Не бива да експериментираме с "проба-грешка"

Огнян Стоичков е роден на 1 април 1968 г. в Омуртаг. Завършил е математическа гимназия и право в Софийския университет. Работи 16 години като адвокат, бил е акредитиран юридически съветник в Европарламента. Депутат в 41-ото НС от парламентарната група на "Атака". Председател е на парламентарната комисия по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта.


- Г-н Стоичков, времето на стигна в тази сесия парламентът да приеме поправките в Закона за народната просвета. Това означава ли, че от 15 септември не може да бъде въведена предучилищна година за 5-годишните деца или просто не са готови училищата за това?
- Според мен никой не е готов - нито училищата, нито детските градини, нито педагогическият състав. Постъпили са няколко предложения между първото и второто четене, като от синята коалиция предлагат това да е в пожелателен аспект, т.е. родители, които желаят, да запишат децата си. Така да имаме един вид пилотен проект през учебната 2010/2011 г. Другият вариант е въвеждането да бъде отложено за след една или две години. Знаем, че отначало в закона бе записано да има една година гратисен период, за да се подготвят общините. След това вносителите явно са осъзнали сериозността на въпроса и сами увеличиха гратисния период на две години. Според мен най-добре е навсякъде, когато общините и държавата са готови - с база, с възпитатели, с хранене, с учебни планове, когато всичко е готово, тогава да се стартира мярката. Защото тя има не само учебно-възпитателен елемент, но и чисто психологичен за семействата и за децата ни. Не бива да правим експерименти в тази област по метода на пробите и грешките.
- Всички закони, които дойдоха от Министерския съвет, срещнаха неодобрение от гилдиите, които засягат - и за академичния състав, и за стимулиране на научните изследвания, и за висшето образование. В комисията се наложи да ги променяте. Сега отговарят ли на нуждите на професионалните дейности?
- Ще започна отзад напред. Законът за висшето образование категорично не отговаря на изискванията на нито една от общностите в момента. Самите писма, които получих между първо и второ четене от УНСС, от Техническия университет, от Медицинския университет и проф. Ваньо Митев, който беше сред най-ревностните радетели, показват, че самите те от поддръжници минаха в опозиция. И вече не подкрепят направените на второ четене предложения, които влязоха и в окончателния вид на Закона за висшето образование.
- Излиза, че никой не го одобрява - нито парламентарните групи извън ГЕРБ - всичките против платеното обучение, нито самите вузове.
- Ами да. Просто приехме закон, който не обслужва ничии интереси в добрия смисъл на тази дума, не се подкрепя от никого и освен това голяма част от колегите са убедени, че са заложени текстове, които няма да работят. Механизмът, който е заложен, няма да проработи на практика. Колкото за Закона за насърчаване на научните изследвания, там промените са козметични. Гилдията очакваше по-кардинална и по-стратегическа стъпка в тази важна насока, защото това би запълнило до голяма степен празнотата от липсата на национална стратегия за научните изследвания. На практика променяме закона, като се опитваме да налучкаме верния тон, но всъщност верният тон е да ги има стратегическите задачи на държавата по отношение на науката. Към момента държавата не е поставила своите задачи и затова науката - в БАН, в университетите, където все пак мъждука нещо от научната и развойната дейност, те самите налучкват тяхното развитие. Като, разбира се, четат европейската стратегия "Европа 2020" и работят в тази посока. Така сподели пред мен и председателят на БАН акад. Съботинов, когато миналата година на среща с представители на Световната банка той представи вижданията на БАН до 2013 г. Попитах го, когато не знаем стратегическата линия на държавата за науката до 2013 г., как определят задачите на академията. Той отговори: просто взимаме задачите от европейските бумаги и ги адаптираме за БАН.
- Не може ли просто да се вземат поне основните 6 пункта за науката от "Европа 2020" и да се впишат в нашия закон, та поне да има някакви стимули? Защото в момента няма такива в България, има благопожелания.              
- Така е. Ако от МС бяха предложили тези 6 пункта за нашия закон, щяха да срещнат въпроси от наша страна, поне в мое лице, за финансовата обосновка на тези пожелания. Защото закон от рода на "Хора, бъдете добри и да се обичаме всички!" на нас не ни върши работа. На нас ни върши работа закон, който е финансово осигурен. Но явно имаме проблеми с финансовото осигуряване на науката и с това си обяснявам и козметичните промени в този закон.
- А какво правим с науката буквално от днес, защото субсидията за БАН покрива само половината от заплатите и нищо друго. Не си представям какво ще правят учените ни от септември нататък.
- Българската академия на науките има спешна нужда от няколко неща. По отношение на това, което е наша работа - законодателството, ние сме длъжници на БАН с един добър и работещ закон за академията. Като юрист ви казвам, че на тях в момента законът повече им връзва ръцете, отколкото ги отвързва. Давам конкретен пример - те са публична институция, имат особен вид собственост, имат имоти, които са дарявани на БАН, а в същото време министърът на финансите им е нещо като почти принципал. Този неясен правен статут - хем публични, хем с частни имоти, хем под крилото на министъра на финансите, според мен не дава големи възможности на БАН да се включва със своите активи в съвместни европейски, пък защо не и в по-големи международни и световни проекти. Така те не могат да се легитимират пред чуждия партньор. "Макс Планк" в Германия са ясни, френският СНРС е ясен, а при нас още се люшкаме и доказваме, че не сме съветски тип академия.
- Но правителството върви към още по-силна власт над БАН от страна на финансовия министър, вместо да е обратното.
- Трябва да се знае, че основният орган в държавата, който има най-тежката дума за БАН, е Народното събрание. Този текст поне е ясно разписан в закона - че Народното събрание е органът, който преотстъпва имоти и активи от БАН и следи за това как академията се разпорежда с тях. Така че акцентът трябва да бъде поставен при стратегическата работа спрямо БАН върху Народното събрание. Затова казвам, че ние - депутатите, сме длъжници с една стратегическа рамка за развитие. Която трябва и да успоки работещите в тази институция. Защото тези появявания на чернови на закони, написани от този или онзи академик, от този или онзи бивш посланик, който на коктейл с министъра му дал черновата - всичко това не успокоява, а напротив всява смут сред работещите в науката. А те, за да работят, най-малкото имат нужда от спокойствие и от елементарната сигурност, че утре ще могат да си платят парното.
- Вие лично положихте много усилия да се пооправи законът за академичното развитие, който пуска всеки вуз да си прави каквито иска професори без оглед на качество. Появиха ли се някакви критерии за научно равнище и защо всички вузове ще "произвеждат" хабилитирани, а не поне само тези с най-високата оценка от акредитацията?
- Това не ме удовлетворява, защото моите предложения не бяха приети, включително искането ми това право да имат висшите училища с оценка "много добър" от институционалната и програмната акредитация. Оказа се, че много малко университети отговаряли на това изискване и за двете акредитации, включително Великотърновският университет ги нямал. Затова трябвало да разширим малко палитрата.
Не ме удовлетворява и това, че журитата не се избират чрез жребий. Очакваше се някакъв допълнителен работен механизъм да се опише в Правилнка за приложение на закона, който трябваше да е готов до края на юли. Той обаче не е факт. Разговарях с министъра, той ме увери, че е почти готов и предстои правилникът да бъде внесен за приемане в МС през август. Споделих с него безпокойството си, че всяка загуба на време оттук нататък би могла да бъде фатална, защото от приемането на този правилник тече едномесечният срок пък вузовете да си изработят своите си правилници. Като скачени съдове са навързани тези правилници, но те създават именно тези по-работещи механизми, които в началото на академичната година трябва да са вече готови и завършени и да няма въпроси по тях.        
- Депутати от ГЕРБ внесоха и първа поправка на току що приетия закон - и колежите да имали право да правят професори. Одобрявате ли това?
- Това е също нещо, което беше набързичко прокарано. В точка "разни" в комисията бе обсъдено, ако не се лъжа. Тези колежи сега в закона нямат правата да присъждат степени и длъжности за хабилитирани лица, трябва да си поръчват процедурите в други висши училища. Но самите колежи също са висши училища...
- Обаче имат капацитет да обучават студенти само в най-ниската степен - "професионален бакалавър". Как ще имат капацитет да "правят" професори?
- Така е. Всъщност идеята беше тези колежи по някакъв общ съобразен начин да се приобщават към университетите, да търсят тяхното крило и в тази насока да се намали и общият брой на висшите училища в България. Аз исках да видя първо правилника за приложението на закона, след това - правилниците поне на 10-15 вуза, да видя има ли пробойни между закон и правилници. Като видя това, съм готов отново да актуализирам моите предложения, които не бяха приети. Не защото упорствам, че са отхвърлени, а защото, ако има разминаване между закон и правилници и това е проблем на закона, трябва да го усъвършенстваме.
- Мисля, че наесен ще има недоволство от платеното обучение в държавните вузове. Редовно приетите ще са всъщност ощетени от това, че те учат и постигат резултати, а другите ще си плащат и ще бъдат приети. За високите такси срещу заплащане пък едва ли ще има много желаещи. Какъв е коментарът ви за платеното обучение?
- Това изобщо... Мисля, че ректорите, деканите, ръководствата на висшите училища трябва да имат висок морал, близък до морала на светците, за да не се изкушат да представят най-простичката и човешка оферта, която минава през корупционните български глави: "Ти, драги студенте, искаш да ми направиш някакъв подарък и да влезеш редовно, или този подарък ще си го плащаш всеки семестър като такса за платено?" Това е толкова близко до ума и толкова близко до нашите корупционни нагласи, че няма накъде повече. Ние трябваше да целим да има ясни правила. Ако искаш да си частник, бъди частник и играй на частния пазар и там се самодоказвай. Защото ти не можеш просто да продаваш дипломи - излезе ли един път лошо име на университета ти, че продаваш дипломи и на пазара никой не ги търси, тогава ти като частен предприемач си наясно, че твоето предприятие просто ще фалира. Докато в държавния университет нямаш този стимул да се самодоказваш всеки ден, защото държавата - майка хранилница, ти дава субсидията, вървят си заплатите, вървят си режийните разходи. Е, ако допълнително нещо изработиш за по-големи хонорари на преподавателя, както се казва - добре дошло. С тази смесица се замесва взривоопасен барут. И не знам на кого ще гръмне първо в ръцете.
- Пернишкият университет, който НС създаде и който в медиите неизменно се съпровожда с определението "скандален", е обявил, че ще приема студенти и в архитектура. А по закон, за да обучава в регулирана специалност, трябва да има решение за това от парламента и специална акредитация в агенцията за специалността. Пернишкият университет няма нито едното, нито другото. Как ще приема в архитектура, нарушавайки закона?
- Аз също четох тези обявления в медиите. Водещи архитекти, световни светила в тази наука щели да преподават. И като че ли "дистанционно" нещо се прокрадна. Стои светилото някъде пред компютъра, стои нашият български студент пред компютъра и дистанционно се облъчват със знания и умения в тази наука. Но дори и така да е, трябва да има законовите разрешения. На сто процента е вярно това. Ако тръгне такава процедура, наистина  ще поставим много по-сериозно въпросът и за материалната база, защото такава специалност, пък и другите, изискват една материална база, която да е сериозна и адекватна на преподавания материал.