Акцент
Настигна ни свободата на грабежа
Недалечното ни минало през погледа на наши и чужди политици
/ брой: 5
"Олигархичната държава, тази, която се основава върху частнособственическите имуществени отношения - казва Сократ - не е единна по своята природа, тя по своята същност съдържа в себе си две държави: едната, съставена от богати, другата - от бедни, които живеят на една и съща земя и под едно и също небе, и заговорничат едни против други." Първият акт на буржоазията, дошла на власт през 1789 г., бил да провъзгласи свободата на грабежа, освобождавайки търговията и промишлеността, фирмите и партиите от всякакъв контрол, както направи това и България след 1989 г.
Тези неща не може да не са били известни на първия ни държавник след 1989 г. Желю Желев. Стихията на Желев, както и на СДС, се прояви в злобно злорадстване срещу социализма. Знае ли президентът, че през времето, когато комунистите управляваха неразделно, когато начело на България стоеше Георги Димитров, великият син на България, не за корупция, а само за нарушение на социалистическата законност влизаха в затвора?
А ето как са видели България през годините на социализма пребивавали у нас чужденци:
"Никъде другаде на Балканите, та дори и никъде другаде в Източна Европа, не можах да видя толкова добре уредени и заможни села, както в България. Това, което българите са постигнали и което сега извършват, е нещо като чудо без пример по други места в Европа - и на изток, и на запад." Автор на тези редове, поместени във в. "Стокхолм тиндинген", е шведският журналист Виктор Винде.
Как ни е видял американецът Елдън Грифит: "Предвоенна България имаше 10 мили павиран път и електроенергия, която не би стигнала да се осветят рекламите в Ню Йорк. Селяните й остаряваха на 30 години. Децата й израстваха, никога не видели кола и не чули радио... Опитът на комунистите да превърнат тази изостанала страна в индустриално общество отбеляза забележителен напредък - социалистическият строй е премахнал неграмотността, страната е напълно електрифицирана, налице е едно стопанско чудо в България."
Едва ли са само куртоазия и думите на англичанина Фридрих Уилс, гостувал в България през 70-те години: "Някога в добрите стари времена на индустриалната революция Англия първа откри индустриалния металорежещ струг, този праотец на всички индустриални машини. Сега България ни продава такива стругове."
Не с очите на сегашните "демократи" са ни видели и гости от далечна Япония: "Вашата страна първа в света осигури пенсии на селяните. Опитът на досегашната работа и постиженията на ТКЗС в България укрепват убеждението и желанието ни да приложим този опит в японското селско стопанство."
Защо ли шведският държавник Йоханес Антонсон е гледал с розови очила този пъкъл, какъвто е за президента Желев социализмът: "В България срещнахме само весели, щастливи хора, доволни от своя труд. Незаличимо впечатление ни направиха обновените села и културата на българските селяни. Те имат на разположение модерни културни домове, просторни и богати библиотеки, добре уредени училища и здравни заведения..."
В духа на казаното и видяното дотук от чуждестранните граждани, дошли и видели достиженията на България, ще добавя още, че в годините на социализма България постигна сериозни достижения и в промишлеността. Изградиха се много предприятия. Голяма част от населението на селата, останало без работа, се насочи към големите градове. Безработицата изчезна и се появи недостиг на работна ръка в промишлените предприятия. Наложи се да се пренасочва работна ръка от едно населено място в друго, за да не прекъсва производството. Така в периода от 1944 до 1969 г. България се превърна от изостанала промишлена във високоразвита индустриална страна. На основата на бързото развитие на промишленото производство социалистическото правителство проведе и реални успешни социални реформи: безплатно образование и здравеопазване, ликвидиране на неграмотността и задължаване на младежите да завършат освен средно и безплатно висше образование.