Не е истина, че хората не желаят нищо да правят

Мария Гайдар
заместник губернатор

От гледна точка на правителството стартът на проекта беше доста труден, защото се оказа, че не всички са готови. Чуваха се фрази като: „това какво е, Мария Ивановна ще решава за това, което на нея, Мария Ивановна, й е необходимо“? Разправяха, че хората няма да могат да се организират, че хората няма да искат, че ще получат парите и ще ги изхарчат за друго. Аз бях абсолютно убедена, че тези опасения ще се разсеят, и практиката потвърди това. „Пилотната“ година доказа на всички, че проектът трябва да се разширява. Също така потвърди, че трябва да се прави всичко възможно, за да се включват хората във вземането на решения. При нас достатъчно успешен беше проекта по самозаетостта, когато хората получаваха субсидии от 60 хиляди рубли (прибл. 3 хил. лв.) на човек, вместо да получават тези средства като безработни. С тези пари те създаваха свой бизнес. Една жена от Арбажския район се обучи за маникюристка и откри малък собствен козметичен салон, по-точно стаичка, и стана първия маникюрист за цялата история на този район. За мен това е доказателство, че хората трябва да бъдат подтиквани, трябва да бъдат включвани, трябва да им се дава възможност. Не е истина, че те не желаят нищо да правят. Желаят. Не всички, но много от тях. И трябва да им се даде тази възможност.
Заявленията се подбират на конкурсен принцип, не всяко населено място може да спечели. Какви качества са необходими за успех? Заинтересованост и желание. Е, и елементарна организираност, умение да поставяш пред себе си цели и да ги постигаш.
Разбира се, в сравнение с града, по селата хората живеят много тежко. Средствата почти никога не достигат до селото. Те могат да достигнат до селскостопанските предприятия, на ниво район, но никога до селото. Когато започвахме, хората казваха: „Парите да достигнат до селищата – това не може да бъде“. И друго, на село хората живеят по-различно. Имаме едно селскостопанско предприятие, което плаща на доячките заплати около 40 хиляди. Има и второ предприятие в същия район, организирано по друг начин, там плащат по 4 330 рубли. Не може да се каже, че хората живеят в нищета. Освен това, почти всички на село имат лично стопанство.
Аз съм убедена, че бъдещето е за такива или подобни проекти. Нашата задача е да докажем, че в Русия има бъдеще за такива проекти, че хората са готови за съзидание, готови са да вземат решения и да носят отговорност за тях. Но аз считам, че това ще е по-скоро движение отдолу. Проектът е много нетипичен за нашата система на управление. Чиновниците се отнасят с недоверие към него, много от тях сериозно подценяват гражданите. Това е някакъв затворен кръг. Хората не разбират много добре това, което правят чиновниците, те на свой ред не разбират защо на хората не им харесва това, което правят те, и в резултат се установява отрицателна комуникация.
Парите идват от бюджета на областта, а Световната банка оказва консултантски услуги. Струва ни се, че сме по-различни, но проблемите на всички много си приличат: здравеопазване, развитие на селските райони, бедност, изоставени деца. И всички търсят някакви пътища за решаването им. Световната банка реализира този проект в много страни. Там той е осъществен по малко по-различен начин. Консултантите на банката ни помогнаха да разработим проекта, да организираме обучение на кметовете на селищата.
Обученията и ролевите игри са доста необичайни за селото. Селяните са свикнали да работят и да ценят времето.
Могат да попитат: а какви са гаранциите, че това не е изящен рекламен ход? Най-голямото доказателство са ремонтираните за първи път от десетки години насам пътища, водопроводи, котли. И още нещо, появиха се много хора, за които проектът е необходим, и те ще направят всичко той да бъде реализиран до край.
Аз се отнасям много сериозно към проекта. Гордея се с това, което направихме, със своя екип, с резултатите, постигнати от хората. Ние вървим напред. Всичко това изисква големи усилия. А най-важното е, че аз вярвам в този проект, в неговата перспективност. Убедена съм в неговата жизнеспособност. Проектът е нужен за много хора, много е направено, и не е ясно защо трябва да се отказваме от това.
Най-силно ми се е набила в паметта заявката на жители от село Коршник, Оричевски район, - за благоустройство на запустели земи. Искат там да построят спортно-развлекателно център, и освен всичко друго се оказа че им трябват „пейки за почивка и умиротворителни беседи“.
Въобще, във всяко заявление има написано по нещо интересно. Това е такъв извор, може книга да се напише. Например едно заявление за необходимост от осветление, освен с дежурните фрази „тъмно е на връщане от работа, риск от травми“, бе обосновано така: „ако е светло, може да бъде вдигнат пиян другар и да му се помогне да стигне до дома“. Те всички са много живи. И въобще по заявлението веднага се вижда кога на хората нещо наистина им трябва и кога не. Когато им е необходимо, тогава е написано от сърце.