29 Юли 2021четвъртък05:23 ч.

Най-българският, но и европейски празник

Кръчмарският вкус не може да представя националната ни идентичност

/ брой: 118

автор:Емил Янев

visibility 1658

Не е необходимо човек да бъде специалист по анатомия, за да се съгласи с констатацията, че всички органи в неговия организъм са важни, за да бъде той безупречно действащ механизъм. В този контекст втората констатация е, че въпреки това, те не са равностойни по своето функционално предназначение. Каквито и неудобства да създават на човека травмите по краката, ръцете, тялото и различните болестни състояния, той продължава да живее. Само пораженията в мозъка и сърцето предизвикват летален изход. Това налага неоспоримия извод, че мозъкът и сърцето са главните анатомични органи, без които нормалното човешко съществуване е невъзможно!
От него произлиза законният въпрос: Човекът полага ли достатъчно грижи за своите жизнени приоритети, т.е. за мозъка и сърцето?
Колкото и да е неприятно, трябва да се признае, че най-малко грижи той полага за тяхното правилно и по-продължително функциониране!
Помислете сами - всичките препоръки, отправяни към човека от всевъзможни източници - правителство, Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието, младежта и науката, Министерство на физкултурата и спорта, медиите, рекламите и пр. - му гарантират добър здравен статус, ако той поддържа своята физика в перфектно състояние чрез системни занимания със спорт. И нито дума за усъвършенстване на умствения и емоционално-естетическия му статус! А той се получава чрез повишаване на неговата култура и обогатяване на душевността му!
По-високият образователен ценз не е в състояние да изпълни тази важна задача, защото понятията образование и култура не са синоними! Нима не сте срещали високообразовани икономисти, финансисти, програмисти и всякакви други "исти" и администратори, които в ежедневната си практика

постъпват като бездушни роботи

Стандартизацията и роботизацията в технологичните дейности е хубаво нещо, но те са неприложими и дори вредни в междуличностните отношения, които са толкова многолики и непредвидими!..
Противоречието е повече от очевидно и налага множество други - при това твърде нелицеприятни - изводи.
Намираме се в навечерието на празника на славянската писменост и култура и това ни дава основание открито да се поставят за обсъждане редица важни въпроси, отнасящи се до духовното здраве на нацията.
1. Докога в програмите на партиите и държавата културната сфера няма да се признава за национален приоритет? Нима не е ясно, че в глобалното общество тя е призвана да бъде единственият ефикасен защитник на националната идентичност, особено на малочислените народи!?
Културата е не само материално наследство и търговски аргумент в културния туризъм. Преди всичко тя е непрестанно развиващ и обогатяващ се продукт на човешката духовност, което най-добре личи от живата нематериална културна дейност, която служи най-добре на каузата за по-доброто опознаване и разбирателство между различните народи! Докато за всичките други човешки дейности - завладяването на нови територии и пазари, разширяването на търговския обмен, развитието на икономиката и енергетиката, банковото дело, политиката, спорта и пр. - агресията е необходимо-присъщ компонент, то в духовната сфера той е неприложим, понеже противоречи на нейната субстанция.
2. Защо всички реформи в нематериалната културна дейност през последните 23 години започват и завършват

само със съкращения на финансовите средства

необходими за нормалното й функциониране? Нима не е ясно, че това се отразява пагубно на качествените й параметри, които са нейният основен аргумент, който - като магистралите, енергетиката и селското стопанство - се нуждае от съответните инвестиции, за да съответства на изискванията на XXI век. Това означава ли, че за управляващите в този период партии и личности културата е излишно бреме и те всячески се стремят да се освободят от него, въпреки че то е призвано да изпълнява важни държавни функции? В противен случай, защо в различните междудържавни договори за сътрудничество съществува изразът "разширяване на културния обмен", ако предварително се знае, че той няма да се осъществи?
3. След промяната на 10.11.1989 година по различни причини - най-вече за разграждане на тоталитарното наследство (!) - бяха закрити или разформировани редица добре работещи държавни структури, което отвори вратите на духовната сфера за спекулативно навлизане в нея на първичното натрупване на капитала.
С обяснението, че така се поощрява частната инициатива, тази сфера стана разграден двор, в който се настаниха много "инициативни хора" без отношение към нейната национално отговорна проблематика. Под техния масиран и целенасочен натиск в страната постепенно започна процес за налагането на "нови естетически критерии", в които на първо място се поставя печалбата, а не художествените изисквания. Пасивната позиция, заета от държавното ръководство по въпроса, позволи на "четвъртата власт", т.е. медиите, в "негласно" споразумение с новите продуценти да

налагат своите комерсиални критерии

богато обагрени в "жълто" и безвкусие. В резултат на това вместо култура - с нейните високи духовни и възпитателни послания - в страната трайно се настани субкултурата, с нейните предимно развлекателни - но най-често - нехудожествени изяви. Появи се и абсурдното понятие "комерсиална култура"!.. Вместо образци на съвременната българска култура да бъдат изкуството на Наум Шопов, Коста Цонев, Красимир Кюркчийски, Красимира Стоянова, Веселина Кацарова и др., като пример за подражание станаха изявите на безчислената конфекция от манекенки и поп-фолк изпълнители, които откровено налагат - заедно с множеството телевизионни псевдо шоу програми - кръчмарския вкус! Не е ли дошъл моментът търговците да бъдат изгонени от храма!?
4. Преди да се изработи стратегия за извършване на реформа в нематериалната културна сфера, наложително е да се уточни и приеме нейната законова основа. Сега действащите нормативни актове, третиращи тази проблематика - Закон за закрила и развитие на културата, Закон за меценатството, Закон за читалищата и пр., - съдържат безкрайно остарели и неточни формулировки, които не помагат, а пречат на оперативната работа. Убеден съм, че тяхното преработване ще отнеме повече време и усилия, отколкото изработването на нови закони, понеже сегашните са

със сбъркана философия

Необходимо е законите не само да са адекватни на съвременните условия, а и да имат валидност в обозримото бъдеще. В основата им трябва да стои грижата за просперитета и на творците, и на институциите; не индустриализация, а мултиплициране на създавания художествен продукт по цялата територия на страната; решително подобряване на инфраструктурата за осъществяване на концертно-сценичните и възпитателни дейности; намирането на обективно обвързване на художествените постижения с финансовото стимулиране на отделния артист и цялата институция, което сега е в трагично положение; увеличаване износа на създавания качествен художествен продукт; селекциониране и утвърждаване в националната културна програма на основните фестивални изяви, с оглед финансово-организационното им укрепване и като средства за развитие на културния туризъм и пр. И още нещо много важно - те трябва да се спазват!
В този контекст не бива да се забравя, че просперитетът на едно общество се обуславя от дейността на креативни личности, които винаги са били и ще бъдат "локомотивите на прогреса". Сред тях творческите личности са в челните им редици, защото освен дарование, те са свикнали - като елитните спортисти - на ежедневен, изнурителен и целенасочен труд, който обуславя високите им артистични постижения за дълъг период от време.
Тъй като грижата за културата е важна държавна - но надпартийна - дейност, която се отнася до многостранните аспекти на общественото развитие, това изисква реформирането на нематериалната й сфера да не се извършва само от държавната администрация, а заедно със съдействието на неказионното гражданско общество. Това ще позволи намирането на верните консенсусни решения, от които се нуждае нейният просперитет.
5. В предприсъединителния период на България към Европейския съюз, след запознаването с проблемите на българската култура, в заключителния доклад на европейските експерти намират място интересни констатации и препоръки. В него най-висока оценка се дава на три културни дейности:  читалищата - като оригинална българска форма за повишаване на културно-просветния статус на населението с помощта на гражданското общество; постиженията на българската образователна система в областта на изкуствата и културата; българското музикално-изпълнителско изкуство, което от близо век е неотделим компонент в европейската култура.
Оттогава изминаха 5 години и сега е интересно и поучително да се проследи до каква степен тези констатации и препоръки са изпълнени с ново съдържание. Това не е моя работа, а на хилядите чиновници, издържани от данъкоплатците за това, те да бъдат приведени в действие. Защото за всички българи са важни европейските препоръки не само за икономически просперитет, финансова стабилност, енергетика, магистрали и пр., а и за развитието на културата (в широкия смисъл на понятието) на обществото.
Нека предстоящият най-български - но с общоевропейско значение празник - Денят на славянската писменост и култура, стане основание за катализиране на усилията в тази насока.



 

Банките вдигат таксите за искане на кредит

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 144

"Еврохолд" приключи сделката за ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 144

Поскъпват чадърите по претъпканите плажове

автор:Дума

visibility 98

/ брой: 144

"Бyлгapтpaнcгaз" ce paзплaщa пpeдcpoчнo за "Бaлкански поток"

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 144

"Мини Шенген" става икономически съюз

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 144

Байдън предупреди за война заради хакерски атаки

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 144

Напрежение между палестинци и Израел

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 144

В САЩ ваксинират държавните служители

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 144

Приземяване

автор:Ралица Николова

visibility 116

/ брой: 144

Зараза от незнание или от нежелание?

автор:Аида Паникян

visibility 149

/ брой: 144

Минаха години...

автор:Лозан Такев

visibility 126

/ брой: 144

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ