НАЙ-КЪСИЯТ ДЕН

  Преживяхме отново най-дългата нощ на прехода. Дойде и най-краткият, най-късият ден през годината. В астрологическото начало на зимата. Направо си го обявих за личен празник. Сложих цветя край леглото си. Обух си новата  пижама. И зачаках...
   По  едно време влезе  жена ми. Малко раздразнена и нервна от радостния ми вид.
Какво си се нахилил, сякаш ти е празник днес? - извика тя и запя още по-гневно и нервно:
„Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди!”
   Пооправдах се с кризата, с малката си пенсия, която не я хваща и коледната добавка. Два лева  не ми стигаха да взема и аз двайсетина евро по Коледа...
    Тутакси временното затишие бе нарушено...
   Отдясно нахлуха двама умни и интелигентни младежи с вувузели и трансперант със свободен протестен текст...Още по-изненадващо връхлетяха трима ранобудни студенти
с подобни искания и кафе в ръцете си в пластмасови чашки...
    Дойдоха и непоканени журналисти да отразят личния ми празник „Най-късият ден в годината”.
     Почувствах се някак си унизен и смачкан - хем европеец, хем от страната на НАТО, а с такъв кратък и много къс ден...Уж всички сме в Европа, а нашият ден - на  последно място по продължителност, по европейски субсидии...Най-късият ден в Европа!?
Утрепаха ми празника. И този път...И само надеждата отново ме крепи, че дните наголемяват, че  утре най-къс ден, ще е поне малко по-голям. Ей тонинко, но по-голям. Като на другите по света и особено в Европа...