Не e ли време на Балканите да се свалят маските

В последно време лъснаха факти, които показват, че на Балканите нищо лошо не е забравено. Със съжаление ще отбележа, че антибългарската истерия в Северна Македония днес отново се инспирира и покровителства от Сърбия, и то на най-високо ниво, въпреки лицемерните прегръдки между Вучич и Борисов. 

В няколко броя ще публикуваме неоспорими документи за случилото се и случващото се във вече вековния триъгълник България, Сърбия (Югославия) и Македония. Мисля си, че думата "братя" в държавните отношения на Балканите не може да се използва без кавички, защото те са били и са всичко друго, но не и братски. Нашумялото в последните дни изследване на известния журналист Георги Готев предизвика огромен скандал, който едва ли ще затихне лесно. Всичко се трупна на Зоран Заев, но дали "братчето" на Бойко, сръбският президент Вучич, ще излезе сухо от "мокрите фейк поръчки" срещу България на словенската НПО, след като тя е финансирана и от Белград, а самият той в последно време е приемал неведнъж за разговори двамата директори на скандалната IFIMES? Всеки сам ще прецени кое как е, ако се запознае с текста на Георги Готев, който публикуваме по настояване на наши читатели. 

Представяме ви и части от сръбски документи от един много съдържателен сборник, макар на пръв поглед те да нямат връзка с публикацията на Готев. Но само на пръв поглед. Невероятна е иронията. Те разкриват каква е според сърбите народността на участниците в трагичните, но епични, събития преди почти 120 години в Македония. Дека сте били тогава, "братя" северномакедонци, когато дори според вашия създател и покровител Сърбия Солунските атентати и Илинденската епопея са български? А без тях балонът на вашата "славна" история направо ще се спихне. Цитираното от мен издание е подготвено от авторитетни учени и е двуезично, така че, ако някой се усъмни в достоверността на изнесеното, може да го издири и да прочете документите и на сръбски език. Не е лошо и в Сърбия да си ги припомнят.

"Словенски мозъчен тръст: Българите са бивши македонци", Георги Готев, Euractiv Bulgaria bg, 15 септември 2020 г.

Докато България не прави ни най-малко усилие да обясни ветото си срещу членството на Северна Македония в ЕС, лобистите на Скопие сътворяват чудеса. Словенски мозъчен тръст, който нарече България "грозното лице на ЕС", твърди, че българите са бивши богомили, македонци и турци, насилствено българизирани след Санстефанския мирен договор.

"Блокирайки интеграционния процес на Северна Македония, България блокира интеграционния процес на всички страни от Западните Балкани в ЕС. Конкретен повод за безпокойство е информацията, че България планира да приложи подобна блокада по отношение на сръбския път към ЕС. Поради горното България е "грозното лице" на ЕС", пише словенският "Международен институт за близкоизточни и балкански изследвания" IFIMES на сайта си.

Ето какво пише въпросният мозъчен тръст:

"Още от самото си създаване България е изправена пред криза на идентичността. Независимата България е създадена въз основа на споразумението между Руската империя и Османската империя, т.е. Санстефанския договор от 1878 г. Тогавашната територия на България е била обитавана предимно от богомилско, македонско и турско население, което по-късно под силния натиск на новосъздадената държава беше насилствено "побългарено". Фактът, че Русия създаде България, създаде неразривна връзка с Москва - като противовес на херцогството и впоследствие Кралство Сърбия, което имаше близки отношения с Австро-Унгарската монархия."

И още:

"Българизацията" на населението продължава и до днес. България се опитва да прикрие този факт и оказва силен натиск на етнически македонци в България да се декларират като българи, въпреки че според оценките броят на етническите македонци, пребиваващи в България, са поне 10% от общото население."

По информация на наши дипломати, IFIMES е словенска НПО, финансирана от Белград и от някои словенски общини (общините възлагат и впоследствие заплащат за изготвянето на анализи), отстояваща външнополитическите позиции на Сърбия в Западните Балкани. В последно време IFIMES оповести редица статии, съдържащи дезинформация и даже цинизми по отношение на позицията, която България зае по темата за Северна Македония.

Тяхна статия относно българската позиция по РСМ бе безкритично препечатана в холандско дипломатическо издание, а в края на 2020 г. друга тяхна статия е била разпространена сред делегациите на страните-участнички в ОССЕ.

В изпълнение на поставените й задачи организацията досега е публикувала статии с анти-албанска, анти-хърватска и анти-черногорска (при управлението на Джуканович) насоченост. Съответно, материалите дават израз на най-висока оценка за Александър Вучич и Зоран Заев.

Двамата директори на IFIMES Зияд Бечирович и Аляф Бахтияр са понастоящем назначени за съветници на правителството на Зоран Заев, както и са провели няколко лични срещи с Александър Вучич в периода от 12 февруари 2020 г. насам.

В борда на НПО участват Будимир Лончар, който е бивш югославски външен министър между 1987 и 1991 г., както и Зоран Живкович, бивш вътрешен министър (2000-2003 г.) и премиер на Сърбия от 2003 до 2004 г.

Основните тези на IFIMES в статиите срещу България са, че Зоран Заев е фактор на положителни реформи, поставен в риск заради националистическата политика на София.

Властите в София са обвинявани, че заели сегашната си позиция срещу Република Северна Македония заради предстоящите избори, както и за да разсеят населението си от състоянието на държавата.

Неправителствената организация обявява, че България продължава "фашистката си политика" от Втората световна война; че не съществува българска идентичност, а тя е изкуствено създадена от Русия чрез "българизация" на местното македонско и турско население, че тази "българизация" продължава и до днес. ЕС се призовава да накаже България за позициите й.

"Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902/1904, дипломатически документи",

(отг. редактор Н. Тодоров, съставители Т. Добриянов, Т. Бакалов, Ц. Дойнова, Р. Попов, К. Попова и Й. Шопов с участието на Хр. Михайлов, Б. Самарджиев, Р. Божилова и Л. Писаров ), изд. "Наука и изкуство", 1978 г.

Из Доклад от сръбския генерален консул в Битоля до министъра на външните работи С. Лозанич...

Битоля, 25 януари 1903 г.

Превод

Господин министър, 

... До преди повече от година време дейността на комитета имаше чисто български характер, те носеха българското знаме на освобождението, свои привърженици те намираха само сред ония, които са прегърнали българската народна идея. От нашите и от гръкоманите се чуждееха, даже се бояха и дори се предпазваха от тях с различни заплашвания. В последно време те издигнаха знамето на освобождение на християните въобще и изведнъж започнаха да се обръщат за помощ и сътрудничество към всички християни, от каквато и народност да са. Оттогава те въоръжават всички християнски села, разпределят на тях данък "за общото дело", отсядат на конак свободно у тях, а те ги приемат отчасти от страх, но най-вече от общото за всички чувство, че им е все едно как ще се наричат ония, които ще ги освободят от злото и непоносимо положение... Действайки за "общото дело" комитетите безспорно ще имат явните симпатии на цялото тукашно население, но не трябва да се изпуска пред вид обстоятелството, че те си остават български комитети и винаги са ръководени от София... Досегашните различни настроения на населението станаха сега едно единствено, и който от претендентите за тази област успее да ръководи това настроение, той ще спечели... Засега то е напълно в ръцете на българите, но не е късно да се помисли за начина, по който бихме и ние направили нещо в това направление...

На 13 т.м. една чета от 18 четници под ръководството на поп Ристе от с. Велгощи се сражавала с войска при охридското село Койнско... След кратка схватка загиват от четата сам поп Ристе и още двамина, а един ранен бил хванат от турците и откаран в Охрид, където наскоро умрял... По късно още двамина от селяните умрели от бой. Българският владика се оплакал с депеша в Цариград против постъпката на властите по отношение на християните... Когато властите обадили на българския митрополит да вземе телата на двамата селяни, които умрели в затвора, последният не искал да приеме това и отново се оплакал в Цариград... Това събитие повлекло и арестуването на Леон Огнянов, секретар на българската митрополия в Охрид и някой си Янко, каикчия, който пренасял пушки на комитета от Подградец...

Тогава писах, че бугарашите (недружелюбно, презрително название на българите на сръбски език - бел. прев.)... енергично са се заели да накарат ония родители, които изпращат своите деца в нашето училище, да се откажат от това, забраняват на своите привърженици всяко събиране с нашите хора, техните деца пеят песни против сърбина... Като причина за това изтъкват, че Сърбия не работи за доброто на македонците...

Веднага след обявяването на най-новите реформи властите се постараха да привлекат кой да е християнин за жандарин. Обявите бяха разлепени навсякъде из града на турски, гръцки и български език, а така също и във вътрешността. Досега не се е чуло някой християнин да е приел такава длъжност... Комитетите са издали забрана и заплашват със смърт онзи, който би приел такава длъжност...

Генерален консул Мих Г. Ристич, с.р.  

Извештан от 1903 г. №4

Из Доклад на управляващия Сръбското генерално консулство в Скопие до Министерството на външните работи

Скопие, 10 май, 1903 г.

Превод

След солунските безредици започна арестуването на нови бугараши и в Косовския вилает, и в Скопския санджак. Някои бугараши са арестувани по-рано във Велес и Щип, след което оковани са доведени с вчерашния влак в Скопие и хвърлени в затвора. Техните имена са:

Петър Попарсов родом от Богомил, по-рано директор на българските училища в Щип...

Бане Кушев, директор на велешките училища; Ванчо Котев, бивш учител...; Раде Раштанец, бивш бакалин в Скопие...; Миле Дерменджиев, най богатият търговец във Велес; Георгиев, писар на българската митрополия във Велес...; Томе Панайот, коджабашия (кмет на Щип)...

Управителят на нашите училища в Куманово съобщава на Митрополията, че на 8 този ме[сец] е  арестуван в Куманово най-видния тамошен бугараш Зафир Новоселски със своя зет Ефрем Палачански, защото имало съмнение, че са във връзка с комитета...

Заместник-генерален консул, секретар в Министерството на външните работи,

М. В. Веселинович, с.р.

Извештан од 1903 година, с. 231-232

Из Доклад от сръбския генерален консул в Скопие до Министерството на външните работи...

Скопие, 18 април 1903 г.

Превод

Цяло Скопие се разтревожи от вестта за солунските събития. Говори се само за тази снощна нечовешка постъпка на комитета, за която вече споменах в доклада. С днешния влак стигнаха тук и много различни подробности, от които се разбира, че комитетът на много места е поставял и хвърлял бомби, но не навсякъде с успех...

Хилми паша, по повод на това събитие казал на г. Йеен, дописник на големия датски вестник "Nationltidinge" - "Вижте, че всъщност българите ни гонят, а не ние тях!"

Управляващият местната полиция вчера в своята канцелария каза доверително на мен и на руския драгоман (преводач - Хр.Г.), че полицейското отделение има официално съобщение от Цариград, че петима учители (трима мъже и две жени) са били миналата есен приети на служба в Скопие по искане на Българската екзархия и че Портата разбрала, че Екзархията ги е поставила под давлението на българския комитет, за което портата обърнала внимание защо тези хора са на служба в Скопие...

В битката при Неврокоп на 15 този месец са загинали 17 българи и 18 са ранени...

Вчера са арестувани в Скопие неколцина българи...

Освен тези арести снощи е извършено щателно претърсване на сградата, където се намира българския пансионат. Претърсването е траело цели 6 часаЕГовори се, че е арестуван и един учител, но това не е още потвърдено...

Генерален консул Мил. П. Куртович

Извештан од 1903 година, с. 182-185

Из доклад на управляващия Сръбското генерално консулство в Скопие М. Маркович до министъра на външните работи на Сърбия Л. Калевич...

Скопие, 5 август 1903 г.

Превод

Господин министър,

Имам честта да ви изпратя доклада за движението на въстаниците и положението в битолския вилает и Гостиварска каза, който учителят от Дух изпрати на митрополията. Този доклад гласи:

"На Илинден миналия месец българските въстаници, които според слуховете са около 3000 души, обсадили Кичево и започнали да воюват с турската войска. По време на боя обсадили града и отнели мунициите на войската. Според това, което се говори, от турската войска са убити много, но точният брой не е известен... Всички села са опустошени... Турците разграбиха имането им, а селата запалили...

М. Маркович 

Извештан од 1903 година, с. 324-327