Не искаме нова война срещу Русия в Европа!

Над 60 германски политици, икономисти, дипломати, журналисти, актьори, режисьори, писатели, музиканти, свещеници, космонавтът Зигмунд Йен и др. са подписали отворено писмо, в което се обявяват против евентуална война с Русия и за нова политика на деескалация на напрежението в Европа. То е адресирано до федералното правителство, депутатите в Бундестага, медиите и канцлера Ангела Меркел. Негови инициатори са бившият съветник на немския канцлер Хорст Телчик, бившият държавен секретар по сигурността Валтер Щютцле и бившият зам.-председател на Бундестага Антие Фолмер. Сред подписалите писмото са бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, бившият президент Роман Херцог, бившите кметове на Хамбург Клаус фон Донани и Берлин Еберхард Дипген, бившият председател на ГСДП Ханс-Йохан Фогел.

"Никой не иска война. Но Северна Америка, Европейският съюз и Русия ще я направят неизбежна, ако незабавно не престанат да следват пълната с опасности спирала на взаимните заплахи. Всички европейци, включително и Русия, заедно носят отговорността за мира и сигурността. И само онзи, който винаги се придържа към тази цел, може да избегне заблудите.

Конфликтът в Украйна показва, че манията за власт и господство все още не е преодоляна, както се надявахме през 1990, когато приключи студената война... Американците, европейците и руснаците забравиха за най-важното - че трябва завинаги да прогонят от взаимоотношенията си мисълта за нова война. Невъзможно е по друг начин да си обясним опасното, от гледната точка на Русия, разширяване на Запада на Изток без паралелното задълбочаване на сътрудничеството с Москва, както и незаконната, от гледна точка на международното право, анексия на Крим от Путин.

...Преодоляването на разделението трябваше да доведе да формирането на мирен и безопасен ред в пространството от Ванкувър до Владивосток, за което се споразумяха 35-те държавни и правителствени ръководители на страните членки на ОССЕ в Парижката харта за нова Европа, подписана през ноември 1990. Въз основа на съвместно дефинираните принципи и първите конкретни мерки трябваше да бъде изграден "общият европейски дом", в който сигурността да се гарантира в еднаква степен за всички държави участници. За съжаление и до днес не успяхме да постигнем тази цел. Хората в Европа отново са обзети от страх.

Ние, долуподписаните, призоваваме федералното правителство да осъзнае отговорността си за мира в Европа. Нуждаем се от нова европейска политика на разведряване. Тя ще стане възможна само на основата на еднаквата сигурност за всички и при наличието на равноправни и уважаващи се взаимно партньори.

  Германското правителство не следва някакъв особен и отделен път, като продължава в тази сложна ситуация да призовава за благоразумие и диалог с Русия. Нуждата на руснаците да се чувстват сигурни е също толкова законна, както и тази на германците, поляците, жителите на балтийските държави и украинците.

  Не може да гоним Русия от Европа. Това би било в противоречие с историята, да не говорим, че е неразумно и опасно за мира. От времето на Виенския конгрес през 1814 Русия е част от общопризнатите държави, определящи облика на Европа. И всеки, който се е опитал да промени това, е претърпял поражение в кървави войни, като последната в този списък е страдащата от мания за величие нацистка Германия, предприела през 1941 опит да пороби, освен всички други, и Русия.

..."Да интегрираме другите", вместо "да изключваме другите от общността" - това трябва да бъде лайтмотивът в действията на германските политици.

  Обръщаме се към всички медии, които следва да изпълняват ангажимента си за безпристрастно представяне на събитията, при това още по-убедително, отколкото когато и да било преди. В своите статии и коментари обаче медиите често демонизират цели народи, без да демонстрират дори елементарно уважение към тяхната история. Всеки разбиращ от външна политика журналист би трябвало да разбере опасенията на руснаците, които те изпитват от момента, когато през 2008 държавите от НАТО поканиха Грузия и Украйна да се присъединят към алианса. Нещата не опират до Путин - държавните глави идват и си отиват. Нещата опират до Европа. Не бива да допуснем хората отново да започнат да се опасяват, че ще избухне война. И в този смисъл отговорното представяне на събитията, в чиято основа да е внимателният анализ на ситуацията, може да изиграе много важна роля.

На трети октомври 1990, денят на обединението на Германия, федералният президент Рихард фон Вайцзекер заяви: "Студената война приключи. Скоро свободата и демокрацията ще пуснат корени във всички държави... Тоест, за народите на Европа се отваря принципно нова глава в историята. Можем да постигнем всичко това, но можем и да не успеем. Изправени сме пред ясната алтернатива или да обединим Европа, или отново да се свлечем в блатото на националистическия антагонизъм - историята познава немалко печални примери за това".

Преди началото на украинския конфликт, ние, европейците, вярвахме, че вървим по правилния път. Днес обаче, четвърт век след като беше направено, предупреждението на Рихард фон Вайцзекер изглежда по-актуално отвсякога".

           alterinformation.wordpress.com

                (Със съкращения)