, са единствените лагери в Европа, които са категория "Клас III". Това са концлагери, в които са изпращани хора, определяни като "непоправими политически противници на Райха". В Маутхаузен най-голям е бил процентът на поляците (40%) и гражданите на бившия Съветски съюз (39%). Освен тях е имало затворници от Испания, Италия, бивша Югославия, Германия, Австрия. Сред концлагеристите са били и 17 българи. Един от тях е бил Марин Чуров, впоследствие високопоставен български дипломат. Въпреки, че е един от първите създадени концлагери, Маутхаузен е един от последните освободени. На 5 май 1945 г. американски войски освобождават останалите живи концлагеристи.
След края на Втората световна война през 1949 г. на мястото на концентрационния лагер е създаден мемориален комплекс, като идеята на неговото ръководство, която среща морална и финансова подкрепа от сегашното австрийско правителство, е той да разширява дейността си. Особено значение се отдава на информирането и възпитанието на младите и бъдещите поколения, за да не се повтаря никога варварщината на нацисткото зло. 
На територията на бившия лагер са издигнати монументи от страна на държавите, чиито граждани са били умъртвени в лагера. Между тях са паметната плоча и реставрираният с помощта на българската държава тази година паметник, дело на скулптора проф. Любомир Далчев и архитекта Владимир Рангелов, който е бил монтиран в мемориалния комплекс през 1975 г. 
От около 190 000 до 200 000 депортирани в концентрационния лагер Маутхаузен в архивите са известни имената на около 160 000. Трудно е да се установи точният брой на избитите от нацистите в комплекса Маутхаузен, тъй като ръководството на лагера е унищожило голяма част от архива, а освен това е било практика при идването на нови затворници да им се дават номерата на вече умъртвени. Смята се, че над 120 хиляди души, от които най-големият брой са съветски граждани - 32 хиляди, са били избити в концентрационния лагер Маутхаузен, състоящ се от централен лагер и 49 лагери-сателити, в провинция Горна Австрия.

Снимка БГНЕС

Оцелели от войната взеха участие във възпоменателната церемония по освобождаването на лагера "Маутхаузен"