Най-интересните находки от 2022 г. показват в НАИМ

Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките представя до 21 май т.г. в залата за временни експозиции на НАИМ на пл. "Атанас Буров" 1 националната археологическа изложба "Българска археология 2022". За шестнадесети пореден път изложбата показва най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през предходната година. Важна част от експозицията са постерите за 53 археологически проекта. 

При откриването на изложбата в централата зала на музея бе представена и постерната изложба "Храмът на Понтийската майка на боговете - Кибела от Дионисополис", подготвена от Историческия музей в Балчик, в която може да се видят 3D възстановки на култовата постройка и снимки на най-интересните находки.

"2022 година беше трудна за българската археология. Сесията за планирани археологически проучвания при Министерството на културата много закъсня. С ограничен обем и брой бяха и спасителните археологически разкопки по различни инфраструктурни проекти в цялата страна. Въпреки това българските археолози се справиха по най-добрия начин със своите задачи. Част от постигнатите резултати може да бъде видяна в настоящата изложба", заяви при откриването доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН. 

В нея са показани над 300 експоната от 30 обекта, илюстриращи развитието на културите в днешните български земи от неолита (6000 години пр. Хр.) до Средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Дуранкулак, Порой, Юнаците, Сушина и Козарева могила, римският архитектурен комплекс при с. Стройно, община Елхово, римските градове Улпия Ескус и Сексагинта приста, крепостите Калята и Букелон, средновековните градове Плиска и Лютица и редица други. 

Представени са и резултати от спасителни археологически проучвания, осъществени в различни части на страната. Впечатляват находки от обекти по трасето на АМ "Хемус" (като ранноелинистическия некропол при с. Бохот и обекта при с. Чавдарци), на жп линии (обектите при Алдомировци и Чирпан), на газопроводи (късносредновековния некропол в м. "Гладно поле" до Враца). За пореден път са представени спасителни проучвания по Черноморието - находки от античния некропол в м. "Морската градина" на Аполония Понтика, Созопол.

Сред експонатите са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, мраморни оброчни плочки и стенни декоративни украси, ритуално огнище - есхара, сечива и оръжия, монети и много други. Сред най-впечатляващите находки са керамичните съдове от селищните могили при Порой и Провадия, огърлицата от селищна могила Дуранкулак, накитите и оръжията от ранноелинистическия некропол при с. Бохот, огърлица от злато и нефрит от античния некропол в м. "Морската градина" на Аполония Понтика, оброчни плочки на Тракийския конник от римския архитектурен комплекс при с. Стройно, бронзов стилус от античната крепост "Боровец" при с. Разлив, община Правец, златен пръстен-печат от Плиска.

Шестнадесетата изложба "Българска археология" е станала възможна благодарение на партньорската подкрепа на 17 исторически и археологически музея в страната, които участват с находки от своите фондове - Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Враца, Добрич, Пазарджик, Плевен, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, археологическите музеи "Проф. Рашо Рашев", Плиска и "Старинен Несебър", Етнографско-археологическият музей в Елхово, Общинският исторически музей в Ивайловград, историческите музеи в Мелник, Правец, Провадия и Чирпан.