Не аз - ние сме БСП!

Дълбоко съм убеден, че подетото от Сергей Станишев начинание "Аз съм БСП" е най-малкото сериозно недоразумение. Поне по три причини.
Първата - туитването "Аз съм шарли" бе спонтанен израз на съпричастност от хора с най-различни убеждения и възгледи с жертвите на брутален атентат. Механичното му пренасяне към заявката за партийно самоопределение е крайно несъстоятелно. При това придобива и привкуса на неуместен пиар.
Второ - къде остават съратниците ("Аз съм с БСП"), както и симпатизантите ("Аз съм за БСП")- дори и да допуснем хашването като средство? Днес партията най-малко има нужда от самозатваряне в някаква собствена самодостатъчност.
Трето, но далеч не и последно, текстът "Аз съм БСП", идвайки от бившия председател на партията, няма как да не прозвучи и твърде двусмислено като самосъзнание за незаменимост.
В горещите дни и месеци на 1990-1992 г. нашата заявка бе противоположната - "НИЕ ПАК СМЕ ТУК!" И тогава, и сега силата на партията бе и е в солидарността, в съпричастността към основното предизвикателство, пред което сме изправени - като партия на социалистическия идеал да сме носители на надеждата за справедливост - така, както повелява и нашата програма.
Затова "Аз съм социалист" - да, но "Аз съм БСП" - не! Ние всички заедно и всеки с приноса си към каузата за един друг, по-добър свят сме БСП!