Не е все едно дали гражданинът Х или президент ще ползва офшорка

Проф. Гарабед Минасян е роден през 1944 година. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Два мандата е член на управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) През периода 1997-2000 г. e икономически съветник на президента Петър Стоянов. Работи в Икономическия институт на БАН. Доктор е на икономическите науки.


"Евентуално официално разследване следва да установи дали и доколко е налице нарушаване на законите"

"Задача на правителствата е да съумеят да проследят и да оценят движението на финансовите капитали от национален доход"
 
- Проф. Минасян, защо се появиха точно сега разкритията в "панамските документи" и каква е целта според вас? Видно е, че скандалът засяга различни държави и известни личности, но информацията е доста избирателно поднесена.
- Практиката показва, че винаги ще се намери (или измисли) причина, поради която тъкмо в конкретния момент и случай е направено определено журналистическо разкритие. Вероятно съществува някакъв точен отговор и за дискутирания случай, който аз нямам. Но за мен като редови гражданин и в качеството ми на страничен наблюдател е важно съдържанието на конкретното разкритие.
Доволен съм от обстоятелството, че се правят подобни разкрития и че една или друга "тайна финансова операция" съумява да получи публичност. Редно е всеки богат жител на планетата (особено и най-вече неправомерно забогатял и още повече - ако е достатъчно виден) да се съобразява с тази специфика на нашето време. Може би има основания за обвиняване в избирателност, но тя е и естествена - хората винаги се интересуват от дейността на най-изявените личности. А и не трябва да забравяме, че документацията е прекалено обемиста и нейното обработване изисква немалко време, т.е. предстои да се разкриват още истини.  
- Златното правило, че "който плаща, той поръчва и музиката", няма как да не важи и в случая. Известно е кой финансира въпросното "проучване". В тази връзка как ще коментирате поведението на съответните медии и журналисти по отношение качеството на поднесената информация?
- Винаги е така и няма как да бъде по-различно (за добро или лошо). Хубавото е, че веднъж пуснат, духът от бутилката не може да се върне обратно. Нямам капацитет да оценя качеството на ползваната и разпространявана информация. Надеждата и вярата ми е, че освободената информация започва да живее свой собствен живот и твърде често той не се подчинява на желанията на първоначалните дизайнери. Факт е, че поредица от разкритията бяха потвърдени от немалко пострадали, а други бяха нескопосано опровергани (справка - президентите на Исландия, Аржентина и Русия, бивш шеф на МВФ, Нобелов лауреат от Перу и др.). 
- Критиката срещу офшорните зони и компании не е от днес. Но като че ли сме свидетели на двойни стандарти - от една страна, те са законни, легитимни, а от друга - се вадят като оръжие за омаскаряване на хора и държави. Вашият коментар?
- В нашето общество на все по-болезнено преживявани атаки към демокрацията не е възможно и допустимо обявяването на офшорните зони извън закона, и то в световен план. Офшорните зони са територии, обитавани от хора, които търсят път към повишаване на благосъстоянието си. Това, което предлагат офшорните зони, са ниско данъчно облагане и конфиденциалност на извършваните търговски и финансови операции. Решение на инвеститорите е дали и доколко да се възползват от предлаганите услуги. Задача на правителствата е да съумеят да проследят и да оценят движението на финансовите капитали от национален произход. Тук, разбира се, съществува и чисто морален елемент. Не е едно и също дали някакъв български гражданин Х ще ползва услуги на офшорните зони или (примерно) президентът на Република България. Нека да си припомним, че преди няколко години бяха повдигнати обвинения и към нашия президент за подобни грехове, които останаха непотвърдени. Не е допустимо длъжностно лице от висшия (най-висшия!) управленски ешелон да бяга от прозрачност в своята собствена страна. Поради което си отиде и президентът на Исландия. Определението "омаскаряване" преценявам като некоректно - осветляването на извършвани финансови операции е осъдително само тогава, когато е нередно и незаконно.
- Според някои анализатори, които са фенове на офшорките, съществуването им като "данъчен рай" е продиктувано от наличието на "данъчен ад" - прекалено големи социални разходи. При това не ставало дума за укриване, а за "спестяване на данъци"...
- Има го безусловно и този момент, но практиката показва, че не той е решаващ. Много зависи от националното законодателство, като например къде трябва да плащат данъци местните граждани. Ако си емигрант, данъците плащаш в страната, в която си емигрирал. Ако имаш постоянно местожителство в собствената си страна, трябва да се подчиняваш на националните си закони, т.е. да плащаш данъци и в своята собствена страна. Тогава вече премълчаването на фактите придобива други измерения. Ние сме членове на ЕС и унифицираните за страните членки принципи на данъчното и финансово законодателство в общността са по-различни. Само по себе си изнасянето на капитал не е нито проблем, нито престъпление - финансовата сметка на нашия платежен баланс е либерализирана и всеки български гражданин има право да изнася свой собствен капитал без ограничения извън България (при спазване на определени процедури). 
- Скандалът всъщност разбулва голямата тайна за имената на собствениците, но в него липсват западни мултимилионери, шефове на корпорации, американски политици... Освен това, ако Путин логично е на мушката, какво да кажем за испанския крал Хуан Карлос или на Саудитска Арабия?
- В правото има принцип: Ако някой е нарушил закона и е останал несанкциониран (неразкрит), това не оправдава нарушаването на същия закон от някой друг. Всяка коза за своя крак. Това, че един или двама или повече президенти някъде по света са направили съзнателен компромис със съвестта си, не оправдава аналогични действия на произволен друг президент. Ако президентът Путин си е позволявал нередни и неморални действия, той трябва да отговаря за това пред своя собствен народ независимо от това, че други президенти също са уличавани в сходни грехове.
- Доколко оправдани са акциите на разследващи органи като НАП, ДАНС и други подобни в други страни след скандала? Има ли извършено престъпление, след като тази дейност е законна и регламентирана?
- Евентуално официално разследване следва да установи дали и доколко е налице нарушаване на българските закони в конкретния контекст и за конкретни личности. Както вече акцентирах, изнасянето на капитали в чужбина (при спазване на установените процедури) от всеки български гражданин е напълно свободно и законно. Нека да припомня, че в съответствие с финансовата сметка на нашия платежен баланс има изнесен български капитал за повече от 8 млрд. евро за 2010-2014 г. и тази дейност не е незаконна. Въпросът е какво става оттам нататък. Но, ако говорим по принцип, конкретно адресираните действия на НАП, ДАНС и др. подобни организации изобщо не трябва да бъдат инициирани по определен повод (както е в случая), т.е. кампанийно, а да бъдат регулярни.
- Българската следа в "панамските документи" - избирателен подход има ли според вас, липсват имена на политици. Сещам се и за още един случай - Пернишкият университет също е собственост на офшорна фирма. Кой и защо го допуска тогава?
- Няма защо да се взираме с цялата съпътстваща и помпозна церемониалност някъде на десетина хиляди километра, за да намерим българско участие в нерегламентирани финансови дейности. Те са под носа ни. Бяха направени разкрития за нерегламентирана собственост на бившия дългогодишен народен представител Христо Бисеров, оценявана на няколко десетки милиона евро, но съдът го оправда. Бившата социална министърка Емилия Масларова беше обвинена за нестопанственост и злоупотреба, оценявани на повече от десетина милиона, но всичко се размина безпроблемно. Бившият шеф на пътния фонд Веселин Георгиев бе обвинен за длъжностно престъпление и че е сключил 8 договора с фирми на братята си за над 38 млн. лв., но обвиненията увиснаха. Интересно четиво предоставя официално поднесената информация за депозиторите в КТБ. В публикувания списък фигурират десетина български граждани, които са притежавали депозити в КТП средно по около 4 млн. евро. Как може български гражданин в социално-икономическите условия на България за последните едно-две десетилетия да натрупа сухо богатство от милиони? При условие, че в средата на 90-те години на миналия век страната беше тотално изцедена. Няма откроен Бил Гейтс в наши условия. И не е нужно някой да доказва, че подобно богатство е натрупано по честен начин, то просто не е възможно. Щом има дим, значи някъде нещо гори и не мога да повярвам на никого, който ме убеждава, че огън изобщо няма.
Проблемът при нас е типично институционален. Фактическото "опрощаване" на различни видове финансови измами у нас е следствие от следните възможности: първо, законодателството е такова, че допуска нерегламентирано натрупване на богатство без да го санкционира, т.е. законодателството е некачествено; второ, разследващите органи, които трябва да установят факти, свързани с натрупването на нерегламентирано богатство, не съумяват да формират годни доказателства, които съдът да приеме, т.е. разследващите органи не си вършат качествено работата; трето, съдът допуска несанкциониране на де факто финансови измами по различни съображения, т.е. съдебната система не си върши качествено работата. При всички тези случаи институциите не функционират качествено, което следва да се адресира към политическата класа.        
- Каква е прогнозата ви оттук насетне по отношение на офшорните зони и тяхното бъдеще?   
- Офшорните зони ще продължават да съществуват. Нека да припомня, че има отделни щати в САЩ, които по същество са вид офшорни зони. Такива са например Аляска, Делауеър и др. Те предоставят по-благоприятни условия за инвеститорите, но не и непрозрачност на финансовите сделки. Съществува информация, че Мавритания притежава най-големия търговски флот в света и голяма част от гръцките търговски кораби плават под мавритански флаг. Както винаги в такива случаи, вината не е толкова в прегрешаващите, колкото в контролиращите. В това отношение може би следва да се позова и на отсъствието на финансови измамници в "панамските документи" от САЩ, където данъчното законодателство е драконовско и където има натрупан изключително богат опит. Един мой съученик например, който бе емигрирал в САЩ, беше изпроводен скоропостижно обратно, защото данъчните власти са доказали систематичното му бягство от плащане на данъци. Съвременните условия и технологии предоставят изключителни възможности за ефективно проследяване на движението на финансови ресурси и ангажимент и задължение на националните финансови институции е да санкционират движението на паричните потоци.