22 Декември 2024неделя18:09 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

АПРИЛ `1876

Най-свето в живота ми ще бъде свободата

Пътят от Манчестър до Дряновския манастир на търновеца с диплома от "Оуенз колидж" Тодор Лефтеров

/ брой: 64

автор:Илия Пехливанов

visibility 4954

Тодор Лефтеров е син на един от първите хора на възрожденско Търново, забогатяващ търговец на едро, издигнал красива къща точно срещу хълма Царевец. Роден е през 1852 г. Завършва пети клас. Тогава баща му умира. Двамата с майка си заминават за Манчестър, където другият брат (от друга майка), Хараламби, бил съдружник в кантората "Камбуров & Лефтеров", която въртяла успешно добра търговия с памучни прежди в самото сърце на текстилната промишленост.
Тодор се записва да следва икономически науки в известния "Оуенз колидж" - предшественик на днешния Манчестърски университет. Очаква го - по всичко личи - блестяща кариера на търговец. Ако бе продължил по възходяща линия, щеше да има бъдещето на Иван Евстратиев Гешов от Пловдив, негов състудент в колежа, най-известния представител на търговско-банкерска фамилия, играла важна роля в икономическия и обществен живот у нас след Освобождението, министър и шеф на буржоазно правителство, действителен член и председател на Българската академия на науките, построил днешната й сграда.
По време на Априлското въстание изпраща дописки до в. "Таймс" за турските издевателства над българите, заради което е арестуван и осъден на смърт, като е помилван със застъпничеството на английското и американското консулство в града.
През 1873 г. двамата с майка си се прибират в Търново с намерение той да започне търговия. Но по същото време наоколо блуждае един "метеор", който имал толкова силно притегляне, че можал да измени пътя на способния млад мъж в съвсем неочаквана посока. Лефтеров се запознава с Преображенеца Отец Матей  (Точно така се изразява Минко Ив. Марковски след време в спомените си: "Един метеор захвана да се появява тъдява...")
Отец Матей тъкмо такива хора дирел под дърво и под камък, като търсел начини да ги приобщи към освободителното дело. Помогнала и майката със своята благословия -  Тодор й бил единствен син, не го пущала да заминава отново за Англия...
Тогаз Матей извиква Тодора при себе си и му казва:
"Баща ти като умираше, извика ме на смъртния си одър и ми рече: "Големия, Ламби, нека да върти търговията сам. Ала малкия, Тодора, ти го завещавам, Отче Матей, на тебе. Прави с него каквото щеш. Знам, че няма на лошо да го научиш..."                     
Като чул последното желание на баща си, на Тодора не му оставало нищо друго, освен да подири Матея и дето го заведе той, там да отиде. Поискал само да попита майка си.
- Иди, чедо, иди! Отче Матей знае какво прави... - бил отговорът й.                                                                
И една есенна вечер жителите на голямото търновско село Михалци, без много-много да разсъждават, приели за главен учител 21-годишния търновец, следвал науките в колежа "Оуенз" на далечния Манчестър. Без особено затруднение Матей успял да осигури на Лефтеров 6000 гроша годишна плата - една невероятна сума за онова време наистина. Имал е право: никое българско село не разполагало тогава с такъв учител.
 Да припомним: както се изповядва в автобиографията си, в същото това село през 1845 г. Петко Рачов Славейков отива да се глави за даскал. Не можал да успее - селските чорбаджии давали повече пари на селския говедар, защото той по цял ден се печал на слънце, а учителят си стоял на сянка в килията с думите: "Дяй то да си гуйдар и дяй да си дасдкал!..."
Само три десетилетия по-късно - и какво израстване! Личи си, че тъкмо Михалци било любимото пристанище за Отче Матея. Тук през 1870 г. под негово наставление е построена и осветена двуетажна сграда-училище в двора на черквата, върху чиито стени тревненският зограф Венко изписва единствен по рода си "Вечен календар" по модел, донесен от Света гора.
Първата работа на Лефтеров била да направи преобразования в учебното дело. Вместо овехтелите църковни книги, които вече били изпълнили своята просветителска мисия, той въвел естествознание, история, граматика, география, теоретическа числителница. (Някои от учебниците, ползвани тогава тук, и до днес могат да се разлистят в местната библиотека.)
Сетне младият учител се отдал на укрепване на новосъздаденото читалище "Съединение". Уредил читалня. Осигурил получаването на всички тогавашни български вестници. Създал театрална трупа. Играна била пиесата "Райна Княгиня" и няколко други пиеси. Три вечера гостувал пътуващият театър на съседната Бяла Черква.
Лефтеров имал за най-близки другари двамина учители от съседните села: Стефан Кимрянов, старозагорчанин, и Стефан Кънев Водски от Габрово. Неразделни били - наричали ги "Светата Троица".
Останал е спомен и за сърдечното увлечение на Лефтеров по дъщерята на Даскал Бачо Киро - Ирина. След време тя написва стихове, в които оплаква своята изгора, загинала в Балкана.
До Април 1876 оставали само две пролети. Лефтеров постоянно узрява за революционна деятелност. Става член на местния комитет, оглавяван от поп Стефан Трифонов. Участва в тайните приготовления за бъдещото въстание. Почва да извежда младежи извън село и да ги учи да стрелят и да прибягват като войници. Малко по малко става водеща фигура сред местните революционери. Произнася ведно с тях думите на клетвата една нощ в избата на поп Стефана:
"Заклевам се във Всеведущаго Бога какво самоволно зимам участие в народното устание!"
На 1 март 1875 г. в Ново село неочаквано умира Отец Матей от инфекция в ухото. Няколко дена по-късно там става погребението му. Събира се хилядно множество - главно комитетски дейци от околността. На гробището в черковния двор държи прощално слово не някой друг, а Тодор Лефтеров:
"Отче Матее, къде отиваш, кому ни оставяш! Кажи на ТВОИТЕ Раковски и Левски, че народът ни черпи от делото им сила и подкрепа за бъдещите ни борби..."
При тези негови думи - както пише в спомените си Гено Недялков  - всички се разридават. Плачат и деца, и старци, и жени. Сълзи има и в очите на покръстените в опасното дело хора. След погребението става тайно комитетско съвещание.
Заедно с 27 души от Михалци Лефтеров тръгва с Попхаритоновата чета за Балкана. Няколко вечера по-рано той държи у Попстефанови пламенна реч:
"Братя, и по сидемдесет ръце да имаме, пак нищо не можем да сторим на турската държава. Ала дошло е време, колебание не трябва да има: трябва да се сее, за да се жъне!"
И добавил една мисъл на английския историк Макколей:
"Ако хората се надяват да им се даде доброволно свободата, те вечно ще чакат."
Четата, водена от Поп Харитон, тръгва рано сутринта на 28 април от село Мусина с намерение да се присъедини към четата на Цанко Дюстабанов край Габрово. Спира временно в Дряновския манастир, където се оказва, че е обсадена отвсякъде и не може да продължи.
Цели 9 дни трае епичната битка. Осемдесет и шест души четници от търновските села застават срещу 5-хилядна редовна войска на Втора Дунавска армия от Шуменската крепост, командвана от генерал Фазлъ паша, и още толкова башибозук. Докарани са и два нови Крупови топа. А завалява майски сняг (черешите били цъфнали!), барутът се измокря, пушките ръждясват, студено става като зиме.
Сведенията за поведението на Лефтеров по време на битката са крайно оскъдни. Знае се само, че той скъсва писмото на дряновските чорбаджии, с което те молят въстаниците да се предадат. Сигурно е участвал в писането на отговора - над него едва ли се е потила само главата на Даскал Кира...
В последната нощ на 7 срещу 8 май изглежда той е участвал в решителния опит да се разкъса обсадата под командването на поручик Петър Пармаков, българин на руска служба. Неприятелят обаче ги изненадва иззад каменен дувар и в ръкопашна схватка падат убити няколко десетки въстаници. Останалите се разпиляват из гората.
Фазлъ паша бил френски възпитаник, наскоро встъпил в длъжност. Имал много висок ръст, дебелак. Кореспонденти на европейските вестници го нарекли "Коняк паша" - непрестанно лочел коняк. И бил страшен циник този Коняк-паша!   
Когато един от дряновските чорбаджии се престрашил да му рече:
- Паша ефенди, законът не дозволява да се изтребват хората без законна присъда! - той отговорил:
- Ей, чорбаджи, сега законът от пешек и прах не се чете. От дима на кремъклийките на комитите царските фермани не се виждат!
Представете си го: седи в шатрата си. До него - шишето с коняк. Подут от пиене... Откъм юг по реката се стелят пушеците на горящия манастир, из двора плячкосват черкезите, правят от свещените хоругви наметала за конете си, тъпчат икони, секат с ятагани ръкописни кожени книги, някои може би още от времето на цар Иван Александър.
Пашата заповядал на своите хора, когато забележат някой по-странен човек като претърсват гората, да не го колят на място, а да го водят първом при него. Така изглежда са намерили свит в драките и Лефтеров. Като по-изнежен той бил хванал треска от студа и влагата. Направил им впечатление: европейски дрехи, необичайна прическа, интелигентно лице... Завеждат го при пашата. В това време някой от чорбаджиите вече набързо е обяснил, че той е учител от Михалци, търновец, учил за търговец в Англия. Очите на Фазлъ паша се разширяват от учудване.
А Лефтеров, усетил, че бие последният му час, с треперещо от треската тяло се изправя срещу пашата и... заговорва на школуван английски език за свещената свобода и за правото на всеки народ да решава самичък съдбата си!
Фазлъ паша стоял като втрещен. Дотогава той бил клал раята с чистосърдечното убеждение, че тя именно това и заслужава, без никакви угризения на съвестта. И изведнъж пред него се явява учил науките в Европа човек, може би един бъдещ министър или най-малкото един търговец. Това разбивало на пух и прах представите му за противника.
И тогава този, който обикновено предоставял клането - черната работа - на ненаситните за кръв черкези и башибозуци, изхвръкнал разярен из шатъра и сам с ятагана си съсякъл Лефтерова. После наредил да го разкъсат на части и да  нахвърлят парчетата от тялото по храстите около стана му.
Минутната политическа дискусия върху Източния въпрос... прекъснала. Но може би той - победителят, в този момент е усетил, че губи.
Димът от пожара на манастира наистина пречел да се разчетат ясно царските фермани. Но се виждал от много далече.
Виждал го целият свят!                                                 
                                                    

"Елате, братя, сега е вече време! Да сложим печат на съвестта, да сторим клетва над Светото евангелие под пряпореца на нашата свобода! Дайте внимание, чуйте общата звонична
                                                                    
          К Л Е Т В А
во имя пресветии троици Отца и Сина и Светаго Духа
                           
 АЗ, ДОЛУПОДПИСАНИЙ СЪЩ СИН НА БЪЛГАРИЯ, ЗАКЛЕВАМ СЯ В ВСЕВЕДУЩАГО БОГА КАКВО САМОВОЛНО ЗИМАМ УЧАСТИЕ В НАРОДНОТО УСТАНИЕ, ЗА ДА СЯ БИЯ ДО ПОСЛЕДНИ СИЛИ ЗА СВОБОДАТА НА МОЯТА БЪЛГАРИЯ ПРОТИВ ТИРАНИНА И НЕПРИЯТЕЛИТЕ, КОИТО И ДА СА И ОТДЕТО И ДА ИДАТ.
ЗА НЕПРИЯТЕЛ НА ОТЕЧЕСТВОТО СИ СЧИТАМ ТУРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО И ВСЕКИГО, КОЙТО ВДИГНЕ ОРЪЖИЕ ПРОТИВ НАС И ВСИЧКИТЕ ПРЕДАТЕЛИ БЕЗ РАЗЛИКА.
ЩЕ СЕ БОРЯ С ОРЪЖИЕ В РЪКА ПРОТИВ НЕПРИЯТЕЛИТЕ НА ОТЕЧЕСТВОТО СИ, ДОГДЕ ПАДНА МЪРТАВ ИЛИ СМЪРТНО РАНЕН, НО ЖИВ НЯМА ДА СЯ ПРЕДАМ.
НЯМА ДА СЯ ОТДАЛЕЧА, НИТО ДА ПОБЕГНА ИЗ РЕДОВЕТЕ НА ДРУЖИНАТА СИ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ И ПРЕД НИКАКВА ОПАСНОСТ, НО ЩЕ СЯ БИЯ ДОГДЕ ПАДНА МЪРТАВ ИЛИ РАНЕН, ИНАК СЕКИ МОЖЕ ДА МА ЗАСТРЕЛЯ ИЛИ ОБЩО ДА МА ОСЪДЯТ НА СМЪРТ КАТО ПРЕДАТЕЛ.
АКО РАНЕН ПАДНА НЕ ДАЙ БОЖЕ РОБ ПОД КАКВИТО МЪКИ И ДА БЪДА ША ПРИТЪРПЯ СИЧКО, НО НЯМА ДА ИЗДАМ ИЛИ ДА ОТКРИЯ НИ НАЙ-МАЛКО ОТ ПЛАНА НА НАРОДНАТА НИ РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ ДРУГО, ЩО СЯ ОТНАСЯ ДО НЕЯ.
ЗА НАЙ-ГОРНЮ НЕЩО И ЗА НАЙ-СВЕТО И СКЪПО НА ТОЗИ СВЯТ В ЖИВОТА МИ ЩЕ БЪДЕ СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ, НА КОЯТО В ИМЕТО СЯ ЗАКЛЕВАМ, ЧЕ ЩЕ СЯ БИЯ С ОГНЕНО И СТУДЕНО ОРЪЖИЕ ПОД НЕЙНОТО ЗНАМЕ.
ДОГДЕ ПАДНА МЪРТАВ ИЛИ СЯ ОСВОБОДЯ ОТ ИГОТО НА ТИРАНИНА, КЪЛНА СЕ ПРЕД БОГА И ПРЕД ЧЕЛОВЕЦИТЕ, ЧЕ АКО НЕ ИЗПЪЛНЯ СИЧКО НАПЪЛНО ДА БЪДА ПОРАЗЕН КАТО КАИНА И ПРОКЪЛНАТ КАТО ЮДА И ТЪЙ ГОСПОД И СВЕТА БОГОРОДИЦА ДА МИ СА НА ПОМОЩ.
АМИН!

Тази клетва е произнесена от бъдещи участници в битката при Дряновския манастир от село Михалци в избата на поп Стефан Трифонов. Написаното издава прякото участие на Тодор Лефтеров. Оригиналният текст е запазен от Минчо Славчев, син на комитетския деец Славчо Колев. Ръкописът е намерен под гредите в неговата изба в Михалци и предаден през 1911 г. на Христо Марков - автор на книгата "История на 9-тях дни в Дряновския манастир", издадена в 1912 г. от михалското читалище "Съединение".



 ЧИТАЛИЩЕ ДА ОСНОВАТ...
(Народна песен от Бяла Черква)

Събрали ми са, събрали
трима-четирма даскали
във село Бяла Черкова.
Първият беше - кой беше -
Бачо ви Киро Петрович,
вторият беше Иванчо,
Иванчо - младо търговче,
третият беше Цанката,
Цанката Дюстабанова,
четвърти беше - кой беше -
Георгито Македончито.
Голям са сговор правили
читалище да основат,
народа да си повдигнат.
Народа да си повдигнат,
мила свобода да търсят.
Че събра Киро и отбра
от село Бяла Черкова
сто и трима млади юнаци,
женени и неженени,
отде по двама, по трима -
от дяда Марча четирма.
На всеки пушка подаде
и ги на талим учеше..
Ах, че ги Киро заведе
във Дряновския манастир...


Тази народна песен за битката в Дряновския манастир е изпята от певицата Станка Христова, 57-годишна. Тя я научила от баба Гина Владимирова, пяла я в читалището, ходила с нея и на събор в София. Записана е на магнитофон от Илия Пехливанов на 26 февруари 1971 г.


РЕЦЕПТА ЗА КРЕПОСТЕН ЗИД


Манастирът е граден от колюфичевски майстори. За градежа са събрани 20 000 кокоши яйца от околните селца, за да бъдат смесени с хоросана. Това е стара рецепта за здрав крепостен зид, известна в Европа.
Върху стените на черквата и днес има следи от двата нови Крупови топа на Фазлъ паша. Доскоро в двора на манастира са намирани осколки от шрапнели. По време на битката били изстреляни около 200 гюллета.
Скоро след Освобождението манастирът е възстановен отново от колюфичевски майстори.
А хората от околните селища са запаметили битката с думите:
"Когато турците изгарят манастиря..."
Генерал Фазлъ паша в своя рапорт до Високата порта нарича Дряновския манастир "един малък Севастопол".

                                                                           
Знаменитата клетва на въстаниците

Дряновският манастир "Св. Архангел Михаил


Бачо Киро

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 14333

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 11429

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 13802

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 15793

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 13220

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 13446

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 11780

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 11681

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 19515

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 16535

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 13619

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 12718

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ