Науката е слънце...

Деси ВЕЛЕВА

Науката е слънце и за родители, и за деца, но класната стая й е тясна. Дори често излиза от нея, за да припълзи в нейни дубликати. Умалени копия на училищните кабинети се кътат в частни школи или апартаменти, за да приемат същите ученици в рамките на паралелното образование. То съществува съвсем официално от години и няма намерение да отстъпва въпреки обявяваните от държавните институции мерки за подобряване на обучението в училищата.
Инфлация, енергийна криза, КОВИД-криза не плашат родителите, които продължават да наливат милиони в допълнителни уроци.
Броени седмици остават до Националното външно оценяване на седмокласниците, което е пропускът за влизане в добрите гимназии - езикови, профилирани, професионални. Вече никой не си прави илюзии, че може да пропусне частното образование и да се довери само на държавното. Особено амбициозните родители, които се стремят към ТОП 10 или, не дай боже, към ТОП 20 на най-елитните училища в България.
Както често се оказва, София е друг свят, различен от останалата част от страната, затова в него важат различни правила, различни цели и желания. София е столицата на успоредното частно обучение, което е задължително условие както за слабите ученици, които имат нужда от допълнителна подкрепа, така и за изявените деца, които мечтаят само за най-доброто. С всяка година целите стават все по-високи за едни, и все по-недостижими - за други. Ножицата на познанията и уменията толкова много се отваря, че скоро

няма да има "средна класа" ученици

а само много успели и изцяло несправящи се. Настоящите седмокласници вече завършват първата част от тежкия си път в живота и за тях драмата приключва поне за следващите 3-4 години - до зрелостните изпити.
Наред са настоящите шестокласници - набор 2009, който може да се похвали като най-многобройния през последните петнайсетина години, както и като първия по новата учебна програма на МОН.
За този випуск все още много не се знае - дали ще бъде въведен интегриран изпит като външно оценяване, който да обхваща въпроси и от природните, и от обществени науки, наред с българския и математиката. Засега МОН мълчи по идеята, прокарана от предишния министър Красимир Вълчев. Това обаче не пречи на родителите да се втурнат към опразнените от предишния набор школи и учители, за да проучат пазара на частни уроци още преди лятната ваканция.
Оказва се, че изобщо не е рано за тази дейност, а дори за някои определени преподаватели е късно. Утвърдените, известни и доказани учители със свои школи са започнали записване още през февруари-март и вече са запълнили ограничените си бройки. Същото важи и за някои преподаватели с реноме, които се занимават с уроци вкъщи. За тях оценките се дават във вид на следната реклама: "При г-жа Иванова Венетка на Лили изкара миналата година 99 т. по български и литература". Или "97% от учениците на г-жа Георгиева влязоха в най-най-елитните училища". Как да не дадеш мило и драго за Иванова и Георгиева при тези референции!
Свободни за записване преди края на учебната година са по-малките и не толкова популярни учебни центрове, както и големите школи, които имат много зали и много учители. Изпусналите всякакви срокове родители към 15 септември ще могат да се доберат само до г-жа Димитрова, чиито деца добутват до някакви си 80 точки, но които няма да донесат нищо добро. Като цяло

по-трудно се намират учители по български език и литература

а математиците са по-достъпни, показва проучването на пазара.
Тук е моментът да се спомене за жертвите, които и следващата учебна година ще дадат родителите, за да отговорят на призива "Напред, науката е слънце..."
Цената се изразява поне в 1000 лева за подготовка по един предмет. Между 300 и 400 лева струва обучението в рамките на един модул, който продължава по 3 месеца. Целият курс се състои от три модула, а посещенията са по веднъж седмично по три учебни часа, обикновено в почивен ден. Групите варират - от 10-12 ученика, до 24 в по-търсените школи.

Огромна част от тях дори нямат свои помещения, а използват класните стаи на държавни училища. Все още никой не е намерил отговора защо в една й съща стая учениците ту могат, ту не могат. Когато те са там през седмицата, не успяват да овладеят материала, но когато попадат в същия кабинет през почивните дни, рязко стават прилежни и управляеми. Отговорът на този въпрос вероятно ще донесе Нобел на автора му.
При частните уроци нещата стоят по-различно. Там се очаква учениците да получат индивидуално внимание според потребностите и дефицитите им. Такива обаче не се предлагат масово и по-трудно се намира подходящ учител. Една от причините е, че цените са доста по-високи от тези на курсовете. Поне по 350 лева на месец струва обучението при утвърден учител. Занятията са два пъти седмично, а някои преподаватели предлагат и бонус - безплатни посещения преди контролни или класни. Въпреки че се очаква от частните уроци индивидуално обучение, такова на практика няма. Дори в домовете си учителите събират по 4-6 деца едновременно.
КОВИД-кризата проби

нов път в паралелното образование

- онлайн уроците. Въпреки че те са масово недолюбвани, за тях се говори само с презрение и се посочват като причина за неуспехите в обучението, неприсъствените занимания имат своите поддръжници. За някои те с компромис, за други - начин да се избегне сложен превоз и губене на време за пътуване.
Парите ще излетят, куп деца ще попаднат на точното място, други ще отидат не точно там, където искат, но въпросите за нуждата от паралелно образование остават.
Има няколко прости питания, на които няма кой да даде прости отговори. Защо децата, които са събрани в класната стая, са склонни да се разсейват, да не слушат, да пречат на другите, успяват да съберат ума си и да се концентрират, за да постигнат желания резултат, в същите стаи, но на доста по-висока цена? Нали и учителите са същите, и учениците са същите? Защо родителите не успяват да стимулират децата си да овладеят учебния материал още в час, безплатно, но са склонни да плащат за същото на друго място? Дали пък, ако изведнъж училището стане платено, няма да се превърне в по-желано място с повече шанс за ефективност?
Сбъркана е системата някъде. Но не само в главите на чиновниците. Важното е наука да има, пък дори и платена.

Честит 24 май!