Най-страшното е, че идва още по-страшно!

Георги Златинов
социален психолог

Заглавието е заключението и прогнозата на един млад социален психолог, който с научна цел и методика е изследвал реалната действителност на българския преход към пазарна икономика. Прави му чест, че без политически реверанси на една или друга политическа сила - така типично за нашето време - той е открил и разчел много документи, факти и човешки свидетелства, за да констатира както някои успехи на прехода, така и голямата неоправдана разруха и престъпна приватизация. От нея се възползваха немалко хора, които са заграбили народното богатство, забогатели са и днес са се наредили в първите редици на новите български банкери, милионери и милиардери.
Не зная кога и как този млад социален психолог ще огласи резултатите от своя научен труд! Зная само, че още се колебае и страхува от ответна по-жестока реакция от средите на управляващите. И това е съвсем естествено, тъй като на бял свят излизат факти и улики, които възбуждат страх и говорят, че идва още по-страшен страх за България и българите.
Страхът е спътник на човека от най-древни времена и до наши дни. Учените са го открили още в първобитния човек. Затова в световния дневник на вечността четем: "Само един живее от началото на света до края - СТРАХЪТ". Знам, че някои няма да се съгласят с мен, но си позволявам да кажа, че страхът по време на целия преход и особено по време на управлението на ГЕРБ много активно и болезнено присъства в живота на всеки човек, на всички хора. Той сменя власт и властници. Разделя приятели и съдружници. Променя посоката, времето, условията, но винаги е битка за живот и оцеляване. В тази битка всеки се стреми да освободи терен за себе си, за своята по-голяма крачка. Всеки тегли чергата към себе си. А очите и крачката на страха са големи и широки. Те нямат граници, нито таван. Богат или беден, млад или стар, безработен или работещ, болен или здрав, студент или ученик, учен или бизнесмен, всеки се страхува от всеки, от всички и за всичко.
По време на прехода хората така се увълчиха, намразиха и отчуждиха един от друг, че трудно се понасят и повече се подозират и обвиняват, а Държавата я няма. Държавността се разпада. Семейството се разрушава. Образованието не може да намери своя път към човека. Затова страхът, като социално-психологическо явление и състояние у нас, вече има по-голяма власт над човека, отколкото разумът. Той убива вярата, душевността и добротата в него. А житейска истина е, че който не носи в душата и сърцето си добротата, в него няма нито спокоен живот, нито човечност. Страхът блокира съзнанието, задържа волята за полезни действия, отваря широк път на безумието и глупостта. В същото време страхът води до стрес. Нарушава функциите на централната нервна система и енергийния баланс в сърдечната област. Нали пред очите ни българската нация се превръща в болна нация. Почти всеки българин се оплаква от някакво заболяване, свързано със сърцето, кръвното, ставите или костната система.
Поставям така широко и остро проблема за страха, защото имам усещането, че управляващите, опозицията, и особено Бойко Борисов, не са с лице в борбата срещу него. Получава се интересна картина. Когато силна буря или градушка унищожат реколта и поразят райони, властта веднага организирано се намесва и помага. А сега, когато страхът е обхванал цялото население и представлява национално бедствие, организирана правителствена реакция няма. За нас, социалните психолози, това е непростимо. Някога във времето и за времето Ф. Рузвелт - този изпечен политик и практичен държавник - остави като завещание за всички управляващи в света посланието: "Страхът е единственото нещо, от което трябва да се страхуваме".
Тъкмо този страх не се усеща в стила на нашите управляващи! Кой не се радваше и не подкрепяше онова, което те направиха в помощ на хората от пострадалите райони от природни бедствия. Страховата психоза е като природно бедствие, но с други тревоги и измерения. Защо правителствен екип не посети някои от районите, в които страховата психоза се е настанила по-трайно и по-дълбоко? Със страха на хората не бива да се играе на жмичка, нито да се проси човешкото търпение. Търпението има граници, а заплахите и безгрижието раждат гнева и чувството за отмъщение. Този гняв всеки ден расте у работници и селяни, учени и лекари, учители и писатели, пенсионери и безработни, полицаи и пожарникари, железничари и учители, студенти и ученици. Какво ще стане, ако протестите прераснат в размирици, атентати и бунтове? Ще стане нещо много страшно, срамно и гибелно за България. Този страх и срам не бива да ни сполети. Засега обаче нито парламентът със своите комисии, нито правителството със своите министри, нито опозиционните сили, никой не издига като приоритет борбата срещу страха като национално бедствие. Дали не дойде времето държавният глава - Росен Плевнелиев, да постави на вниманието на всички политически сили и цялото общество този проблем? Още повече, че като президент той сам издигна националната кауза за своя лична мисия. Няма никакво съмнение, че една такава инициатива ще бъде подкрепена и подпомогната в разработката на съответен проект и документ от учените, социолозите, социалните психолози, лекари и различни други експерти. Не бива повече да се търпи това положение, при което всеки се страхува от всички и от всичко. Страховата психоза като национално бедствие има "лек", "лекари" и "световен опит". Те трябва да се открият и впрегнат в действие. Тук политическият инат, дебелоглавието, заяждането и взаимното отрицание не помагат на "житната оран на плодородната нива". В борбата срещу страховата психоза се иска нова политика, единство на думи и дела, нов морал и нова нравственост. Иначе в действителност най-страшното е, че идва още по-страшното.