Не Европа на регионите, а регионална политика на ЕС!

Това, че България даде начало на първата дискусия във връзка с плана на Партията на европейските социалисти за ново развитие на Европа, е отраден политически факт. Тази дискусия обаче не би трябвало да се затваря в пространството на софийския грандхотел "Балкан", а да продължи в структурите на БСП, в лявоориентираните медии, в граждански организации, които ратуват за действително реформиране на Евросъюза.
Председателят на ПЕС Сергей Станишев в своето експозе на дискусията в хотел "Балкан" правилно очертава предпоставките за раждане на гореспоменатия план: задълбочаващите се кризисни явления в Евросъюза; провала на идеята за нов неолиберален свят, който се гради върху Вашингтонския консенсус - по-малко държава, либерализация; приватизация; по-малко регулации; възприемане на националните икономики само като финансови системи и т.н. "Програмата за прогресивни реформи - заяви Станишев - развенчава 6-те неолиберални мита, че: ограниченията са изход от кризата; не можем да си позволим социална държава; с икономическия растеж благосъстоянието автоматично ще стигне до всеки европееец; ниските разходи за труд са условие за конкурентоспособност; финансовите пазари са достатъчно регулирани; Европа е фискално дисциплинирана и има нужда от дерегулиран пазар."
Ако са добре изчислени, будят надежда и мерките за постигане на модела, предложен от ПЕС. Минималната заплата във всяка страна член на ЕС да се равнява на 60% от средната за страната. Да има младежка гаранция, с увеличено финансиране от Брюксел, която да пребори младежката безработица.  Да се полагат системни грижи за децата и възрастните. Да се осъществи растеж на инвестициите, особено на публичните. Да се гарантира перспектива за качествени работни места, за провеждане на нов тип финансова политика и пр. Планът има четири опорни точки: младежката гаранция, която до 2020 г. ще стигне 20 млрд. лв.; образованието - разширяване на програмата "Еразъм+"; гаранция за културата; детска гаранция, която ще подобри храненето, отглеждането и здравеопазването на децата. 
Дотук нещата като че ли са безспорни. Но оттук изникват няколко проблема, които според мен би трябвало също да са в обсега на плана за обновяване на Европа.
Единият проблем е, че днес

Европа действително се развива на две скорости,

че в момента растат противоречията и политико-икономическите различия между развития Запад и недостатъчно развития Югоизток на ЕС. България попада в този кръг държави. След влизането ни в ЕС стопанският упадък на нашата страна вместо да намалее, се увеличава със застрашителни темпове. И в развитите страни на ЕС проличават кризисни процеси, но те не са така разрушителни. В България, за разлика от Запада, господстват икономически разпад, деиндустриализация, застой на производството.
Очакванията, че Западът ще е генератор на бурното развитие на българската промишленост и производство, не се сбъднаха. Западът внася интензивно у нас своята по-евтина и качествена продукция, докато българската продукция поради разбираеми причини присъства едва ли не  символично на западния пазар. Премахването на митническите нормативи навреди на България за сметка на западноевропейските ни партньори.
В същото време Брюксел не ни позволява да развиваме икономическите и външнотърговските си отношения в полза на България.

Брюксел разпореди на българската политическа класа

да се откажем от трите енергийни проекта - АЕЦ "Белене", газопровода "Южен поток" и нефтопровода "Бургас-Александруполис", които можеха да направят пробив в модернизацията на икономиката и да направят България енергиен център на Балканите. С договора за влизане на България в ЕС спекулативно ни наложиха закриването на 3. и 4. блок на АЕЦ "Козлодуй", санкциониран беше аграрният сектор.
Привеждам тези обстоятелства, защото ми се иска ПЕС най-сетне да премине от глобалното планиране към равнище регионално планиране. И да допълни клаузите на своя план за стабилизация и устойчиво развитие на Европа с конкретен план за преодоляване на засилващата се тенденция Европа да се движи на две скорости. Целесъобразно ще е с оглед на просъществуването на ЕС ПЕС да подготви и предложи за обсъждане

своего рода план "Маршал" за страните членки от Югоизточна Европа

Зная, че ПЕС няма да приеме подобно предложение дори и затова, че западният финансов капитал въобще не е заинтересован от превръщане на югоизточните страни от "вносители" в "износители". Но ПЕС, щом представя план за реформиране на Европа, би могъл да си зададе въпроса: А с какви финансови средства България ще може да извърши прелома в социалната сфера, в образованието и културата, в младежката политика, в политиката с децата и възрастните? Само с увеличената финансова помощ от Брюксел ли? Или с нови външни заеми, на които не успяваме да плащаме дори и лихвите? Ако разчитаме единствено на тези два фактора - дълговата спирала и помощите фондове, Господ да ни е на помощ!
Ето, че се връщам отново на необходимостта от възстановяване на производствената мощ на икономиката ни, от нейното модернизиране. Това е  пътят, по който ние, българите, ще можем самостоятелно да осигурим средства за реализиране на плана на ПЕС! Без принаден продукт, без придобиване на принадена стойност, никаква социална държава у нас няма да бъде реанимирана, за никаква пълноценна лява политика няма да има място.
Излиза, че за държави като България най-подходящо и съобразено с местните условия ще е органичното съвместяване на общоевропейската ориентация с отстояването на националния ни интерес! Парадоксът е, че леви дейци, които форсират превръщането на Европейския съюз в Европейски щати, като президента на Франция Франсоа Оланд, непрекъснато режат социалните придобивки на френския народ, непрекъснато екзекутират социалната държава и непрекъснато губят авторитет. Докато десни дейци като премиера на Унгария Виктор Орбан, който защитава ценностите на националната държава, непрекъснато възстановяват качества на социалната държава,  непрекъснато обещават и изпълняват социалните си политики, печелейки солидно влияние в своята страна.
Тук, разбира се, не става дума за предимства или грешки на дясната или лявата политика, а за съвсем друго. Държави като Словакия, Унгария или Чехия - с леви, десни и смесен тип управления - си позволяват да провеждат по-самостоятелна суверенна политика, примерно от България. Те явно стоят по-близко до идеята на генерал де Гол за Европейски съюз, базиран върху националните държави. Възползват се от възможностите, които предоставя т.нар. остатъчен суверенитет за икономическото им процъфтяване. И нерядко вземат решения, които не се харесват на Брюксел, но пък са от полза за словаците, унгарците и чехите. Този подход е по-продуктивен от подхода, който ни предлагат редица общоевропейски политически и партийни структури.
Смятам, че пагубна за ЕС е политиката, която цели бързото "претопяване" на националните държави в общоевропейска федерация или конфедерация, под лозунга "повече Европа". Такава политика е антиисторическа и конюнктурно актуална. Тя користно отхвърля идеята на генерал де Гол за обединена Европа, която се крепи върху националните държави и се разпростира от Ванкувър до Урал.
За съжаление, през последните десет-двайсет години се формира общоевропейски елит, който мисли и действа като късоглед бюрократ, готов да пожертва европейската идея заради идеята на евроатлантизма/атлантизма. По този начин

ЕС се поставя в зависимо положение от САЩ

с всички произтичащи последици. Включително и това, че по воля на Брюксел страните членки от Източна Европа бяха превърнати в зона на преките американски интереси в Европа.
Що се отнася до външната политика на ЕС, Станишев с основание подчертава приноса на европейската дипломация за споразумението с Иран и Минските договорености за кризата в Украйна. Но като лидер на ПЕС и български евродепутат би могъл да допълни, че санкциите срещу Русия нанасят вреда и на ЕС, и на Русия, че като социалист ще работи за незабавно сваляне на същите санкции. И още, че демонизирането на Кремъл и Путин не помага на мира. Очаквам Станишев да изрази тревога от придвижването на НАТО на Изток, от факта, че понастоящем в Украйна се разгаря най-зловещото огнище на неофашизма и свръхшовинизма в Европа. Би ми се искало той да се застъпи България да провежда суверенна политика именно като национална държава член на ЕС.
Мога естествено да си остана с очакванията. Тъй като ПЕС и досега е нещо като

флагман на антируската политика в ЕС

Да си припомним филипиките на социалиста Мартин Шулц - председател на Европарламента, срещу Руската федерация и Кремъл. И да не забравяме, че под благосклонния поглед на ПЕС министри от БСП в кабинета "Орешарски" преди две години подписаха санкциите на ЕС срещу Руската федерация; легитимираха първи незаконния президент на Украйна след цветната революция на Майдана; провокационно твърдяха, че руски военни самолети нарушават грубо българското въздушно пространство; съдействаха за разширяване на американското военно присъствие върху българска територия.  
 Самото намерение на ПЕС да изготви план за насъщни реформи в Евросъюза, както и позитивите, застъпени в него, настройват на оптимизъм, че все още има сили, готови да предотвратят запътването на Брюксел към задънената улица на историята. Ще сбъркаме обаче, ако този документ се остави само в ръцете на хора, които забравят, че ЕС е съюз на национални държави и че националният интерес не е по-маловажен от общоевропейския интерес. ЕС ще остане без бъдеще, докато се държи като васал към сюзерена Съединени американски щати. Няма да навредят на предложения от ПЕС план и по-големите дози реализъм и конкретика. НЕ на Европа на регионите, ДА на регионалната политика на Европейския съюз!
Така е, нали?