"Не искам да ходя на училище!"

Десетгодишният Райън е докаран в Спешна помощ, без да има физически травми. Причината е, че... отказва да ходи на училище. Всичко започнало преди два месеца, когато момчето не искало да влиза в часовете по английски, но постепенно  отказвало да посещава и часовете по други предмети, викало, крещяло, плачело и дори  заплашвало, че ще се самоубие. Започнал да изостава в клас, загубил приятели, разказва д-р Естер Ох, психиатър в Невропсихиатричния институт към Калифорнийски университет в Лос Анджелис (UCLA). По думите на специалиста най-често децата на 5-6 и на 10-11 г. отказват да ходят на училище. В тази възраст те трябва да се справят с големи промени и да срещнат нови предизвикателства - в първата възрастова група започват училище, а във втората влизат в нов етап на обучението си.
Отказът от училище не е официална психиатрична диагноза, но често е свързан с проблеми на психичното здраве - тревожност и депресия, казва д-р Ох. Според него обикновено отказът да се ходи на училище започва след продължителна почивка или стресиращи събития в семейството или в училище. От тревожност, основана на отказа от училище, страдат между 2 и 5% от подрастващите, категорични са английски учени.
Д-р Ох очертава най-честите симптоми на отказа от училище:
- чести оплаквания от училището
- чести отсъствия във важни дни, когато предстои устно изпитване или писмено контролно
- често желание да посети кабинета на медицинската сестра или родителите да напишат извинителна бележка
- чести изблици на раздразнение, плач, викове и крясъци, особено вечер, когато трябва да се подготви за следващия ден
- тревожност и панически симптоми, болки в гърдите, задух
- оплаквания от главоболие, гадене, световъртеж, гърлобол, болки в корема, когато детето е решило в този ден да остане вкъщи
- заплахи за самонараняване или дори самоубийство.
Много и различни може да са причините за отказ от училище, казва д-р Ох. В случая на Райън детето се страхувало от тестовете и изпитването, защото само преди няколко месеца дошло от друга държава и трудно създавало приятелства. Често деца отказват да ходят на училище, защото са разтревожени от раздяла с любим човек, други се боят, че ще бъдат критикувани или подигравани и постоянно се питат какво мислят другите за тях, трети са обект на психически или физически тормоз от други деца или дори от учители.
Родителите, по-големите братя и сестри, бабите и дядовците са основният ключ към решаването на проблема, казва д-р Ох. Едно от предложенията му е детето да бъде насърчавано с похвали и дори малки награди за добрите прояви в училище. За по-тежките случаи детският психиатър препоръчва да се търси специализирана медицинска помощ.