Не е ясно как заразата е дошла у нас, нито как се е разпространила

В началото на юли Центърът за оценка на риска по хранителната верига, който е структура към агроминистерството, излезе със становище във връзка с болестта чума по дребните преживни животни у нас. В нея има доста интересни и повдигащи въпроси констатации.
В доклада е посочено, че заболяването е широко разпространено в Африка. През 2004 г. съседна Турция започва да обявява годишно между 1 и 2 огнища на болестта. В оценката е посочено, че през тази година Турция не е обявила нито едно огнище в европейската си част. Заразяването става най-вече по въздушен начин при кашляне или чрез фекалиите, но изисква много близък контакт между животните. Инкубационният период на болестта обикновено е 4-5 дни. Най-острите инфекции са фатални, като смъртта настъпва от 4 до 10 дни след началото на заболяването. В чувствителни на инфекцията стада смъртността може да достигне до 90-100%. Смъртността при овцете обаче е по-ниска от тази при козите.
Експертите пишат, че подходящо подбраните и изпратени в специализираната лаборатория проби са от решаващо значение за потвърждаване на заразата. Първо се прави вирусологично изследване, а за потвърждение след 14 дни се вземат и кръвно-серумни проби за серологично изследване.
Експертите обясняват още, че в ендемичните райони заболяването може да се контролира с ваксина. Те препоръчват в случай на първо установяване на болестта у нас като най-ефективни средства за борба бързото диагностициране и унищожаване на заразените и контактните животни. Преболедувалите животни обаче не са вирусоносители. В оценката е наблегнато и на факта, че движението на легален и нелегален транспорт на дребни животни и търговията с живи са ключов момент за разпространението на вируса.
Специалистите отбелязват и факта, че клиничните признаци на чумата по дребните преживни животни не са типични само за това заболяване. Оценката, която те правят на място в едно от огнищата - в с. Воден, Ямболско, е, че броят на животните, показали клинична симптоматика и патологични признаци, е твърде малък. При обследването в огнището в с. Кости те констатират, че нито едно животно не е имало диария, характерна за заболяването. Освен това не са наблюдавани болестни симптоми при нито една коза.