Не е до лош късмет
/ брой: 95
Деси ВЕЛЕВА
Номер 13 ли препъна много зрелостници на вчерашната матура по български език и литература? Или протестът на шофьорите? Или самият Димчо Дебелянов и неговата поезия? Тези въпроси ще си задават родителите, МОН и голяма част от обществото през следващите месец-два в очакване на резултатите и анализите на оценките. След това ще дойде ред за дълги и подробни разбори защо едни са се справили, а други - не, колко са двойките и колко - шестиците.
По традиция ще започне всеобщото говорене в търсенето на виновника. Причини за неуспех винаги се намират. Ако не е протестът, ще са КОВИД-мерките, маските и дезинфекцията. Ако не е неквалифицираната учителка, която не струва, ще е дистанционното обучение, което също не струва. Изобщо българите, а в частност - родителите, все намират начин да открият друг виновник, но не и да търсят отговорността в себе си или в своите деца.
Всеки вече е специалист по реформи, дава авторитетно мнение по ообразователни въпроси и много по-добре от всички институции накуп знае какво трябва да се направи, за да се "оправим". Затова, изхождайки от отличните познания, които има всеки за всичко, не е лошо да преминем на следващ етап - да се обърнем към своята, лична отговорност. Какво дава и какво не дава съвременното училище е добре известен факт. И понеже е практически невъзможно реалността да се промени за кратък период от време, може би личната настройка на тези, които се докосват до системата, трябва да се промени.
Оправданията с лош късмет и чужда отговорност няма да проправят път в живота на днешните зрелостници. Пътя самите те ще си го оплевят, заравнят и насочат в исканата посока. Дано те са новите лица на България, да докажат, че един номер 13 няма да ги спре, и да вдъхнат надежда на изтерзаните си родители.