Не можем да си позволим да гледаме на Русия с очите на САЩ

Историята показва, че склонността на САЩ първоначално към вербална, а след това и към военна ескалация на конфликт, а също така към изолация и демонизация на страната противник не дава никакви положителни резултати, пише в германският авторитетен в. "Ханделсблат" издателят Габор Щайнгарт.
"Десантът в Нормандия е последната успешна военна операция на американското командване. Всички останали - в Корея, Виетнам, Ирак и Афганистан, са напълно провалени акции", пише един от водещите европейски икономически журналисти. Преместването на подразделенията на НАТО към границите на Полша, а също така размислите по повод на въоръжаването на Украйна продължават неефективната дипломация, базираща се на военни принципи, смята той.
Политиката "да се търчи с главата право към стената" не дава нищо, освен болка в натъртената глава. В дадения случай стената под наименованието "конфликт в Украйна" има огромна врата под формата на отношенията между Европа и Русия. И ключът към тази врата се нарича "съгласуване на интересите", метафорично разкрива позицията си журналистът.
Като първа стъпка към това съгласуване бившият канцлер на ФРГ, лауреатът на Нобеловата награда за мир, Вили Брандт определяше "съчувствието", обръща се Щайнгарт към авторитетите от миналото. Това означава обикновената способност да се погледне света с очите на другите и това означава, че би трябвало да се спре да се обвиняват 143 милиона руснаци, че те виждат света по-сложен, отколкото го вижда сенаторът Джон Маккейн, уточнява журналистът.
"Ние не можем да си позволим да гледаме на Русия с очите на САЩ", припомня също така Щайнгарт в контекста на това, че Германия е едновременно както съсед на Русия, така и част от европейската общност, и се нуждае от стабилност и добро общуване.
Събитията в Крим и положението в източната част на Украйна не могат да се възприемат без контекста, смята авторът.
Освен делово "съчувствие", ръководителите също така трябва да се придържат към принципа на политическото хладнокръвие. В случая с Украйна обаче "правителството и много медии превключиха от хладнокръвната политика към прекалена емоция", констатира той. Целият спектър на мненията се сведе до процепа на "снайперския прицел".
Последните десетилетия, пише Щайнгарт, всички бяха убедени, че световна война не може да се повтори, че милитаристките мисли, подобни на онези, озвучавани в навечерието на 1914 година от Макс Вебер и Томас Ман, станали впоследствие пацифисти, не могат повече да пуснат корени в обществото. Последните тиражи на германските вестници обаче бяха изпъстрени със заглавия "Покажи сила!", "Стига сме приказвали!", "Сега или никога!" И това при положение, че политиката на ескалация на напрежението нямаше реална цел и вредеше на интересите на Германия.
Думите на Ангела Меркел, че ръководството може да приеме "по-строги мерки", прозвучаха също толкова плашещо, пише журналистът. При това Щайнгарт обяснява, че "умствената мобилизация" често се превръща във "военна треска". Европа обаче не трябва да следва тези, които разпалват тази истерия. Тя трябва да се придържа към политиката на сътрудничество.
Не санкциите помагат за модернизирането на страната, не те спомагат за борбата с дефицита и намаляват негативните фактори в отношенията. Когато става дума за международно икономическо сътрудничество, това трябва да се има предвид. Икономическите отношения също са отношения. Международното коопериране трябва да бъде подобно на мекото отношение на обикновените представители на различни народи един към друг, защото с такъв подход впоследствие на всички ще им е по-добре. Грешките на историята не трябва да се повтарят, пише в заключение Щайнгарт.