Научната участ на балканските съседи е различна

В броя си от 13 януари т.г. водещото в света международно списание за наука - "Нейчър", публикува материал и коментар за политиката в областта на науката в България и Румъния. Предлагаме го на читателите.   

Алисън Абът

Когато България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г., амбициозни учени там се надяваха, че бързо ще отхвърлят трайното наследство от 40-годишното комунистическо управление. Тогава науката беше помрачена от липсата на конкуренция, минимално финансиране, а "старата гвардия" от учени, вкопчена в своите привилегии, не допускаше "свежа кръв" до системата и младите бяха лишени от възможност за изграждане на изследователска кариера.
Четири години по-късно тези съседни, засегнати финансово, държави продължават да са близки съседи в дъното на класацията на ЕС по разходите за научни изследвания. Но техните научни съдби може да се различават драстично.
Миналата година България намали бюджета на Българската академия на науките (БАН) с 38% до 60 млн. лв. (40 млн. долара), което принуди някои учени да вземат неплатен отпуск. Парите на фонда за научни изследвания бяха намалени наполовина. Тези нива на финансиране се запазват и през 2011 г., като държавата предвижда организационни промени, които учените се опасяват, че ще насърчат посредствеността.

В същото време Румъния оряза бюджета на Румънската академия само с 3% и увеличи бюджета на финансиращия си фонд с 44% до 1.5 милиарда леи, или 0.5 млрд. долара. В стремежа да се подобри стандартът на румънската наука, правителството миналата седмица одобри трудно извоювания закон, който налага строг контрол на качеството на университетите и въвежда строги правила за финансиране и партньорска проверка.
Румънски учени, работещи извън страната, казват, че промените им дават надежда, че някой ден ще могат да продължат научната си кариера у дома. Междувременно българската диаспора е отчаяна.
Тези противоположни възгледи показват, че присъединяването към ЕС не е гаранция за успешна научна реформа, въпреки достъпа до външно финансиране по различни програми и фокусът на ЕС върху иновациите. За процъфтяването на науката националната политическа воля е от изключително значение.
След като България и Румъния станаха демократични държави през 1990 г., те се опитаха да реформират своите изследователски организации и университети по западен модел. В началото на този процес те дадоха самостоятелност на съответните научни академии, научни дружества и изследователски институти, които са били под контрола на държавата по съветско време.
През ноември 2010 г. българският министър на образованието Сергей Игнатов предложи промяна в закона за Българската академия на науките (БАН), която предвижда нейните институти обратно да минат под контрола на министерството, като всеки институт се финансира отделно. Изменението, което се очаква да бъде одобрено в рамките на следващия месец, не очертава начина, по който министерството може да защити научните цели на института. Учените се опасяват, че институтите ще бъдат затворени или лишени от възможността да правят международни изследвания.
Разярени от драстичното орязване на бюджета за наука, учени от БАН излязоха на протести по улиците и бе направена петиция, подписана от повече от 7000 учени от целия свят, включително осем Нобелови лауреати, носители на различни престижни научни призове, а президентът на германската академия "Макс Планк" пише директно на президента на БАН и предлага морална подкрепа.
"Притеснявам се най-много дали ще запазим нашите млади учени", казва Цветан Дачев от лабораторията по слънчево-земни въздействия. "Те печелят само 175 евро на месец, което не им е достатъчно, за да се издържат", допълва той.

България и Румъния отделят най-малко средства за наука от страните-членки на ЕС. Графиката е с данни до 2009 г. През 2010 и 2011 г. обаче бюджетът на науката в България е орязан още - до под 0,3% от БВП.

Миналата година академията са напуснали 670 учени, от които 460 пенсионери и останалите - млади учени, които вече не виждат бъдеще в БАН.
Нещата не са много по-добри и в университетите в България, което се вижда от бюджета им, който е намален с 21% спрямо 2009 г., до 170 млн. евро. Софийският университет, където се произвеждат 30% от научните статии в България, трябва да се справи с 23% намаление в бюджета до 18 млн. евро.
"Това създава напрежение между факултетите, които сега се борят за строго ограничени ресурси, и това не е приятно", казва Георги Вайсилов, химик от София. "Факултетите във физичните и химичните специалности се нуждаят от повече пари за обучение, но нашите приходи се базират на брой студенти, така че ние страдаме много", заявява той.
Вайсилов, като повечето си колеги, е загрижен заради одобрения миналия месец закон, който дава възможност на университетите да правят свои собствени правила за академични назначения и не дава насоки или критерии. "Следователно един университет може да назначи само професори със силни научни трудове, докато друг може да реши, че няколко незначителни публикации биха били достатъчни, отваряйки вратата на връзкарството", казва той.
В същото време Фондът за научни изследвания спря или намали финансирането на някои текущи проекти и не пое финансирането на нови проекти. Не се очаква финансирането на нови проекти и през тази година.
В действителност е ясно, че това популистко правителство, което взе властта през юли 2009 с обещания за борба с корупцията, не се интересува от наука и широката общественост се убеждава, че това е загуба на пари. Образователният министър Сергей Игнатов бе политически твърде слаб, за да се противопостави на орязването на бюджета с повече от една трета в средата на 2010 г. Българската наука беше унижена, както никога преди.
Вярно е, че БАН се нуждае от дълбока реформа. Под натиска от предишни правителства да повиши нивото си академията организира международно оценяване на дейностите си и се смали спрямо размера си от по-богатите години в съветско време. Нужни са обаче по-големи промени.
До неотдавна учените в Румъния са били в подобно отчаяние. През 2008 г. страната изпадна в рецесия, а коалиционното правителство намали бюджета за научни изследвания през 2009 г. с близо 50%. Но следващата правителствена коалиция, която дойде на власт в края на тази година, пое различен курс. И тази година разходите за научни изследвания се връщат близо до нивата от 2008 г.
За разлика от България Румъния продължава да укрепва своята инфраструктура за научни изследвания, като се използват структурните фондове на ЕС.
Румъния въвежда ново законодателство за осигуряване на ново финансиране. Министърът на образованието Даниел Фунериу, бивш химик, който е прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в чужбина, успя да прокара закон, който включва почти всички аспекти на управлението на университетите, кариерното израстване, насоки за добра научна практика. В него е записано, че оценката на качеството на университетите ще се прави от чуждестранни учени и се забранява на ректорите да заемат други властови позиции в държавата, които могат да ги поставят в конфликт на интереси. Проектът срещна голяма съпротива в парламента, но в крайна сметка бе прокаран, а Конституционният съд на страната го одобри на 4 януари.
Сега румънското правителство започва да извежда науката си на международната сцена. През 2010 г. страната стана пълноправен член на ЦЕРН, Европейската организация за ядрени изследвания, и се включи сред основателите на две големи европейски съоръжения. Тази година се планира да стартира туининг схема, която ще позволи на учени, работещи в чужбина, да създадат паралелна лаборатория в Румъния. По този начин те биха могли да допринесат за науката в Румъния, без да рискуват напускане на добрата си работа на друго място.
Фунериу казва, че е трудно да се бори, но сега той е оптимист за бъдещето на румънската наука. "Спечелването на тази битка е по-трудно, отколкото всеки химичен синтез, който съм правил", казва той.

Коментар на редактора

Разни идеали

Повечето от най-ярките млади учени в Румъния и съседна България, която има сходна историческа съдба, емигрираха, още щом им се удаде възможност. Малцина от тях са се завърнали. Все още е трудно да се направи наука в тези страни, въпреки че и двете се присъединиха към Европейския съюз през 2007 г. Тук-там има и проблясъци, но твърде голяма част от научноизследователската среда все още е доминирана от старата гвардия учени, които не дават резултати, а се противопоставят на въвеждането на международните научноизследователски стандарти и спират прилива на свежа кръв в системата.
Събитията може да изменят хода си за румънските учени. Правителството в страната увеличава финансирането и изглежда знае какво е необходимо, за да може тези пари да бъдат похарчени разумно, и как да се преодолее скептицизма сред учените емигранти. Румънското правителство има сериозен дългосрочен план за науката, а това заслужава признание. Усмивката започва да изгрява на лицата на румънските учени в странство, сред които е и Джосан.
Това усещане обаче не е споделено от  хората, които следят ситуацията в България с нарастващо отчаяние. Българското правителство има само краткосрочен план, а дългосорчните последици най-вероятно ще бъдат катастрофални. Финансирането е рязко намалено, контролът на десетки изследователски институти е определен да премине от Българската академия на науките, която ще оцелее само като академия, в ръцете на правителството. Отделянето на активната изследователска дейност от научната общност не е непременно погрешно - статутът на Британското кралско научно дружество и френската Академи франсез е доказателство за това, но българското правителство предстои да покаже, че знае какво да прави с институтите, към които толкова силно се стреми.
Всъщност ясно е, че това популистко правителство, което дойде на власт през юли 2009 г., за да се бори с корупцията, не се интересува от наука, и убеди мнозина от широката публика, че това е загуба на пари. Министърът на образованието и науката Сергей Игнатов бе политически твърде слаб, за да се противопостави на орязването на бюджета с повече от една трета, постановено в средата на 2010 г. Науката в България е унижавана, както никога досега.
Както отбеляза румънското правителство, една ниско ефективна научна база не може да се оправи като се хвърлят пари по нея: необходими са регулации, които да гарантират, че средствата са добре похарчени. Но по същия начин реформите са безсмислени, ако бюджетите са толкова ограничени, че могат да се извършат твърде малко сериозни научни изследвания - какъвто е днес случаят в България.
Българското правителство, заедно с учените, трябва спешно да изготви дългосрочен план за страната, както и стратегия за прилагането му в действие и гаранции, че ще е успешен. То не може да си позволи да отхвърли философията на Европейския съюз за бъдеще, основано на икономика на знанието.
Междувременно то трябва да възстанови бюджетите за наука и университетите до нива, които да им позволят да функционират както трябва, и да отложи плановете за унищожаване на академията. Едва когато подходяща дългосрочна стратегия е налице, правителството ще знае какво трябва да направи за своите изследователски институти и техните бюджети. Ако се нуждае от вдъхновение за това, достатъчно е да погледне на север към съседна Румъния. Разликата между възрастта на мъдростта и възрастта на глупостта е ясна.

С малки съкращения