Национално разединение и национално помирение

Любомир Тончев

    Националното единство е изключително важен фактор за състоянието на всяка страна. Той е ключово необходимо условие за ефективно и стабилно развитие. Този фактор e особено необходим при демократично управление, тъй като при демокрацията проблемите не са силово потискани, а трябва да бъдат разрешавани.
    При кризисни периоди противоборството между партиите, коренно различните им идеи по проблемите често не са полезни за развитието на страната, затова много от развитите демокрации в такива случаи прилагат един от трите варианта за единство в управлението:
1. Набелязват се няколко приоритетни проблема на страната и за методите за разрешаването им се формира консенсус.
2. Създава се "правителство на голямата коалиция" - т.е. двете най-големи партии влизат в правителството. Този вариант е прилаган например в Австрия и в Швейцария. В Австрия, в следвоенните години е създадено коалиционно правителство от дясната Австрийска народна партия и социалдемократите. Това правителство управлява повечето време чак до 1970 г. В Швейцария след 1959 г. управлява четирипартийна коалиция, съставена от десни партии и социалдемократи, независимо от това кой печели изборите.
3. Формира се правителство на националното единство - всички парламентарни партии влизат в правителството. Независимо от недостатъка си - че остава без парламентарна опозиция - такова правителство се използва при големи кризи. Например при Голямата депресия след 1929 г. правителство на националното единство е създадено във Великобритания.
    За разлика от периода 1894 - 1912 г., когато има съчетание на национално единство и демократично развитие и като резултат е налице мощен икономически възход,

след Първата световна война

българската нация винаги е била разединена. За периода 1923 - 1989 г., за 66 години, има само 3 години демокрация - това е правителството на Никола Мушанов /1931-1934г./.
    След демократичните промени, след 1989 г., прикритото, потискано разединение се прояви с пълна сила. За съжаление, то не намаля с течение на времето, а остана трайно явление в нашето общество, което разяжда и до днес силите на нацията.
    Националното разединение е главният проблем на нашето развитие по време на прехода. То вреди на всички области, дори на икономиката - непопулярни реформи се прокарват и осъществяват трудно при разединена нация. Повече от 20 години нямахме стратегия за национална сигурност, а сегашната не е плод на политически консенсус, което означава, че ще бъде прилагана непоследователно. Не по-добро е положението и в стопанските области. До голяма степен, дълбочинната причина за всичко това е в националното разединение.
    Причините за националното разединение днес са няколко:
1. Насилието и убийствата по време на терористичните диктатури преди 9 септември 1944 г. и първите години след него. Някои хора са страдали от един режим, други - от друг и това определя различното им отношение по много въпроси. Снизходителното отношение към някои  терористични  диктатури, възхваляването на диктатори основателно възмущава много хора и разединява нацията.
2. Отричането на всякакви постижения.                                    Много хора твърдят, че за периода на "комунистическата диктатура" българското общество няма никакви постижения. Други се отнасят изцяло отрицателно към диктатурата 1934-1944 г. и също не признават постиженията. И двете тези са еднакво далеч от историческата истина и само предизвикват разединение.
3. Липсата на осъдени                                         За насилието и терора в първите години след 1944 г. няма нито един осъден. Почти липсват осъдени от висшите държавници и от периода 1962-1989 г. Това несъмнено влияе на емоциите и мисленето на много хора и намалява вероятността за постигане на национално единство.
4. Различните мнения за виновните за прехода
Хората имат коренно различни мнения за това, кои правителства са виновни за недоброто развитие на България по време на прехода. Всъщност, това е вторично явление, възникнало вследствие на пристрастията и емоциите, породени от горепосочените 3 причини, но засилва разединението на нацията. За съжаление, положителни оценки за постижения по време на прехода се срещат сравнително рядко.
    Обединението на нацията може да се осъществи само около позитивни оценки, в частност позитивни оценки за явления от прехода, а

не на базата на негативизъм и омраза    

Дейността на нито едно правителство на прехода не бива тотално да се отрича. Например правителствата на Любен Беров, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и др. не бива да се оценяват изцяло негативно, те имат и своите постижения. Пример за положителни резултати по време на прехода са следните факти: в периода 2002 - 2009 г. се повишаваше средният стандарт на живота на българите; като резултат непрестанно се повишаваше раждаемостта със сравнително бързи темпове; повиши се и продължителността на живота. По време на всички правителства след 2001 г. бяха построени много пътища и мостове.
    Поставянето на въпроса за националното единство и националното помирение е дълг преди всичко на интелигенцията. Крайно време е да започне дискусия сред интелигенцията за определяне на цели, около които да се обедини нацията, и също така - за национално помирение. В тази дискусия, най-вероятно, ще се включат и политици и тя може да доведе до резултати в желаната посока.
    Тези цели трябва да бъдат общопризнато важни, значими и реалистични. Такива обединяващи  цели могат да бъдат например успешното развитие на България в областите на науката, образованието и културата; също така - да изпреварим някои  европейски страни в колкото се може повече от тези сфери. Ние имаме доста добри традиции и постижения в тези области, така че освен да взаимстваме полезни моменти от другите народи, трябва обезателно да акцентираме на силните страни на нашите традиции, вместо да ги изоставяме. Добър пример за качествата и постиженията на нашето образование е следният: най-малко в един щат на САЩ - в Тексас - е взето решение да се изучава и прилага българската кръжочна система в областта на математиката.
    Националното помирение трябва да се превърне в национална цел, в национален идеал. Това е още по-основно и решаващо условие за успешното развитие на България, но и по-трудно осъществимо.
    Тъй като има хора, които твърдят, че България се е развивала добре само по време на диктатури и затова симпатизират на диктатори, много важно е като контрапункт на диктатурите да се представя периодът 1894 - 1912 г. като единство на демократизъм и мощно икономическо развитие. Необходимо е, също така, интелектуалците и политиците да формират уважение и почит към държавниците - демократи като Никола Мушанов, Александър Малинов, Петко Каравелов и към големите борци - демократи: Атанас Москов, Кръстю Пастухов и Никола Петков. Време е, именно на тях, да се издигат паметници, а не на диктатори.
    Дълг на демократичната интелигенция е да реагира всеки път, когато се инициира издигане на паметник или кръщаване на улица на държавник, който носи отговорност за масов терор и масови репресии. В противен случай страдат и демократическата култура и единството на нацията!
    Испания е намерила сили, след една гражданска война и след  дълъг тоталитарен период, да понесе раните и да тръгне по пътя на националното помирение и като резултат се развива много добре.

Трябва и ние да намерим сили

да тръгнем по този път, като загърбим конфронтацията и "самоизяждането", за да започнем да формираме единни, общонародни политики по най-важните въпроси, да решаваме проблемите и да се развиваме успешно. В името на тази цел трябва  да се измислят и осъществяват инициативи в духа на националното помирение.
    Какви могат да бъдат те? В Испания има ден, на който се почита паметта на всички, които са загинали за своите идеи, поднасят се цветя на гробовете и на републиканците и на франкистите. Време е и ние да определим такъв ден, на който да почитаме паметта на жертвите на всички терористични диктатури. Такава дата може да бъде 23-и август - Международният ден на жертвите на тоталитарните диктатури. В София вече има Мемориал на жертвите на всички диктатури, създаден от Петко Огойски и други общественици. Желателно е този ден да се отбелязва пред Мемориала (а не пред паметника на жертвите на "Народния съд") за да служи за обединение на обществото. Друга подходяща дата е 30-и октомври - Международният ден на концлагеристите.
    В Благоевград е издигнат Паметник на помирението - паметник на всички, които са загинали за своите идеи. Хубаво е да се издигне такъв паметник и в София и в големите градове. Желателно е също така да се кръщават улици както на загинали горяни, така и на загинали антифашисти (в едни и същи градове). Тези и други подобни инициативи са много нужни, за да тръгнем най-сетне по пътя на Националното помирение.
    Ако искаме да постигнем национално единство, трябва да намерим цели, които да ни обединят и да се научим да почитаме достойните политици, а не такива, обвързали се с насилие и терор.