Не искат да сложат ред в здравеопазването

Мими Виткова е завършила Висшия медицински институт в София. Специалист е по вътрешни болести и ревмокардиология, има допълнителни специализации по ехокардиография в град Делфт, медицинска статистика в Москва и здравна икономика в Йорк. От 1975 г. е ординатор в Окръжната болница във Видин, където от 1982 до 1985 г. завежда кардиологичното отделение. От 1990 до 1995 г. е народен представител, а през 1994-1997 г. е член на ВС на БСП. През 1995-1997 г. е министър на здравеопазването. В момента е председател на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване и директор на здравноосигурителен фонд "Доверие" АД.

" В нашата здравна система пациентът е в лабиринтите, където сам търси своя спасител"

- Д-р Виткова, ще могат ли застрахователните дружества да се включат по-активно в системата при разделянето на пакета медицински услуги на основен и допълнителен? Говори се, че това се прави, за да бъдат обслужени интересите на здравно-застрахователните дружества.
- Преди всичко, никой не заяви какви са мотивите да се раздели пакетът. Какво ще постигнем, какъв е очакваният обществен ефект от това действие. И тъй като никой не обяви никакви мотиви, за мен единственото обяснение на тази политическа стъпка, която определям като безумие, е да влязат повече пари в здравната система от хората, които не желаят да чакат. Досега нямаше листи на чакащите, появиха се от няколко месеца. Отсега нататък официално хората, които са имали лошия късмет заболяването им да попадне в допълнителния пакет, ще избират - да чакат или да плащат. В същото време министърът ни обяснява, че 92% от заболяванията ще попаднат в основния пакет и всичко ще бъде платено, а хората няма да доплащат. Но и това разсъждение, че ще се търсят повече пари, не издържа, защото от 8% от заболяванията в допълнителния пакет ли ще напълним бюджета на касата? Възниква следващият въпрос на какво основание се нарушават конституционни права на българските граждани, които добросъвестно са платили здравните си вноски, да бъдат неравнопоставени пред болестта и да страдат от заболяване, за което министърът е решил, че не е социално значимо?
- Какво става с редките заболявания?
- Въпросите са много. Оправданието, че листи на чакащите имало навсякъде по света, също не е вярно. Листите на чакащите са за определени много добри специалисти, които хората предпочитат, и той поема отговорността да оперира този пациент след месец, а другия - след 2 седмици. А у нас чисто административно се казва, че това заболяване ще чака неизвестно докога, а другото - не. Това е изкуствено разделяне на социално значими и социално незначими. При това не примерно да се доплаща като процент от лечението - за едни повече, за други по-малко, а въобще е лишаване от достъп до болнична помощ. Какво става със заболявания, от които страдат по 50-100 души в страната и които не могат да бъдат категоризирани като социално значими, но лечението им струва десетки хиляди лева? Ето как една политическа стъпка, защото тя не е професионална от никаква гледна точка, води след себе си много неизвестни и резултатът не мога да определя дори като минимална доза позитивност. Промените в Закона за здравното осигуряване са приети, но аз силно се надявам депутатите да имат куража и разума да сезират Конституционния съд, защото се нарушават конституционните права на българските граждани. Вече е известно, че е сезиран президентът да наложи вето на закона, което съм почти сигурна, че той няма да го направи, но е необходимо да бъде сезиран и омбудсманът, и Конституционният съд.
- Въпреки че само един-двама депутати от ГЕРБ много вяло защитиха закона, те го подкрепиха.
- ГЕРБ трябва да знаят, че отговорността основно е тяхна, а не на лицето Москов, за последиците от тези закони върху хората. Отговорността винаги е на политическата партия или коалиция. За съжаление в момента хората сякаш не разбират какво се стоварва на главите им. А колкото до обяснението, че всичко това се прави с цел лобизъм в интерес на застрахователите, това е най-малкото несериозно.
- Какви ползи би донесъл допълнителният пакет?
- Този пакет не носи нищо на застрахователите.
- Защо?
- Става дума за вече болни хора. Те ще потърсят застрахователя, когато разберат, че са попаднали в допълнителния пакет и трябва да чакат. Ще направя цинично сравнение: кой застраховател застрахова катастрофирал автомобил? Това е излишно нагнетяване на обществен негативизъм към застрахователната дейност. В случая застрахователите не застраховат риск от заболяване, при тях идва вече заболял човек. Няма такъв застраховател, на когото да се плати за риск, който е с 10 пъти по-ниска цена от реалната стойност на лечението, което ще започне например няколко дни след като е платен този риск. Кой застраховател би приел днес да му дадете 100 лв. и утре да плати 10 хил. лв. за лечението?
- А ако бяхте останали осигурителни дружество?
- Същото би било. Застрахователния или осигурителен риск се изчисляват по един и същи начин.
- Значи узаконяваме доплащането?
- И в момента има доплащания в здравната система. Част от тях са регламентирани, друга - не. И в момента хората доплащат за стави, за стентове, за платна за хернии, за фикуса в стаята. В наредбата пише, че може да се искат пари за "подобрени битови условия". Има случаи да се плащат по 930 лв. за кабелна телевизия и интернет за 3 дни и това е "подобрено битово условие" плюс 405 лв. за самостоятелна стая, тъй като в наредбата не е указано кои условия са базови и кои - подобрени. В нея пише "и други". Затова казвам, че болниците вземат пари и за фикуса в стаята. При раждане се доплаща по 1800 лв. за клечки за уши и за шапка за баня. Хората плащат за какво ли не. Ние - "лошите" застрахователи, заедно с НЗОК в предишния й ръководен състав, изготвихме проект за промени в наредбата за достъпа до медицинска помощ. Искахме да има ясен регламент за какво могат да вземат допълнителни пари лечебните заведения. Не колко, а за какво.
- Какво стана с този проект?
- Стои си в МЗ от януари. Състоя се едно заседание на работна група, на което бе обяснено, че работната група ще работи, след като бъдат приети промените в Закона за здравното осигуряване. Новият състав на НЗОК реагира негативно на редица текстове. Например се предлага и от НЗОК, и от МЗ, когато пациент влиза в болница, освен да избира екип, да му бъде предложена декларация, че се отказва касата да плаща за лечението му и ще си го плаща сам или "от друг източник". Аз и синдикатите реагирахме остро на това предложение. Изглежда изтече информация и незабавно на сайта на МЗ се появи съобщение, че нямало такова обсъждане. Аз бях там и такова предложение имаше!
МЗ не иска да сложи ред в здравеопазването. Проблемите на българското здравеопазване към днешна дата са организационни и управленски и едва след това са финансови. Трябва да престанем да мислим, че обществото ни може да извади повече пари за здравеопазване, защото то произвежда малко. Експертите на Световната банка твърдят, че като процент от БВП България дава за здраве повече в сравнение със сродни държави. Но тъй като БВП е малък, разходите на глава от населението са несъпоставимо малки. Когато започнем да произвеждаме повече, и парите за здравеопазване ще са повече. При нас са малко публичните разходи и товарим болния човек, който близо половината от парите за здраве изважда от джоба си. У нас той доплаща официално 48% (не броим парите под масата) чрез купуване на лекарства, плащане на услуги в лечебни заведения и пр., които лечебните заведения отчитат чрез данъчните си декларации като приход от пациент, а европеецът - 20%. И сега с допълнителния пакет ще увеличим този процент и нашата осигурителна система ще стане още по-несолидарна, макар че и в момента е най-несолидарната в Европа.
Ако погледнем динамиката на разходите за здравеопазване от смяната на модела на финансиране досега, то тя е отчайваща - 400% е ръстът на публичните разходи и още толкова на частните разходи.
- Макар неочаквано здравният министър Москов да заяви, че ще оттегли главата за приватизация на болници, какви биха били последиците от такова раздържавяване? Предполагам, че щом след 10-12 години отново е пуснат духът от бутилката, той едва ли толкова скоро ще се върне в нея?
- Тезата бе доразвита и от зам.-министър Шарков, който заяви, че ще може да се купуват от различни инвеститори отделни клиники и отделения. Бих искала министър Москов да покаже аналог по света, където всяка клиника в една болница е на различен собственик. Преди всичко в Европа няма здравна система, която да е аритметичен сбор от търговски дружества. Има обществени, частни здравни заведения, но всички, които ползват обществен ресурс, са т.нар. нонпрофит - без печалба. У нас всички - и частни, и държавни, и общински, са търговски дружества, което априори ги прави работещи за печалба. Ако се случи това с приватизацията на отделни звена, вече наистина ще стигнем дъното. Меденият месец на министър Москов свърши - оттук нататък започва консумирането на негативите от свършеното от него и правителството... Това, което би си случило като ефект от подобна приватизация, ще е освен тежка дезорганизация на болничната помощ, и невероятно оскъпяване.
- Тази идея на министъра изглеждаше като своеобразно продължение на идеите на СДС за раздържавяване, но сега вече са изградени толкова много частни болници с модерна апаратура и оборудване...
- Ами нищо, всички ще станат частни.
- Всички експерти, политици, медици все повече и повече на всички възможни форуми повтарят, че "в центъра трябва да се сложи пациентът". Вече не е ясно в центъра на какво, но вие самата къде виждате пациента?
- В нашата здравна система пациентът е изгубен. Той е в лабиринтите, където сам търси своя спасител.  
- Какво според вас трябва да се направи, за се промени това?
- Да се спрат безумията. Не може всеки министър да идва и да започва своите експерименти. Отговорността е на всички политически партии. В момента нито една политическа партия няма виждане какви са проблемите в системата и как може да бъдат решени. Експертната дискусия все още не се е състояла. Имаме само налагани политически решения.