Нацисткият вирус плъзна пак в Европа

Доц. д-р Емилия Лазарова

В неотдавна публикувания доклад на Министерството на външните работи Русия предупреждава за неонацистките прояви и тенденции в света като опасно предизвикателство към правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Това специално издание е подготвено в навечерието на 70-годишния юбилей от победата над фашизма като предупреждение за големите заплахи, пред които днес се изправяме.
За съжаление "ваксината от нацисткия вирус, изработена на Нюрбергския трибунал, постепенно започва да отслабва и това се проявява в различни европейски държави". В много страни открито се води пропаганда на националистически идеи и ценности, надига глава

радикалният национализъм

За хората с гражданска съвест особено тревожна е обстановката в Украйна, където се полагат усилия да бъдат реабилитирани нацистки престъпници. Това според Сергей Лавров "не е само оскърбление  към паметта на милионите жертви, но и заплаха за основните принципи на демокрацията и правата на човека." Изданието на Министерството на външните работи на Русия е насочено към разкриване на реалните опасности в съвременния свят и разпространението на неонацистката заплаха.
През последните три десетилетия се правят цинични опити да се фалшифицира историята на Втората световна война, като се приравняват жертвите и палачите, героизират се нацистите и техните сътрудници. А всичко това, както посочва президентът Владимир Путин, "е да се използват историческите спекулации в геополитическите игри, да се провокират политически фобии и да се конфронтират страни и народи".
Изданието призовава за връщане към оценките за Втората световна война, които са приети и утвърдени в Устава на ООН и в други международни документи. Световната общност е призвана да противодейства на героизацията на нацизма, на всички форми и прояви на расизма, ксенофобията, агресивния национализъм и шовинизма и да се осъзнаят опасностите от амбициите да се установи световно господство, от  сляпата вяра в собствената изключителност, неподбирането на средства за постигане на съмнителни цели. Безопасността и мирът могат да бъдат реалност, когато отношенията между народите се изграждат на базата на международното право, на централната и координиращата роля на ООН в световните дела и колективното търсене на отговорите за огромните предизвикателства и заплахи в днешния свят.
След толкова невиждани страдания и ужас 70 години след Победата, днес в редица страни се наблюдава "ускоряващата реинкарнация на нацистката матрица". Авторите на изданието  предупреждават, че в наши дни "неонацизмът придобива нови форми и облик, мутира, видоизменя се, но от това не става по-малко уродлив и опасен". Интерес представляват посочените прояви на фалшификации на историята за Втората световна война и откровена подмяна на понятията. Ето някои от формите, посочени от авторите:
- Отричане на Холокоста и престъпленията, извършени против човечеството по време на Втората световна война.
- Фалшификации на историята на Втората световна война в образователната и научната литература, както и разпространението на псевдоисторическа информация.
- Провокационни фалшификаторски заявления от представители на политическия елит в редица западни и източноевропейски страни за причините, хода и края на Втората световна война.
- Обвинения към ветераните от СССР, участвали във войната - като престъпници и агресори, както и скалъпени и политизирани наказателни дела в някои страни.
- Лица, воювали с антихитлеристката коалиция или сътрудничили с нацистите, се обявяват за национални герои и участници в националноосвободителни движения.
Всички тези действия и прояви са определени като "грубо

извращение на историческата истина

безсмислен опит да се пренапишат решенията на Международния военен трибунал за осъждане и наказване на военните престъпници от европейските страни на Оста и основополагащите принципи на Устава на ООН", а като доказателство са приведени и основни положения от Устава на Международния военен трибунал, от резолюции на Генералната Асамблея на ООН, както и Хагската конвенция от 1899 и 1907 г., Версайския договор от 28 юни 1919 г. и други важни документи.
Специално място е отделено и на проявите на пропаганда и съдействие за разпространение на идеите на нацизма в редица страни:
- Провеждане на неонацистки маршове и факелни шествия с демонстративно използване на нацистката символика, цитиране на Хитлер и др. теоретици и дейци на нацизма.
- Провеждане или покровителство от страна на официалните власти на акции на ветерани-нацисти.
- Оказване на почести на нацистки престъпници - тържествени церемонии, откриване на паметници и пр.
- Бързо увеличаване на броя на организациите и групите, които отстояват идеите на нацизма, расовото превъзходство и ненависта.
- Системно въздържане от гласуване или гласуване "против" внасяната от Русия  проекторезолюция "Борба с героизацията на нацизма, неонацизма и другите видове практики, които съдействат за ескалацията на съвременните форми на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаните с тях нетърпимости" (резолюцията е гласувана в ООН през декември 2014 г. - 133 страни гласуват "за", 4 "против", 51 страни, включително страните-членки на ЕС, при гласуването са "въздържали се" - б. а.).
Същевременно се припомня, че всички тези действия са в нарушение с Четвъртата Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация от 21 декември 1965 г., според която държавите се задължават да изпълняват клаузите й. Внимателният прочит на това издание припомня на българския читател, че София през 2004 г. е домакин на среща на министрите на външните работи на страните-членки на ОБСЕ и на приетите декларации за "Историческите уроци на Втората световна война и Победата над нацизма" и за "Холокоста, антисемитизма и толерантността".
България е сред страните, където действат редица националистически структури и неонацистки движения. Тези формации имат свои интернет сайтове и "проявяват редица признаци на неонацизма и расизма, обявяват се против емигрантите и бежанците и изразяват неприязън към турците и циганите". Организират се

ксенофобски акции на вандализъм

често може да се открие нацистка символика на българските стадиони и на други места. Същевременно се подчертава, че в България липсва официална статистика за престъпленията на основата на ненавистта. Сериозно място е отделено на организирането в продължение на 12 години в София на неонацисткото факелно шествие - "Луков марш" в памет на ген. Христо Луков - виден деец на българския нацизъм и лидер на Съюза на българските национални легиони по време на Втората световна война, а също и на провеждането на неговия антипод - анти-Луков марш в София. Посочват се опитите за героизация на немския национал-социализъм и техните последователи от медиите; публикуват се статии, в които се преразглежда историята на Втората световна война и изкривяване ролята на Съветската армия през септември 1944 г.; разпространяват се и материали, които отричат Холокоста. Често се оскверняват монументи и паметници на бойци от антихитлеровата коалиция. Най-често това се случва с Паметника на Съветската армия в София и с братската могила на съветските воиници в кв."Лозенец" и др.

Осмислянето на съвременните събития

неоспоримо разкрива и доказва наличието на приемственост и последователност на нацистката и неонацистката идеология и практика в различните страни. Нищо не изчезва безследно, злото се възражда когато и където му създадат условия, закрила и възможности. Злото на нацизма се възражда в Европа, в страни, където е съществувало или процъфтявало - в Испания, Италия, Украйна, Хърватия, Полша, Унгария, Литва, Латвия. А в САЩ и Канада - "Ку-клукс-клан" и подкрепа на режима и неонацизма в Украйна...
Русия естествено посочва и страните, където нацизмът е съчетан и с антируски и антисъветски настроения и прояви - Украйна, Литва, Латвия, Естония, САЩ, Канада, Румъния и др. В Австрия, Белгия и Нидерландия, според изданието на Министерството на външните работи на Русия, действат решителни мерки по денацификацията и противодействие на проявите на неонацизма. Същевременно е очертана и друга група страни: Ирландия, Люксембург, Португалия, Словакия, Словения Кипър и Малта, където липсват остри прояви на неонацизма.
Впечатляващо е, че в изданието на Министерството на външните работи на Русия нещата са назовани с истинските им имена. Така, когато става дума за Чехия, Словакия и България, се посочват преобладаващите антицигански настроения в тези страни. За циганите се говори като за цигани, а не с измисленото понятие "роми".
Днес не е достатъчно само формалното осъждане. Необходими са конкретни решителни мерки, включително и безпристрастен и ефективен мониторинг за проявите на неонацизма, последователни крачки за неговата криминализация на национално ниво. Тази актуална и мащабна задача може да се реши само "със солидарните усилия на цялата международна общност, от държавните органи и власти и от структурите на гражданското общество. За да сме сигурни и спокойни, когато казваме: "Никой не е забравен, нищо не е забравено." Затова Русия предупреждава.