НАТО в променящия се свят

Вече чувам негодуващите гласов - абе, какво НАТО по време на този ужас, който броди не само по Европа, но и по целия свят. Така е. Но не съвсем. Първо, животът продължава. Второ, много пъти от централата на НАТО твърдят, че една от целите на организацията е да се бори с тероризма и с кризите. Видяхме успехите на НАТО в борбата с тероризма. Все още не сме видели как организацията се бори с коронавируса. На ЕС му бяха необходими четири месеца, за да вземе някакви решения, а НАТО и това не е направила. 

НАТО се създава с три основни цели: да контролира и държи в подчинение Европа, това е политическа окупация на континента; да продава по задължение американско оръжие на натовските държави; да сдържа Русия. В началото целта на Северноатлантическия пакт беше да защитава Западна Европа от комунизма. Но комунизмът го няма от 1991 г. Разбира се, че целта винаги е била Русия - независимо каква форма на управление има. Това са истинските цели на тази военно-политическа организация. Всичко друго е димна завеса. Социализмът го няма, СССР - също, Варшавският договор издъхна. Всички те съществуваха в определено историческо време. Светът коренно се промени, само НАТО остана в архаиката. Доказателство са действията на организацията в Либия, Югославия, Афганистан. В нарушение на международните правила в периода след студената война НАТО хвърли милиони бомби и причини смъртта на много хора. И в какво се състои отбранителният характер на организацията?  НАТО все още смята, че може да сваля правителства, да контролира, да изнася демокрация, да свежда всичко до своя интерес, до интересите на Запада. Но светът коренно се промени - и военно, и политически, и икономически. Русия, за изненада на западните стратези, зае мястото си в съвременния свят по недвусмислен начин. Китай и Индия са държави, които отстояват суверенитета си и независимата си политика. 

В променящия се световен ред НАТО търси начини

да оправдае съществуването си

Генералният секеретар на НАТО Столтенберг търси мястото на организацията, заявявайки, че НАТО не е само военен блок, но и защитава демократичните ценности. Видяхме как ги защити в Югославия, Сирия, Близкия изток, Северна Африка, Афганистан. Така ги защити, че светът получи локални войни, разпаднали се държави, разрастване на тероризма и увеличено производство на наркотици. Съществуването на НАТО е безспорен проблем в международните отношения. Явява се като преграда за нормалното развитие и подобряване на климата във взаимоотношенията между държавите. За пример може да вземем отровените отношения с Русия. Непрекъснатите атаки срещу Русия, че била заплаха, че водела агресивна политика, са оправдание за съществуването на блока. Да не говорим колко абсурдни са обвиненията, че Русия се доближава до границите на натовските държави. Трябва наистина да си нагъл, за да твърдиш подобно нещо, защото е обратното - Русия си стои на мястото, а НАТО се доближава до границите й. Но какво можеш да очакваш от политици, които са останали в епохата на студената война. Не един и двама са тези, които казват, че разширяването на НАТО е необосновано и това е "стратегическа грешка" (Джордж Кенан). Буш-старши е бил против разширяването на НАТО. Особено силно повлия на отношенията между НАТО, САЩ и Русия приемането на Прибалтийските държави и решението от Букурещ за Украйна и Грузия да бъдат следващите членове на НАТО. САЩ смятат, че ще бъдат вечна свръх сила,

която ще доминира

в света, и ще са безусловен лидер. Игнорираха мнението на Русия, което доведе до най-лошите взаимоотношения между двете държави. Но ето, че една пандемия безпрекословно разсея всички митове, че една държава може сама да решава всички проблеми в света. Истината е, че ЕС не може без Русия във всяко отношение. Това се отнася както в икономически план, така и за сигурността в Европа. Но силите, които са против това, са доста шумни и непрекъснато нагнетяват атмосферата. Това важи особено за страните от Балтика и Полша. Литовският президент дори призовава НАТО да признае Русия за заплаха за световния ред.

Независимо от шумните призиви, все повече се чуват гласове от европейски лидери за подобряване на отношенията с Русия. Макрон неколкократно заявява, че Русия не е враг и че "нашият враг е тероризмът". Той е наясно, че конфронтацията с Русия е непродуктивна. Според него е необходим диалог с Русия и не може да има проект за сигурността на Европа, без да се възстановят добрите отношения с Москва.

Разбира се, веднага се обади дежурният глас за "троянския кон на Русия". Френският президент  е обвиняван, че иска да бъде лидер на Европа и да определя посоката на развитие. А може би има право, защото след излизането на Великобритания от ЕС, Франция остана единствената ядрена държава в общността. В подкрепа на Макрон има гласове в Австрия, Италия и Германия. Но дали ще бъдат чути? Засега не. Закостенялото мислене от времето на студената война все още взема връх.

Столтенберг казва, че една от важните задачи на НАТО е да защитава демократичните ценности. Но тук възникват редица въпроси. Много често виждаме, че са важни не ценностите, а тяхната трактовка. Западът високомерно си присвои правото да оценява кой е демократ и кой не. Кой спазва демократичните ценности и кой не ги спазва. Така например при Саддам Хюсеин е имало 500 000 християни, а сега са около 100 000. Разрушени са 175 църкви, а САЩ са изнесли хиляди артефакти. Унищожени са законите на Хамурапи. В Ирак са убити около два милиона човека. Така НАТО защитава демократичните ценности. Но какво значат ценностите за отделните държави в тази организация? Как се съчетават ценностите на Полша и Турция? А на Унгария? Можем да поставим и въпроса 

какви общи ценности има пактът

Чърчил заявява, че Западът може да бъде единен само под знамето на християнските ценности. Така ли е сега в Европа? От години Европа разрушава християнските ценности. Тази Европа, която в продължение на векове е била лидер в морално и културно отношение, която е родила Ренесанса, Просвещението, хуманизма, сега е безсилна да запази собствените си ценности.

В медиите излязоха много материали за вътрешните противоречия в НАТО на срещата в Лондон за 70-годишнината на организацията. Лидерите се опитаха да ги прикрият, но няма как да се прикрият различните интереси. Макрон поиска по-голяма стратегическа автономия на Европа, включително способността да се защитава самотоятелно. Полша, Германия, Прибалтийските държави възразиха, че Европа не може да си осигури безопасност без САЩ. Те се обезпокоиха, че Макрон смята за главна опасност тероризма, а не Русия или Китай. Противоречието е голямо, защото европейска армия означава, че НАТО губи значението си и американската армия трябва да напусне Европа. На този етап това не е възможно, защото НАТО е тясно свързано с бъдещето на Западна Европа. ЕК е много повече проамериканска начело с Урсула фон дер Лайен. САЩ диктуват процесите в НАТО и организацията става все по-проамериканска, а и Европа не може на този етап без НАТО, въпреки силните вътрешни противоречия. Може да добавим, че на срещата в Лондон Германия и Полша бяха доста тихи и не се прие декларацията за защита на Полша и Прибалтийските държави.

Необходимо е да посочим и разногласията с Турция, с която не могат да се разберат кои организации са терористически. Да не забравяме и противоречията за покупка на оръжие от Русия и неразбирателството в Средиземно море. А отношенията между Гърция и Турция? Гърция иска НАТО да я защити от Турция, защото нарушава икономическата зона в Средиземно море. А и двете държави са членки на НАТО! Като добавим към всичко това противоречивата политика на Тръмп към ЕС и НАТО, картината става още по-сложна. САЩ намаляват вноските си в организацията и искат страните, в които има американски бази, да плащат 100% от издръжката плюс още 50%. Тръмп иска въобще увеличение на вноските, иска натовските държави да купуват втечнен газ от САЩ. Щатите забраниха на европейските страни да търгуват с Иран и заплашиха със санкции участващите в строителството на "Северен поток 2". По този начин те искат да отслабят Европа икономически и политически. Успяха и да откъснат Англия от ЕС. Европа понася загуби и от санкциите срещу Русия. Но така е, когато си зависим военно и твоята национална сигурност зависи от друга държава. 

Друг фронт на противоречие в НАТО е отношението към Китай. Китайската република засилва влиянието си в Азиатско-тихоокеанския регион, а САЩ не са във възторг от това. И тук се поставя въпросът може ли НАТО да има обща политика към Китай. Едва ли, защото членуващите държави имат интереси, различни от САЩ. Може ли НАТО да се включи в сдържането на Китай? Според Устава на ООН не може, защото е възможно да има само регионални съюзи, но не и глобални. Не че НАТО спазва Устава на ООН, както и собствения си Устав, където в член първи е записано, че ще спазва принципите на ООН. Изминалото време показа колко ги спазва.

Разногласията в НАТО не означават неговия край. 30 години след края на студената война НАТО се лута и не може да отговори на предизвикателствата на времето. Какви са общите ценности на НАТО? Какви ще бъдат отношенията с Русия? Знае ли някой как ще се развива НАТО в бъдеще? Не знам дали организацията е в "мозъчна смърт", но че тя все още не може да се промени в променящия се свят и не може да намери своето място е факт. Докога?